Богоявленска приказка за помраченото Слънце

Младото Слънце се събуди и се приготви да се окъпе. Аха да тръгне и върху него надвисна сянката на Земята. А с нея и тежестта на миналите преживявания. Тъга и горест го налегнаха, обида и огорчение от неизпълнени обещания, неосъществени геройства и неизживени приключения. Потърси Луната да го утеши, но и тя се беше срила зад сянката на Земята. Сърдита му беше малко, заради това, че преследвайки своите честолюбиви цели, пренебрегва гласът на сърцето.

Помръкна младото Слънце, приседна край потока и му разказа своята тегоба. Потокът, който току що се беше събудил от лъчите на Слънцето бааавно се протегна и заслуша. И колкото повече слушаше, толкова по-буйни ставаха водите му.  Защото в тях живееха духовете на чувствата. Заиграха се, завъртяха се и се втурнаха в стремителен бяг. Изчистиха пътя пред Слънцето и напоиха земята със себе си. И тъй като то беше седнало край потока, лъчите му огряваха всичко наоколо, а там откъдето бяха минали чувствата заблестяха съкровища. Където земята оставаше суха обаче, лъчите само се плъзгаха без да има в какво да отразят блясъка си.

-Ето виждаш ли?- каза потокът на Слънцето- какъв смисъл имат твоите важни цели? Те не могат да заблестят, ако не са напоени от чувство. За да извършиш своите геройства се нуждаеш от подкрепата на Луната-твоето най-близко същество.Тя подхранва твоите цели с чувство. Когато нощем изгубиш блясъка си тя озарява пътя ти. Когато постигнеш успех, тя споделя радостта ти. Когато се обезсърчиш тя те подкрепя да продължиш и дори е готова вместо теб да свети. А знаеш ли че, когато се заблудиш точно тя ще повдигне за теб булото на заблудите? Когато се провалиш тя ще те утеши и ще те захрани с ново чувство, за да превърнеш провала в успех. Никой дори ти, не може да разчита само на себе си и да стане герой, без подкрепата на близко същество. Ти мислиш, че постигането на твоите героични цели ще осмисли живота ти, ще го изпълни със светлина и това действително е така. Но ако те не извират от дълбините на душата ти, ако не обслужват най-съкровените ти нужди и желания, твоите постижения ще бъдат просто фалшиви трофеи, лишени от смисъл дори за самия теб. А дълбините на душата се осветяват от Луната.

Докато си говореха Слънцето и Извора дойде нощта. Беше тъмна нощта, защото Луната все още отказваше да се покаже докато Слънцето не признае, че без нейните чувства и подкрепа целите му са безсмислени, а геройствата-неосъществими. Слънцето все още стоеше край потока и тъй като беше нощ, никой на разбра че то е помръкнало. Но всички почувстваха. Най- силно почувстваха онези, които бяха постигнали големи победи в живота си, но ги празнуваха сами защото нямаха с кого да ги споделят. Те бяха опустошени. Почувстваха и онези, които нищо не бяха постигнали, защото нямаха близки, които да ги подкрепят, напътстват и утешават. Те бяха обезверени. Развълнуваха се и тези, които макар и благословени с дом и близки, не оценяваха какво съкровище имат и бяха увлечени в нескончаемо търсене на други по-големи съкровища, с други, не толкова близки хора.Техните търсения бяха обезсмислени. А онези, които бяха заглушили гласът на чувствата и потребностите в сърцето си, за да могат да осъществят важни дела, изведнъж загубиха своята цел, защото нямаше какво да осветява пътя им в нощта.

И всички те се почувстваха като дърво без корен.

Но всички те, заедно със Слънцето най-после чувстваха. И в тишината на тъмната нощ изгряха безброй звезди и затрептяха с тихо изречени желания. " Да се освободя от честолюбиви и користни цели и да следвам гласът на сърцето си",  " Да не пренебрегвам своите близки и своите чувства, заради постигането на цели и намерения" , " Да укрепя връзката си със своето семейство, с близките и роднините си за да имам високи постижения", "Ще търся и ще предлагам съкровена близост, която е източник на моята сила",  "От тук насетне, моите геройства ще обслужват емоционалните ми нужди и постигането на стабилност и безопасност за мен и моите близки", " От тук насетне моята цел е да поставя чувствата си в основата на устойчиви връзки с близки същества" , "Ще използвам своите постижения за укрепване на дома, семейството и рода"

А Слънцето размишляваше върху своите важни цели, за това какво трябва да направи за да ги постигне, постави си срокове и дори си представи резултатите, които щяха да потвърдят че целите се изпълняват. Почувства, че вече не е така щедро на обещания, нито пък толкова възторжено в очакванията си. Даваше си ясно сметка какво е най-ценно и най-важно за него. Беше му трудно да се освободи от детинската наивност, но и това успя да стори. Възползва се от светлината която носи в себе си и освети всичко-откри истината, прие фактите и тайничко си призна, че може би именно нежеланието да приеме реалността и да се съобрази поне временно с нея е причина за неуспехите му. И отново си обеща повече да не пренебрегва Луната която свети там, където неговите лъчи не достигат и винаги поема товарът когато силите го напуснат.

И тъкмо когато плановете му станаха съвсем оформени, до него изгря Звезда. Слънцето трепна и се зарадва, че най-после може би намери приятел, който да стопли обезсърченото му от самотата сърце. И да, може би някой който ще замени Луната.

-Здравей, аз съм Слънцето, нека да бъдем приятели- каза Слънцето и лъчите му трепнаха суетно, а Зората пропука небето. Макар и зарадвано от неочакваната компания в тъмната нощ, то тайничко се беше притеснило, че някой го е видял в състояние, по нищо не наподобяващо обичайния му шармантен блясък.

- Здравей- отвърна Звездата - аз съм Вега и също като теб съм Слънце, но не мога да ти бъда приятел защото аз съм Жреца на Небето. Жреците нямат приятели, защото те служат на всички и не могат да се ангажират с никого лично, а приятелството без личен ангажимент бързо се разпада. Аз само давам отговори, съвети и напътствия, а и ти си имаш вече приятел отреден от небето-Луната.

-Но нея я няма, а върху мен е надвиснала сянка.

-Няма я, защото заслепен от своята гордост и увлечен от своите честолюбиви цели, забрави че никой, дори ти не можеш да разчиташ само на себе си и се нуждаеш близък който да споделя товарите и радостите ти. - Повтори и Жреца думите на Извора. - Ние знаем това и затова сме ти дали Луната да свети когато ти не можеш, а когато приключи дългия ви път да се събирате и да си почивате заедно. Но тя свети с твоята отразена светлина и когато ти отвърнеш лицето си от нея тя помръква, а с нея помръкват и чувствата, които са основата на живота в света който вие осветявате. Всичко на Земята е породено от чувство, затова тя е толкова красива и на нея живеят любимите чеда на Бог. Дошла съм тук за да ти дам напътствия!

И Жреца рече:

През тази година ти предстои тежка и сериозна работа за да покажеш, че си достоен за мястото, което претендираш да заемеш. Ще трябва да покажеш че си готов да поемеш отговорност за своите избори, че си достоен да носиш короната която сам си си сложил, че разполагаш с всички необходими качества за да заемеш желаното от теб място. Целите ти трябва да бъдат съобразени с вече постигнатото и с вече придобитите възможности. Онези които ги надхвърлят, няма да срещнат подкрепа. За да можеш да ги реализираш ще трябва да придобиеш съответните им способности. Преглътни гордостта си и не очаквай някой да повярва, че можеш да топлиш и светиш само защото си Слънце. Но ако можеш да докажеш че топлиш и светиш тогава всички ще признаят че си Слънце и ще се утвърдиш като такова. Няма да можеш да се справиш сам, без Луната. Никой не може да достигне висините без здравата и надеждна опора на любящо същество до себе си, или силно чувство, което да следва. Погрижи се за основата, укрепи дома си, създай здрава емоционална връзка  с любимия човек, децата и родителите си и не ги пренебрегвай за нищо на света, защото както сам виждаш светът губи блясъка си без тях, но и в най-тъмната нощ Луната поддържа твоята светлина. Позволи и да разкрие пред теб съкровените ти желания, да откриеш с нейна помощ онова, без което не можеш и него превърни в цел.

И Жрецът разкри на Слънцето магия, свещен ритуал с който да подкрепи своята сила.
Приседна до него и го заслуша докато нареждаше своите желания и обещания край потока, за да ги отнесе на небето, където в света на звездите да се подготвят за своя предстоящ живот на Земята.

Тъй тиха и съкровена бе изповедта на Слънцето, така дълбоко от сърцето му извираха думите, че потокът за миг спря, за да не изтърве някоя дума в шума на водите, а после рукна и хукна пречистен към своето осъществяване. А Слънцето най-сетне изгря светло и чисто и за да е сигурно че намеренията му няма да останат незабелязани и неосъществени, както го посъветва Жреца,  събра всички момчета и мъже и ги увлече в буйно хоро в потока, където позамръзналите чувства ги дариха със здраве и сила. И от своята мъжка сила те оставиха на потока за да оформя и насочва чувствата в цели, а своите героични цели насочиха с чувство.

Разчувства се нежната Луна пред този израз на почит пред нейната сила. Потънала в нежната прегръдка на нощта, тя позволи на тъмнината да разтвори и отнесе тежестта на миналото, а на заранта поведе момите и жените на хоро в същия поток и прие Слънцето да опложда нейните чувства. А те придадоха форма и смисъл на целите му. На свечеряване, след два дни мъжки и женски хора, Луната най-сетне озари с тънък сърп небето, за да приютява светлината на Слънцето нощем, та да не губи то своята цел.

Така водата сля в свещен брак мъжката и женската сила. Пречистени Слънцето и Луната се сляха силни в Новата година. Да е честита и благословена!

р.р Изображението към текста е дело на Кларк Литъл -фотограф и сърфист

Среща

На този ден бе нашата среща

Бе тихо, късен следобяд.

Влетя във стаята, поседна там отсреща уж, 

а всъщност тайно във живота ми се настани

Сърцето преобърна се смутено,

завинаги,  а всъщност целия ми свят.

Запомних  първо аз очите,

и тъмната им мъжка страст.

Те жадно питаха за всичко,

безмълвно ми говореха...какво?

И леко тръпнещата ти усмивка

прониза цялото ми същество.

Тогава твойта длан гореща

докоснах и останах в плен.

Забравена цигарата изгасна.

Притихна вечерта навън.

Три часа неусетно отетяха,

не в разговор, а в цветен сън.

Такава беше първата ни среща.

...и неизбежно ни събра.

Магия, приказка необикновена

следа безкрайна във живота ни насрещен

и разказ със отворен край

Астро - фейлетон за юли

Спокойно можем да обобщим още в началото че през юли основната ни задача е да внимаваме да не се окажем в неправилното време на ненужното място. С особено усърдие следва да избягваме места и събития традиционно привличащи човешко множество. И тъй като юли определено няма да подкрепя бунтове, революции и народни вълнения, а безпорядък и политически екстремизъм би могъл да възникне дори на концерта на любимата ви група искрено ви съветвам видите ли стълпотворение от хора да направите рязък завой и да се отправите в противоположна посока. за онези които си се представят как ще яхнат белият кон на свободата и ще втурнат да спасяват света средата на лятото може да се окаже твърде горещо и не съвсем сладко. Триглавия змей може да се окаже прекалено силен и хитър, а спасената принцеса бая грозновата и със сприхав характер, така че поразените герои може да се окажат далеч повече, от щастливите притежатели на златната ябълка.

В бизнеса също можем да очакваме внезапни обрати породени от появата на приказни герои - я някоя заблудена Годзила ще нахлуе в офиса, я някоя хала ще превземе принтера. Е ако сте веселяци по природа и оптимисти по убеждение, появата им не би следвало да нанесе мащабни поражения върху душевният ви мир. Лято е, време за детски игри и малки шеги, а езотериците твърдят че Вселената е все още твърде млада и като такава притежава типичната за възрастта си непредсказуемост. Учените пък са убедени в ексцентричният и характер. А хуморът и безспорно описва една широко скроена натура, която мнозина ще опознаят през юли. Така че хората умеещи да не правят трагедии по незначителни поводи с лекота ще преживеят малките неуредици и неудобните ситуации в първата половина на месеца.

Като цяло, юли е подходящ за приключване на стари дела, излизане от зациклили ситуации и
решаване на застояли в миналото проблеми. Ако професионалната ви съвест е натежала от
греховете на неизпълнени задължения и незавършени проекти, време е да се освободите от това бреме. Особено във втората половина на месеца, когато претенциите и изискванията вече няма да са така остри, компромисите така болезнени, а оценките за професионализмът ви-толкова сурови. Ще ви помогне способността да погледнете отстрани на съществуващите ситуации, която винаги подкрепя намирането на разумно решение.

След края на емоционалните бури от началото на лятото Венера, богинята на любовта се усмихва на по-скромните и нерешителни персони. Ако романтичните пориви на душата ви се нуждаят от мощно гориво и силен стартов тласък, то в този месец вероятността да ги получите е съществена. Събитията ще се подреждат по мистериозен начин, за да попаднете на точното място в подходящия момент, с достатъчно време и възможност да привлечете вниманието и да направите впечатление на обекта на своите интереси. Е, както вече подчертах, Съдбата този месец ще прояви безграничната си изобретателност и няма да направи изключение в случай че е решила, че вече е време да ви срещне с дълго чаканата половинка. Не е изключено за тази цел да заседнете в асансьора, да си счупите токчето в най-неподходящия момент, или да си изгубите да речем телефона, а съдбовната половинка да ви се притече на помощ.

В случай че не прекарвате безсънни нощи потопени в огънят на изпепеляващите чувства, но въпреки това регулярно попадате на нуждаещи се или изпаднали в затруднение хора, това безспорно цели да ви даде повод за размисъл. Може би някой в обкръжението ви горещо моли небесата да му осигурят случай да бъде забелязан. Напълно възможно е срамежливата колежка, която час през час ви моли за помощ и съвет при изготвянето на отчета, далеч да ви превъзхожда с професионализъм и умения, и всъщност се надява да я поканите на обяд. Не си губете времето - поканете я на вечеря! Юли ще изобилства от щастливи случайности и може би е време да се огледате около себе си за тях, за да се убедите, че любовта от пръв поглед не е ексцентрично хрумване на писатели-фантасти.

Опаа! През последните редове тих гласец ми напомня че имам Съвест. Справедливостта и обективността ми диктуват да подчертая, че въпреки щедростта на съдбата, която през юли безспорно ще раздава съдбоносни срещи, взаимоотношенията родени от тях вероятно ще бъдат сложни и нееднозначни.

Даам. На Земята не съществува щастие и благословия, която Човекът, с присъщото си право на свободен избор и свободна воля да не може да разруши и в този месец определено ще получим поредното вездесъщо доказателство за това. С лекота ще встъпваме в конфронтации с повод и без повод, ще спорим до прегракване по теми нямащи никакво касателство към скромното ни битие. Заради противоречиви мнения относно теорията за възникването на света например, може да се окажете страна в ръкопашен бой. По какъв повод сме се озовали в ситуация на цинична размяна на ругатни и нападки всъщност ще ни бъде съвършено безразлично - важното е да отстояваме своята гледна точка и да направим на пух и прах "погрешната" позиция на опонента си. Ако може и да го накажем за упорството му да я отстоява. В обкръжението на приятели и съмишленици, подобно поведение макар и недопустимо едва ли ще произведе нещо повече от временна изолация и ваканция в усамотение. В семейния кръг и партньорските взаимоотношения обаче, дръзналия да обяви война, в последствие може да се окаже губещ и обложен с допълнителни репарации. Имайте предвид това, ако не желаете да изкупвате вината си със скъпи подаръци или тежки дежурства в кухнята.

И така, ясно е че през юли късметът ще се усмихне на тези, които умеят да строят мостове между себе си и другите. Мостове, а не стени. В миналото, а и сега строежът на мост изисква далеч повече умения от тези необходими за простата зидария на стената. Ако строежът ви се струва твърде сложен или непосилен пробвайте да разбиете стената с взлом. Колкото по-добре умеете да подбирате ключове осигуряващи ви достъп до човешката душа, на толкова повече любов и уважение ще се радвате. Бъдете тактични, внимателни и ненатрапчиви, постарайте се да постигнете близост дори и с хора с които ви свързват само делови и интелектуални интереси. Разбира се, добре е че помните наизуст телефонът на колегата си и как иначе след като му звъните по 100 пъти на ден за да уточнявате тази или онази подробност в работния процес. Но познавате ли неговите чисто човешки качества, радости и грижи? Юли ни дава шанс да се убедим, че дори зад най-скучната диплома може да се крие необикновено интересен и ценен за нас човек. За да не остави у нас и капчица съмнение, че във всяка душа се крие съкровище.

Успешни юлски приключения от мен!

Славеят и Розата

                                                                                                            от Оскар Уайлд

— Тя каза, че ще танцува с мен, ако й донеса червени рози — възкликна младият студент, — но в цялата ми градина няма нито една червена роза!
Славеят го чу от гнездото си на дъба, погледна през листата и се зачуди.

— Нито една червена роза в цялата ми градина! — възкликна студентът и хубавите му очи се напълниха със сълзи. — Ах, от какви дребни неща зависи щастието! Аз съм прочел всичко, написано от мъдрите мъже, и зная всичките тайни на философията и въпреки това, поради липсата на една червена роза, животът ми е разбит!

— Ето най-после един истински влюбен — каза славеят. — Нощ след нощ съм пял за него, макар и да не го познавах, нощ след нощ съм разказвал за него на звездите и сега го виждам. Косата му е тъмна като зюмбюлов цвят, а устните — червени като розата, която желае; но от мъка лицето му е станало бледо като слонова кост и скръбта е сложила своя печат на челото му.
— Принцът дава бал утре вечер — мълвеше младият студент — и моята любима ще бъде между поканените. Ако й занеса червена роза, тя ще танцува с мен до зори. Ако й занеса червена роза, ще я държа в прегръдките си, а тя ще склони глава на рамото ми и моята ръка ще стиска нейната. Но в градината ми няма червена роза и затова ще седя самотен и тя ще ме отмине. Тя не ще ми обърне внимание и това ще съкруши моето сърце.
— Това е безспорно истински влюбен — каза славеят. — Това, за което аз пея, той изстрадва; което е радост за мен, за него е мъка. Наистина любовта е чудно нещо. Тя е по-скъпоценна от изумрудите и струва повече от хубавите опали. Човек не може да я получи срещу гранати, нито я излагат за продан на пазара. Тя не може да се купи от търговците, нито да се отмери във везни, срещу злато.
— Музикантите ще седят на галерията — продължаваше младият студент — и ще свирят на струнните си инструменти и моята любима ще танцува под звуците на арфа и на цигулка. Тя ще танцува тъй леко, че краката й не ще докосват пода, и царедворците, облечени с пъстри дрехи, ще се тълпят около нея. Но с мен тя не ще танцува, защото не мога да й дам червена роза.

Той се хвърли на тревата, зарови лицето си в ръце и зарида.

— Защо плаче? — попита зелено гущерче, вирнало опашка във въздуха, и изтича край студента.
— Защо ли наистина? — рече една пеперуда, която пърполеше подир слънчев лъч.
— Защо ли наистина? — прошепна с мек, тих глас една маргаритка на своята съседка.
— Той плаче за червена роза — обади се славеят.
— За червена роза ли? — извикаха те. — Колко смешно! — А гущерчето, което имаше доста цинични възгледи, направо се изсмя.

Но славеят разбираше странната мъка на студента — той се смълча на дъба и се замисли за тайната на любовта.Изведнъж той разпери кафявите си крила за полет и се зарея във въздуха. Той мина като сянка през горичката и като пика се понесе над градината.Насред моравата имаше прекрасен розов храст, славеят го видя, спусна се към него и кацна на малка вейка.
— Дай ми една червена роза — извика той, — и аз ще ти изпея най-сладката си песен!
Ала храстът поклати глава.
— Моите рози са бели — отговори той, — бели като морската пяна и по-бели от снега на планината. Но иди при моя брат, който расте отвъд стария слънчев часовник, може би той ще ти даде каквото искаш.

Тогава славеят отлетя при розовия храст, който растеше отвъд стария слънчев часовник.
— Дай ми една червена роза — извика той, — и аз ще ти изпея най-сладката си песен!
Ала храстът поклати глава.
— Моите рози са жълти — отговори той, — жълти като косата на русалка, която седи на кехлибарен трон, и по-жълти от нарциса, който цъфти на ливадата, преди да дойде косачът със своята коса. Но иди при моя брат, който расте под прозореца на студента, и може би той ще ти даде каквото искаш.

Тогава славеят отлетя при розовия храст, който растеше под прозореца на студента.
— Дай ми една червена роза — извика той, — и аз ще ти изпея най-сладката си песен!
Ала храстът поклати глава.
— Моите рози са червени — отговори той, — червени като краката на гълъбите и по-червени от огромните ветрила на коралите, които се люшкат и люшкат в бездната на океана. Но зимата е смразила жилите ми и мразът е нахапал пъпките ми, и бурята е изпочупила клоните ми, тъй че няма да имам никакви рози тази година.
— Една червена роза е всичко, което искам! — извика славеят. — Само една червена роза! Няма ли начин, по който бих могъл да я получа?
— Има начин — отговори храстът, — но той е толкова ужасен, че не смея да ти го кажа.
— Кажи ми го — рече славеят, — мене не ме е страх.
— Ако искаш червена роза — каза храстът, — можеш да я създадеш от музика на лунна светлина и да я обагриш с кръвта на собственото си сърце. Трябва да ми пееш с гърди, опрени на мой шип. Трябва да ми пееш цяла нощ, а шипът да проникне дълбоко в сърцето ти и кръвта на твоя живот да потече в моите жили и да стане моя!
— Смъртта е голяма цена за една червена роза — извика славеят, — животът е много скъп за всички. Приятно е да седиш в зелената гора, да гледаш слънцето в неговата колесница от злато и луната в нейната колесница от бисер. Сладък е дъхът на глогината и сладки са сините камбанки, които се таят в долината, и изтравничето, което цъфти по хълмовете. Но все пак любовта е по-силна от живота, а какво представлява сърцето на една птичка, сравнено със сърцето на човека?

И той разпери кафявите си крила за полет и се зарея във въздуха. Той се понесе като сянка през градината и като сянка преплува над горичката. Младият студент още лежеше на тревата, където го беше оставил, и сълзите все още не бяха изсъхнали в прекрасните му очи.
— Бъди щастлив! — провикна се славеят. — Бъди щастлив! Ти ще получиш твоята червена роза. Аз ще я създам от музика на лунна светлина и ще я обагря с кръвта на собственото си сърце. Единственото, което искам от тебе в замяна, е да бъдеш верен в любовта, защото любовта е по-мъдра от философията, при все че философията е мъдра, и по-могъща от властта, при все че властта е могъща. Пламеноцветни са нейните крила и цвета на пламък има снагата й. Устните й са сладки като мед, а дъхът й е като дъх на тамян.

Студентът вдигна очи от тревата и се ослуша, но не можа да разбере какво му казваше славеят, защото знаеше само това, което е писано в книгите.Но дъбът разбра и се натъжи, защото много обичаше славея, който си беше свил гнездо в клоните му.
— Изпей ми една последна песен — пошушна той. — Много ще ми е самотно, когато ме напуснеш.
Тогава славеят запя на дъба и гласът му звучеше като вода, бълболеща от сребърно гърне.

Когато той свърши песента си, студентът стана и извади бележник и оловен молив от джоба.
— Има форма — каза си той, докато се връщаше през горичката, — това не може да му се отрече; но има ли чувство? Боя се, че няма. Всъщност той е като повечето хора на изкуството: целият е изтъкан от стил, но без всякаква искреност. Не би се пожертвувал за някой друг. Той мисли само за музика, а всички знаят, че изкуството е себелюбиво. И все пак трябва да се признае, че има красиви нотки в гласа му. Колко жалко, че те не означават нищо, нито има от тях някаква практическа полза! — И той влезе в своята стая, легна на тесния си одър, замисли се за любовта и след малко заспа.

А когато луната изгря на небето, славеят отлетя при розовия храст и опря гърди на един шип. Цяла нощ той пя с гърди, опрени на шипа, и студената кристална луна се наведе надолу и се заслуша. Цяла нощ той пя и шипът се забиваше все по-дълбоко и по-дълбоко в гърдите му и кръвта на неговия живот изтичаше от него.

 Първо той пееше за раждането на любовта в сърцето на момче и момиче. И върху най-горното клонче на розовия храст разцъфтяваше великолепна роза, листче след листче, както една песен следваше друга. Бледа беше тя отначало, както мъглата, която виси над реката, бледа като стъпките на утрото и сребриста като крилата на зората. Като отражение на роза в сребърно огледало, като отражение на роза във водна повърхност — такава беше розата, която разцъфтяваше върху най-горното клонче на храста.

Но храстът извика на славея да се притисне по-силно към шипа.
— Притисни се по-силно, малко славейче — извика храстът, — или денят ще дойде, преди розата да е готова.

Тогава славеят се притисна по-силно към шипа и все по-звучна и по-звучна взе да става неговата песен, защото той пееше за раждането на мъката от душите на мъж ,и жена. И нежна сянка от руменина се разля в листенцата на розата, като руменината по лицето на жениха, когато целува устните на невестата. Ала шипът все още не беше стигнал неговото сърце, затова й сърцето на розата оставаше бяло, защото само кръвта на славей може да обагри сърцето на една роза.

И храстът извика на славея да се притисне по-силно към шипа.
— Притисни се по-силно, малко славейче — извика храстът, — защото денят ще дойде, преди розата да е готова.

Тогава славеят се притисна по-силно към шипа, шипът допря неговото сърце и жесток пристъп от болка го прониза от глава до крака. Все по-люта и по-люта беше болката и все по-буйна и по-буйна ставаше неговата песен, защото той пееше за любовта, която постига съвършенство чрез смъртта, за любовта, която не умира.

И великолепната роза стана червена като изгрева на източното небе. Червен бе венецът от листенца и червено като рубин беше сърцето.

Но гласът на славея започна да глъхне, крилцата му запляскаха и пелена се спусна пред неговите очи. Все повече глъхнеше песента му и той усети нещо да го задавя в гърлото.
Тогава от него се изтръгна още един сетен изблик на мусика. Бялата луна го чу, забрави зората и се спря в небето. Червената роза го чу, потрепера цялата от възторг и разтвори листенца на студения утринен въздух. Ехото го отнесе към синкавите гънки в планините и изтръгна пастирите от техните сънища. Той премина през тръстиките на реката и те предадоха неговия отглас чак до морето.

— Виж, виж! — извика храстът. — Розата е вече готова!
Но славеят не му отговори, защото лежеше мъртъв във високата трева с шипа в сърцето.

А по пладне студентът отвори прозореца и погледна навън.
— Я, какъв чуден късмет! — възкликна той. — Ето червена роза! Никога в живота си не съм виждал друга като нея! Тя е тъй хубава, че положително трябва да има дълго латинско име. — И той се наведе й я откъсна. След това си сложи шашката и изтича към дома на професора с розата в ръка.
Дъщерята на професора седеше на входа и навиваше синя коприна на чекрък, а нейното кученце лежеше в краката й.
— Ти ми каза, че ще танцуваш с мен, ако ти донеса червена роза — извика студентът. — Ето най-червената роза на света. Ти ще я носиш довечера до сърцето си и когато танцуваме заедно, тя ще ти разказва колко те обичам.
Но момичето се навъси.
— Страхувам се, че няма да отива на роклята ми — отвърна то, — пък и племенникът на шамбелана ми изпрати няколко истински скъпоценни камъни, а всеки знае, че скъпоценните камъни струват много повече от цветята.
— Честна дума, ти си много неблагодарна! — каза ядно студентът и захвърли розата на улицата, където тя падна в канавката и една каруца я смачка с колелото си.
— Неблагодарна ли? — отвърна момичето. — Знаеш ли какво ще ти кажа? Ти пък си много груб, и в края на краищата кой си ти? Само някакъв си студент! Ами че аз не вярвам да имаш

дори и сребърни закопчалки на обувките си, както племенникът на шамбелана! — И то стана от стола и влезе вътре.
— Колко глупаво нещо е любовта! — рече студентът, когато си тръгна. — Тя не е и наполовина така полезна, както логиката, защото нищо не доказва, винаги разправя неща, които няма да станат, и те кара да вярваш в неща, които не са верни. Всъщност тя е съвсем непрактична, а понеже в нашия век да бъдеш практичен значи всичко, аз ще се върна към философията и ще изучавам метафизика.

И той се върна в стаята си, издърпа голяма прашна книга и седна да чете.
                                                                     
                                                                             Край

Да съберем 1 млн. гледания за Златната Ябълка

Димитър Петров и екипът аниматори от студио "Змей" са си поставили амбициозна, но не и непосилна задача: за 10 дни трейлърът на проекта им "Златната ябълка" да събере 1 млн. гледания. Броенето започна на 16 ноември, а цялото име на проекта гласи "Национално предизвикателство Един милион: Да направим българския сериал "Златната ябълка" световно събитие". Подкрепата на световната интернет аудитория, доказана с такъв голям брой гледания на клипа, ще даде основание на авторите да преговарят с големи анимационни компании и разпространители и да ги убедят да инвестират в реализацията на целия проект. Затова и призовават: "Покажете трейлъра на приятел в чужбина."

„Златната ябълка" е приключенски екшън сериал. Той е насочен към широка демографска група, започваща с деца между 10 и 13-годишна възраст, но разглежда и теми, които биха представлявали интерес и за по-възрастния зрител. Рейтингът на сериала е 8+, като целевата публика се състои както от момчета, така и от момичета.

Всеки сезон на „Златната ябълка" се състои от 24 епизода, всеки с продължителност 24 минути. Това е анимационен приключенски сериал, който може да се излъчва в праймтайм. В него децата ще харесат приключението и екшън елементите, а на по-възрастната публика ще допаднат екзотичната среда и съвременните теми. Всеки епизод проследява историята за някоя от различните групи по техния път към ябълката.

Разплитайки собствените си истории, нашите главни герои намират начин да разрешат по-големите проблеми в родните си места. Сериалът ще запознае зрителя с нов и интересен свят, вдъхновен от митология и фолклор, които са непознати на съвременната западна публика.

Стилът на сериала ще използва смесени техники, комбиниращи дигитални 2D герои, като някои от фентъзи съществата ще бъдат 3D. Декорите ще са дигитално нарисувани с компютърно генерирани ефекти.

В момента сериалът е във фаза на предпродукция. Аниматорите се оглеждат и за потенциални инвеститори и разпространители, които да помогнат за финансирането и реализирането на „Златната ябълка". Повече информация за проекта може да намерите на сайта на "Златната ябълка".

http://standartnews.com

Аз съм щастлив човек!

Един цитат на Николай Хайтов, публикуван в Гнездото, днес пробуди съзнанието ми и ме накара да почувствам истинска Благодарност. Към Бог, но и към себе си за това което съм. А също и към всички хора в живота ми, които споделят моите специални мигове на щастие. Понякога им е необходимо повечко търпение, разбирам...и благодаря за разбирането :) 

Ето го и цитатът :

"Oбичате ли растенията? Забавляват ли ви буболечките? Вълнувате ли се, когато две пеперуди се прегръщат? Харесва ли ви миризмата на дива чубрица? Трогвате ли се от багрите и разнообразието им?

Ако на тези въпроси бихте могли да отговорите с "да" – вие сте човек щастлив.

Можете ли да се възхитите на един залез, да се трогнете от играта на вятъра, когато си прави кули от облаците и ги разваля с един замах, за да издигне още по-величествени? Обичате ли понякога да слушате вятъра и да си говорите с него?

Успокоява ли ви шумоленето на листата?

Ако и това умеете да правите – вие сте много щастлив. Защото то ще означава, че... вие няма да останете никога сам, че имате... цяла вселена от зелени дървета, от цветя и пеперуди, от буболечки и мравки, от изгреви и залези, от звукове и аромати."

                                                                                                 из "Бодливата роза", Николай Хайтов

Ами това е! Официално, най-отговорно и завинаги заявявам: Аз съм щастлив човек!

(Моля приятелите ми запомнят това и да ми го припомнят в случай на нужда. Позволявам също да ме цитирате :))

Защото имам очите да видя цялата тази красота и да и се насладя. И още мога да добавя...шумът на вълните и игривите им опити да се настигнат една-друга, и ситните капчици дъждец бавно стичащи се по листата на дърветата, и дълбоките наситени цветове, които се появяват само при мрачно време, и мекото наметало на мъглата, под което светът става приказно-мистичен, шумът на колите късно през нощта, които разказват небивали истории, и звездите, звездите, които макар и вечни, всяка нощ светят различно....и още и още. С часове мога да ги съзерцавам. Мисля дори че ставам алчна. А между другото да ви питам:  вие виждали ли сте златен гълъб?

За някои съм заплес, за други-пълна откачалка, а тези които споделят ежедневието си с мен, често изследват границите на търпението си, а и на издържливостта си в гонитба на изгреви, залези, пеперуди и вълни. Някои дори, като мама например, се тревожат за моето щастие. Да преследваш залези си е инвестиция на време - време, което можеш да инвестираш в далеч по практични неща. Днес окончателно осъзнах, че аз съм много добър инвеститор. Инвестирам в щастие. Инвестирам дългосрочно. 

Красотата е навсякъде. Но не е вечна-ще възразите веднага! Да така е-винаги е преходна. Залезът избухва за няколко минути и после бързо избледнява. Розата увяхва. Красотата трае само миг, но ти поднася безценен дар - дарът на настоящето. Трябва да присъстваш тук и сега за да можеш да я видиш. Ако имаш очи за красотата се научаваш че няма минало, няма и после. Ако искаш да се докоснеш до нея трябва да се потопиш в тишината и да спреш времето. Ако си някъде между "Ех да беше" и "Ех да можеше" никога няма да видиш Красотата....Ще си спомняш да нея, ще мечтаеш за нея, но няма да я преживееш. Само сегашния миг блести с Красота, затова си струва да инвестираме времето си в него. 

Да Красотата е преходна. За сметка на това пък можеш да я видиш във всеки момент и във всички неща. Така тя се превръща в нещо постоянно. Красотата е винаги тук-трябва просто да се огледаме около себе си. Моите инвестиции са устойчиви, стабилни, направо са вечни. Защото Красотата е вечна. Неуязвима е. Не зависи от сезоните, пазарите, политическата обстановка, дори от природните бедствия защото и те са красиви! 

Затова днес официално заявявам: Аз съм щастлив човек! И съм много богата! Песента на дъжда е моят свидетел и гарант. И нека тя разнесе тази рецепта за щастие по цялата земя, за да я чуят всички!

зЕлена вода

Вървя по пътища, стопявам километри, искрящи улици, зелени светофари...зад всеки ъгъл може да си ти!

Летя във времето, мечтая ходейки, будувам спяща - зелени сънища и на сън будувам...във всеки сън може да си ти!

Една ръка, стоя замислена, зелен прожектор, силует размазан, профил, гръб...обърнеш ли се, може да си ти!

Пресечен пулс, тревога и надежда, сърцето в гърлото тупти, зелен клавиш...приемеш ли ме, може да си ти!

Цигарен дим, стена зелена, слънчев лъч, усмивка в ъгъла на устните трепти...свободна пуснеш ли я, може да си ти!
Отбягващ поглед, хладен дъх, мълчание, лъжа зелена, далечен спомен....беше ти!

Любовна мантра - Deva Premal Tumare Darshan

Tumare darshan ki bela, ye mausam raas rachane ka
Liye ullas ki sanse, samay masti me jine ka

Времето отдавна е там, където ще се видим и ще танцуваме, ще живеем в блаженство и всеки дъх ще носи радост.

Араханегл Михаил - упование в милостта и мъдростта на Висшите сили

Днешният Арахангелов ден кореспондира и времево и символично с католическата традиция на празника Хелоин.На Арахангелов ден прекрачваме прага към света на мъртвите.

За разлика от зрелищната обредност на католиците обаче, нашата е по-скромничка.Привидно.Почитането на цялото небесно войнство от Ангели и Арахангели, се компресира до възторжено ознаменуване на техният предводител –Св.Арахангел Михаил.Нищо ново под слънцето!По стар български обичай правим поклон на Началника, нали така!?! Според народното вярване Св.Арахангел Михаил е божият наместник, който прекъсва земния път на всеки човек.

Светецът се отъждествява с тъмните небесни сили. Иконографията го изобразява с копие в ръка, тъпчещ дявола с краката си.
Старо предание разказва, че Рангел (както обикновено го наричали) бил един от шесте братя юнаци, които разделили света, земята и небето. На него се паднало царството на мъртвите. Той отнасял душите на умрелите на небето, затова го му казвали Вадидушник. И заедно със събрата си Петър отреждали коя душа къде да отиде – в Райската градина или в ада.
Рано сутринта на Архангеловден в църквата се отслужвала тържествена литургия. Във всяка къща се коли курбан – мъжко животно, жените приготвят пита – рангелово блюдо или боговица. Хлябът разчупват на кръст високо над главата на най-възрастния мъж, поливат главата му с вино и благославят св.Архангел Михаил.

Небесното войнство е един своеобразен репресивен апарт на Създателя.Ангели и Арахангели предвождани от Арахангел Михаил ни предпазват от изкушения и ни наказват за прегрешения.Именно те осигуряват баланса в поднебесния свят, а неуморната им работа поддържа вярата че няма ненаказано зло и всичко се връща.Архангеловден събира в себе си вярванията за безсмъртието на душата, както и за справедливата подредба на света. Ритуалите, които съпровождат празника, са пропити с упование и надежда. Упование в милостта и върховната мъдрост на висшите сили. И надежда, че за всекиго е „промислено” най-доброто.

Случайно или не, родната полиция е избрала именно днешния ден за свой празник.В последните години,след всички скандали за корупция на мен това ми звучи цинично.Преданията разказват че Архангел Михаил подмамвал душите със златна ябълка. Привързана към земния си живот, душата често се страхува се от неизвестното. Но Архангел Михаил си имал хитрина – търкулвал златната ябълка, за да я прилъже да излезе от снагата и след това я отсичал с меч.Затова го наричат още „душевадчика”. Напоследък обаче нашето земно войнство каточели предпочита да приема, вместо да подава ябълката.

Искренно вярвам че тържеството на доброто, светлината и справедливостта възтържествуват във Вселенски план независимо от нашите невсякога богоугодни постъпки.Иска ми се да вярвам че те ще възтържествуват и в родната ни действителност!
Честит празник! Бъдете здрави и щастливи!


Днес празнуват всички, с името Ангел, Ангелина, Михаил, Михаела, Милен, Милена, Мила, Милка, Гавраил, Радка, Радинела, Радина, Радмила, Райна, Рангел, Ренета, Огнян, Пламен, Емил, Росен и др.

Послание 2012

от Азара
http://www.mahatma-bg.com/poslaniq.html

Здравейте Приятели!


Пиша това послание, провокирана от моя приятелка, която физически не е до мен и ми липсва.

Искам да го нарека призив за да звучи силно

2012година.

Промените,събитията... вече много се пише, кое е истина..?

Ние хората обичаме да драматизираме, за съжаление по често описваме бъдещето катастрофално, особено за случая с 2012.

В представите си трябва да побеждаваме, а за да сме победители трябва да има "враг", трудности някакви.

Планетарното съзнание се променя и ние хората, като част от това съзнание също променяме нашето. Това е еволюционен процес, а еволюцията е движение, не спира. Поради този факт промени ще има, а тяхното проявление ЗАВИСИ ОТ НАС. За да са такива, на които бихме се радвали и биха ни удовлетворили, всеки от нас трябва да намери начин и да се освободи на първо място от СТАХА. Заедно с него са омразата, ненавистта, вината и всички емоции, които ние наричаме отрицателни. Само така ще направим "място" в енергийните си системи за ЛЮБОВТА. Заедно със състраданието /да не се бърка със съжаление/ ще успеем да повишим вибрацията на телата си, което е необходимо за прехода.

Всичко е енергия, но тя е с различна вибрация и от там с различно качество. Планета Земя повишава вибрацията си за да осъществи прехода. Вибрацията на енергията на любовта е с необходимата честота това да се случи без катаклизми. Ако останем в ниската вибрация на страха и другите нисковибрационни емоции

ще изостанем от планетата и може да ни позаболи. Обаче еволюционния процес не е еднакъв за всички.

Това е прекрасното, който желае да се радва на прехода има възможност да го постигне.

Да се учим да обичаме всичко и всички, да се радваме на това, което имаме в този миг като искаме още и по добро за следващия, но ТОЗИ да изживяваме в радост - много е важно. И никакъв страх, любовта и радостта променят енергетиката, повишават вибрацията и отменят катаклизмите.

Най- лесно, като начало е да сте влюбени, после ще дойде и безусловната любов, като запазвате постоянно усещането за радост и щастие.


Не се страхувайте от "трудностите" скъпи Приятели, това е само илюзията, с която сме свикнали да ги приемаме като нещо "лошо".

Да ги приемаме, като предизвикателството, което ни доказва колко много можем и знаем. Така Духа в нас ни насърчава да осъществим стремежа си да го изявим чрез личността си.

Ние сме сложни същества и все повече откриваме,колко това е вярно. Много хора вече са наясно,че не сме само физическо тяло.

Аз приемам системата от четири тела- според учението на Шамбала - физическо,емоционално,ментално и духовно. Духовното тяло е малко по сложно от останалите и различните учения го детайлизират различно.

Но днешното послание има за цел да ви призове да обърнете внимание на хармонията и синтеза на енергията в системата си от четири тела.

Най-често се фокусираме върху едно или две тела.Когато е така, енергията се преразпределя неправилно, това се проявява като болест - физическа или психическа в повечето случаи.Ако задълбаем темата, дисбаланса навлиза и в събитийния ни живот, проявявайки се като дисхамонични взаимоотношения, загуби от всякакъв вид, нещастни случаи... Проявява се закона на Херметизма " каквото горе-такова и долу, каквото вътре-такова и отвън"

Има много начини за балансиране на енергийната ни система, а от тях най-важния е да го правим!

Ние, Човеците наистина сме много можещи, повярвайте приятели!

С много любов към всички и към всичко!

http://www.mahatma-bg.com/poslaniq.html- послание от Азара

Посланеие от Арх.Михаил

ЦИТАТ ОТ ПОСЛАНИЕ, ПРЕДСТАВЕНО
В ПАРКА ЙЕЛОУСТОУН, МОНТАНА

СЛЕДВАЩАТА СТЪПКА ВЪВ ВАШАТА СВЕЩЕНА МИСИЯ

Обични майстори, ние ви молим, не ни поставяйте някъде си в някакъв доста отдалечен, смътен свят. Моля ви, усещайте ни със своето сърце, както и със своя ум, и ни позволете да се присъединим към вас като се стремим да слеем нашата същност с вашата в земното ви обкръжение. Единството, хармонията и красотата на вашия дом във висшите измерения са извън способността ви да разберете. Онези от вас, които са достигнали да блаженото състояние на висшите светове, имат някаква представа за това колко скъпо, неповторимо и чудесно е в родната ви земя сред звездите. Едно от най-силните ни желания е да направим висшите светове на Светлината действителни за вас. Ние искаме да ви дадем чувството на овластяване, едно чувство на това колко сте великолепни; колко е голям потенциалът, който сте натрупали в себе си и скъпоценните дарове, които лежат заспали вътре във вас в течение на много столетия. Вие сте били сомнамбули. Били сте като в сън. Вие имате паравани и воали, които са създали илюзии и изкривявания в земната ви действителност. Били сте в центъра на една голяма драма, в която сте играли множество роли. Вие сте свикнали с драмата на преувеличените полярности и дуалности, и ви е коствало доста усилия, упоритост и мъдрост, за да се върнете обратно в центъра, и да получите контрола върху желанията на егото, за да си възвърнете господството над себе си.

Време е да ви представим друг сценарий на спектакъла, друга програма или действителност, такава, състояща се от майсторство, в която вашата божественост се изразява както в самото ходене, така и в самия живот; такава, в която вие сте високи, лъчезарни и жизнени при общуването с другите. Да, тава е вашият потенциал, и той малко ви плаши, нали? Вие казвате, за мен ли е? Да, за вас е, за всички вас. Вие не бихте били тук или не бихте чели тези послания, ако не бяхте готови, и ние ви се възхищаваме за това, че отговаряте на призива да започнете нова духовна мисия. Призивът, който сега отеква във вселената, задейства импулсите, спомените и една потребност отвъд всичко, което може да си спомните от миналото. Това е най важният призив - да се присъедините към Силите на Светлината - на който сте откликвали, откакто сте приели да слезете през всичките многомерни измерения и да почувствате тази мандала на Сътворението върху планетата Земя.

Важно е да разберете - тази ера на Сътворението върви към своя край. Човечеството се променя. Земята се променя. Много от животинския свят и флората напускат тези светове на изразяване, но те не се губят. Нищо никога не е изгубено. Те се завръщат в своите идеални състояния, в един свят на висш резонанс, в който болшинството от вас не могат да ги различат. В третото и четвъртото измерения, в действителността на масовото съзнание, е общоприето, че всичките планети във вашата слънчева система са ненаселени - и на трето и четвърто измерения те са. Но какво е на петото и шестото измерения, където те гъмжат от великолепен живот и жизненост? Твърде много е за обсега на вашето въображение да приеме факта, че вие отивате на тези неповторими и многообразни места между отделните свои жизнени въплъщения на Земята? Какво си мислите, че извършвате между отделните свои превъплъщения, носите се наоколо върху облаците? Вървите по златни улици? Да, колко досадно! Вие посещавате множество възхитителни места, други галактики, университети и места за обучение, където си опреснявате паметта и се подготвяте за своето следващо земно назначение. Също така имате задължения да съветвате, защото, разбирате ли, вие сте тези, които ни учат какво е да съществуваме във физическо тяло и да изживяваме ограниченията на уплътнените смалени светове на Сътворението. Вие сте тези, които осигуряват възможността за Върховния Творец да закрепи Живата Светлина на трансформацията върху Земята. Вие сте катализаторите на процеса на възнасяне и без вас той не би могъл да стане. Вие сте тези, които сте изживели най-широкия спектър на полярността и дуалността, и вие сте тези, които трябва да се завърнат към своя център на хармония, така че ВСИЧКО останало да може да си възстанови равновесието.

Запомнете, ние не ви молим да правите неща, които не сте правили преди. Вие имате всичките необходими средства, цялата мъдрост; всичко основно, от което се нуждаете е вътре във вас, за да бъдете или да станете всичко, което можете да си въобразите. Ако сте способни да си представите една действителност, служеща на най-великото благо на всички, която същевременно да е съгласувана с вашата Божествена мисия, ВИЕ МОЖЕТЕ ДА Я МАТЕРИАЛИЗИРАТЕ. Ние отново и отново наблягаме на това, но вие все още не го възприемате като своя истина. Какво чакате? Вие сте тези, които ще създадат градове от Светлина на земно ниво. Вие сте тези, които ще основат новите свещени центрове на силата, където народите на Земята ще могат да идват да бъдат лекувани, възпитавани и трансформирани. Вие сте тези, които ще помогнат на Земята да се излекува и върне към своята неопетнена красота. Върховният Създател, нашият Баща/Майка Бог и ние осигуряваме творческия огън на преобразуването, но вие сте тези, Звездните Семена върху Земята, които трябва да асимилират тази формула за промяна и да я излъчат навън към човечеството и Земята.

Често сме говорили за връщане към Единството; обаче знаем, че все още не сте осъзнати за това, колко е важна тази идея. Вие не можете да видите потоците от Светлина, но въпреки това, сте свързани с всяка душа на тази планета посредством енергиен поток от Светлина, който е много, много слаб и много трудно забележим, и поради това казваме, че което се случва на един се случва на всички. По някакъв начин, дали позитивен или негативен, всичко, което става на Земята въздейства на цялото човечество, и също така отеква навън към вселената със затихваща или нарастваща мощ (затихваща ако е негативна, и нарастваща, ако енергията е позитивна). И така, като внимателно повдигате и пречиствате своята енергия и вървите напред, Вашата Светлина се излъчва от вас във всички посоки във вид на знака за безкрайност ∞. Вие проправяте пътя, обични. Вие сте водачите по пътя, и ние ви молим да излезете напред и да проправите пътя към Градовете от Светлина, които ви очакват. Ние ви каним да се присъедините към вашите братя и сестри в Светлината, онези от вас, които са готови и копнеят да се обединят съвместно, за да изпълнят тази следваща фаза на Божествения план за възнасяне на човечеството. Колкото повече от вас откликнат на призива и се научат да достигат до Небесните Градове на Светлината с цел да закрепят Живата Светлина на възнасянето вътре в себе си и вътре в Земята, толкова по-бързо трансформацията в петото измерение ще обходи Земята. Единството и обединеното съзнание на Легионите от Светлина ще бъдат експоненциално увеличени щом ни позволите да ви Свръх Осветлим и да ви ръководим през този грандиозен преход в царствата на Светлината.

Както винаги, вие сте под наше ръководство и защита,

АЗ СЪМ Архангел Михаил



ПРЕДИ ДА ПОЗНАЕТЕ ГРАДА НА МЕДИТАЦИЯТА НА СВЕТЛИНАТА, МОЛЯ ОТГОВОРЕТЕ НА СЛЕДНИТЕ ВЪПРОСИ:

Готови ли сте да се освободите от всички остатъчни негативни енергии от миналото, които все още носите в себе си, в подходящото количество и в подходящото време? *** Готови ли сте да бъдете носители на Светлината, съд за висшите честоти на Светлината?*** Ще се стремите ли да сте центрирани в сърцето и да съчетаете хармонично менталните си и емоционални тела?*** Ще направите ли усилие да поемете най-голямото количество от Светлината на Създателя, която можете със сигурност да поберете?*** Ще се съгласите ли да използвате това, от което се нуждаете и след това да предадете остатъка на Земята, и навън към човечеството (посредством свещени техники на дишане)?*** Готови ли сте и подготвени ли сте да тръгнете по пътя на ускореното възнасяне под ръководството на вашите прикрепени ангелски водачи и учители?*** Имате ли твърдото намерение да съчетаете своята воля с тази на вашето божествено себе за най-голямото благо на всички?*** Не се изисква съвършенство. Всичко, което се изисква от вас, е да дадете най-доброто от себе си, на което сте способни. (Винаги се молете за леснота и благодат).

ПОРТАЛИ И НЕБЕСНИ ГРАДОВЕ НА МЕДИТАЦИЯТА НА СВЕТЛИНАТА

Поемете бавно няколко дълбоки вдишвания и издишайте (или ако сте запознати с процеса, направете няколко непрекъснати дихателни серии). С всяко вдишване си представете, че се предвижвате бързо и дълбоко във вашия Свещен Сърдечен Център. Представете си една красива светла стая с вашата Божествена клетка на диамантената сърцевина, разположена върху пиедестал в центъра на стаята. Тя излъчва всичките цветове на Дванадесетте Лъча в стаята във вида и нивото, подходящи за вас. Вижте едно лъчисто Същество от Светлина стоящо зад вашата Божествена клетка; това е вашата Духовна Същност в етерна форма. Наблюдавайте как вашата Божествена клетка на диамантената сърцевина и вашата етерна форма се сливат. Сега усетете или почувствайте как се сливате с вашата етерна форма. За момент почувствайте удивителните усещания на това Висше Себесливане.

Представете си, по—точно различете, една красива сфера от Светлина спускаща се надолу по вашия персонален стълб от Светлина, и наблюдавайте как тя прониква през коронната ви чакра (на темето) и след това продължава надолу, надолу и стига в свещената камера на вашето сърце. Наблюдавайте как ви обгръща в етерната ви форма. Тази сфера от Светлина е създадена точно за вас, и ще осигури вашето безопасно пътуване към висшите царства. Тя ще бъде пречистена и нагодена всеки път, когато поемате пътуване към висшите измерения, така че вие винаги ще бъдете обгърнати в атмосфера от трептения с честоти създадени точно за вас.

Сега, почувствайте се в капсулата от Светлина, бидейки изтеглени в задната част на камерата, и наблюдавайте как изведнъж се отваря входа и вие се озовавате във висшите измерения. Сега ще бъдете отведени към една персонална Пирамида от Светлина на подходящото за вас ниво от пето измерение. Двама водачи-ангели се грижат за вас, и те ви помагат да легнете върху кристалната маса. Сега, наблюдавайте как една по-ярка сфера от Светлина ви обкръжава, и вие бавно се издигате нагоре вътре и през кварцовия кристал с двоен край, който виси над масата, докато се появявате от върха на пирамидата. Вие се предвижвате по спирала от Светлина по посока на часовника и бързо се издигате нагоре и нагоре и нагоре. Изведнъж пред вас са два огромни ярки, златни свода: един, който носи могъща, динамична, мъжка енергия и един който излъчва нежна, любяща женска енергия.

Вие сте сега в най-външното ниво или позиция от шесто измерение (има седем под-измерения или нива във всяко измерение). Огледайте невероятната красота на това място. Меки светлини се излъчват от стените като многоцветно северно сияние. Има кристали с различни форми, размери и цветове, висящи от сводестия таван и надолу частично по стените. Коридорът е доста широк и на двете му стени, разположени близко една до друга, има ниши с кристални кресла вътре. Можете да видите стотици от тези ниши, опасващи стените по тяхното протежение на целия периметър от това първо ниво на Града на Светлината. Чувате незабравими мелодии, по-приятни и по-вдъхновяващи от тези, които въобще някога сте чували. Има нежен повей и ухание, което не можете да определите, но знаете, че сте го преживявали и преди, и това ви връща спомените за едно чудесно време, отдавна отминало. Помагат ви за една от нишите и ви настаняват върху кристалното кресло. Моментално, лъчи от Светлина от всеки въобразим цвят се изстрелват от тавана, от страните на сводестата ниша и от пода, запечатвайки ви в тази Камера- Ускорител на Възнасянето. Обърнете се навътре и забележете усещанията, които изпитвате. Направете пауза за един или два мига. То е като че ли сте в състояние да сте на две места едновременно. Можете да почувствате как енергията прониква в етерното ви тяло вътре в сферата, и след като си промените съзнанието, можете да почувствате усещанията вътре във вашето физическо тяло, което е разположено върху кресло във физическия свят. Отново, поспрете за няколко мига така, че да можете цялостно да изживеете усещанията. Знайте, че вие сте потопени в подходящата и идеално създадена комбинация от честоти на Светлината за ваше най-голямо благополучие и в максимума, който можете безопасно да поемете в това време.

Дишайте дълбоко като поглъщате Живата Светлина и се насищате с Божествения Еликсир на Живота. Можете да поспрете за колкото пожелаете, докато седите в камерата. Уверяваме ви, че този процес е безопасен и че никога не биха ви позволили да поемете енергии с по-високи честоти от тези, които са подходящи за вас.

Вълните на Светлината бавно угасват и след това напълно изчезват. Двамата ви ангелски водачи ви издигат от камерата и изглежда, като че ли частично сливат своите Сфери от Светлина с вашата, така че сте балансирани между тях, докато те бързо ви носят по пълния периметър на това първо ниво. Виждате и усещате искри от Светлина, излъчвана от вас навън в огромния хол, докато завършвате кръга. Разберете, вие оставяте своя енергиен подпис тук, като вашите мелодични земни честоти се прибавят към Божествения план на това ниво. Даден ви е безценен дар и вие също оставяте в замяна своя личен дар. Един дар, който ще бъде добавен към космическото депо на познание за бъдеща употреба. Сега ви връщат на входа и вие казвате сбогом на своите ангелски приятели. Те ви упътват към сводестия изход, противоположен на този откъдето влязохте, и движейки се напред започвате своето обратно на часовниковата стрелка спускане назад към вашата персонална пирамида от светлина. След кратка почивка върху кристалната маса ви завеждат на входа и бързо ви проправят пътя обратно надолу към вашия земен свят. Дишайте дълбоко като чувствате как Светлината започва да прониква в телеснате ви форма. Почувствайте едно гъделичкащо усещане, като че ли поток от енергия прониква в самата сърцевина на Съществото ви и ви окъпва в Светлина. Позволете на Светлината да ви препълни. След като сте почувствали, че сте поели всичко, което можете да задържите, позволете на Светлината да потече надолу през вашата коренна чакра (разположена в основата на тялото) и през повърхността надолу към ядрото на Земята. Помнете да продължавате да дишате дълбоко, защото дъхът е проводникът на тази енергия. Когато почувствате, че сте достигнали предела, наблюдавайте как Живата Светлина започва да се излъчва от вашия слънчев енергиен център както отпред така и отзад. Издишайте обратно Светлината в света за кратко време. Бавно си възстановете дишането до нормалното и съсредоточете съзнанието си в сърдечния център още веднъж. Почувствайте краката си върху пода, раздвижете ръцете и развъртете раменете си, за да почувствате усещанията на физическото тяло. Дишайте бавно като се връщате към пълно съзнание и когато сте готови, можете да си отворите очите.

**МЕДИТАЦИЯ, ВДЪХНОВЕНА И ОСВЕТЛЕНА ОТ АРХАНГЕЛ МИХАИЛ**

АВТОРСКО ПРАВО НА RONNA HERMAN STAR * QUEST * www.RonnaStar.com * E-Mail: RonnaStar@earthlink.net

Предадено чрез Рона Хърман

Скъпи приятели, семинарът Йелоустоун беше изключително полезен за всички нас. Той бе изпълнен с чудеса и с чувството за ЕДИНСТВО, за което Арх. Михаил продължава да ни говори. Имахме 85 души на семинара, включително хора от Япония, Германия, Англия, Хаваите и много от Канада. Всички бяха много развълнувани от новата информация на АА Михаил, която споделях в семинарите си тази година. Тя ни отвежда в едно ново, по-високо ниво на осъзнатост и опитност. Това със сигурност бе още едно “повторно обединение на семейства по душа”, и всички вие бяхте с нас Духом.

Аз приех посланието на Арх. Михаил за групата в събота, т. к. планирахме да извършим медитацията на Града на Светлината по обяд в неделя, и след това да извършим пътуването в парка в неделя следобед. Арх. Михаил се яви в цялото си великолепие и приемането на посланието започна около 4:30 следобед в събота. Посланието му привърши към 5:15. Много от хората, които са били преди в парка казаха, че чувствали като че енергията била “бутилирана”, и процепите и гейзерите не били така активни както си спомняли отпреди. Както всички вероятно знаете, Йелоустоун е един от “супер вулканите” и там имаше някакво изригване и подземни размествания за период от време, които бяха наблюдавани отблизо. Голяма част от парка е затворена, защото е смятана за твърде опасна.

В неделя, една дама развълнувано ни каза, че когато отишли в парка в събота в късния следобед, всички, включително и пазачите на парка, говорили за гейзера в Норис, който изригнал в 5 часа (точното време когато Арх. Михаил говореше). Той не бе изригвал от 1998 година. Няколко вестникарски статии заявиха: “Гейзерът изригна с пълна сила около 17 часа в събота, изпращайки облаци пара на височина към 100 фута. Той бучеше като реактивен двигател.” Една жена, историк на Парка, каза: “От 30 години съм в парка и това е първият път, когато виждам Гейзерът Ледж в Норис да изригва.” Изригването съвпадна и с други необикновени дейности в Норис през почивните дни, включително изригването на други единични гейзери и промени в повърхностните води. Хората също забелязаха, че много повече процепи от пара и дим се появяваха в други райони на парка.

По време на нашата медитация в парка, АА Михаил ни отведе надолу във вулкана и под повърхността на Земята, за да отвори лабиринтите и подложените на налягане области в района, за да ги напълни с пречистената Светлина от Града на Светлината. Множество хора разказваха за прекрасните преживявания, които са имали и какво са наблюдавали по време на пътуването; това бяха невероятни истории с много хора, получаващи едни и същи видения. Излишно е да казвам, че ние всички бяхме толкова развълнувани и изпълнени със страхопочитание от чудесното потвърждаване (отново) на значимостта на това, което се стремим да постигнем.

Марк Стамър, международно признат бизнес инструктор от Англия, беше с нас. Той е този, който ще оглави нашата международна учебна програма “Търсене на Майсторство”. Той изнесе чудесно представяне, което бе прието с ентусиазъм. Надяваме се да имаме скоро уеб страница “Търсене на Майсторство” и да проведем първите семинари за обучение на водещи в началото на идната година. Нещата наистина започват да се случват и е толкова приятно да получиш такова ясно потвърждение, че сме в един много важен период от нашата еволюция и процес на възнасяне и че този път МОЖЕМ да направим нещо за да ги ускорим. Моята най-искрена обич и признателност към всички вас.

Рона

Ура!-за моята сестра, видяла най-красивата зора!

Няма да оставя повече във мен нощта,

да разказва за цветя и отминали неща.

Няма да изгубя вече пясъчните дни,

във земя на злато и сълзи.

Няма да забравя вече изгрева,

деня,който носи мириса на прозрачната роса.

Няма да престане да се носи песента,

идваща от мойта сребърна звезда.

Няма да оставя повече във мен нощта,

да разказва за цветя и отминали неща.

Няма да изгубя вече пясъчните дни,

във земя на злато и сълзи.

Няма да престана тихо да шептя слова,

за мечти и времена, бързи стъпки и трева.

И с протегнати ръце към звездното небе,

аз ще видя най-красивата зора.

На 1 юли от 19 часа в градинката пред Народния театър в София се открива изложбата на Lumix Awards'2008 , която представя 100-те най - добри фотографи на България през изтеклата година. Изключително съм щастлива и горда, че сред тях е и моята сестричка.





Диди обичам те!!! И те прегръщам горещо и с любов!!! И ти пожелавам цялото щастие на света и много радост, душевен мир и вътрешна хармония - като на снимкта. За да продължиш да твориш и да ни радваш със своите успехи!


И не забравяй, че най - красивата Зора винаги предстои !


С обич !

Пълнолуние

Месеца на съзидателността, на любовта, на музиката и красотата, на придобиването и умножаването вече е към своя край. Ако сте биле късметлии и сте имали възможност да се разходите някъде извън града, може би ви е направило впечатление, че тази пролет е някък особенна, заредена с изключителен магнетизъм, огромен заряд и потенциал. Дори прашните градски улици не са толкова прашни под сянката на дърветата и свежият въздух след краткия пролетен дъждец. Моето определение за тази пролет е "сочна".

В астрологията най-краткия планетен цикъл е този на Слънцето и Луната. Свикнали сме да го наблюдаваме и вече почти няма човек който да се съмнява в неговото въздействие върху поднебесния свят и процесите протичащи в него.Циклите сами по себе са изключително точен и резултатен метод за проследяването на зараждащите и развиващите се процеси и тенденции в природата, обществото и всеки човек поотделно. Конкретно в случая по време на Новолуние възниква импулс за проявата и използването на принципа и качеството на знака в който става то. След това полека лека се осъществяват действия и мероприятия за волево превръщане на импулса в реалност, който достига своя пик във фазата на Пълнолуние.В този момент всички проеси се намират в своя максимум на проявление и дават максимално експресивна изява на заряда и потенциала който са генерирали в началото на цикъла.

Преди десетина минути, когато започнах да пиша ми се искаше в ноща на Пълнолунието, да говоря за това колко беше важно през този период всеки да създаде нещо, да умножи това което има, да генерира в себе си любов, да се наслади на красотата на света-реалната и тази пресъздавана от творците, певците и художниците. Искаше ми се също така да разкажа как аз използвах този импулс и каква огромна радост и душевен мир ми донесе това. Човек обаче не може да измени на природата си, а моята е меркурианска, та за дабро или зло, често в движение сменям и посоките, и желанията, и намеренията си. Ахам!! И сега вече ми се иска да разкажа една приказка (напоследък май разказването на приказки се превърна в основно изразно средство за мен). Тя съдържа в себе си цялата красота и съзидателност на Телеца и мисля ,че този път промяната в посоката и намеренията е за добро ;))) Приятно четене!!!

В далеееееечни времена един мъдър Крал имал трима сина и искал да избере един за свой наследник. Това било много трудно, защото и тримата били много разумни, много храбри и достойни. Посъветвал се Кралят с великия мъдрец и той му подсказал какво да направи.
Кагато се върнал у дома, помолил да дойдат при него и тримата му синове. Дал на всеки по една торба със семена на цветя и им рекъл:
— Скъпи мои синове, дойде време да се отправя на дълго пътуване. То ще продължи няколко години — една, две, три, може и повече. И това е изпитание за вас. Тези семена ще ми ги върнете, когато се върна от пътуването си. Този, който ги запази най-добре, той ще стане мой наследник.
И кралят потеглил на път.

Първият син си помислил: "Какво да правя със семената?" Сложил ги в железен сейф - когато баща му се върне, те ще бъдат такива, каквито са били.Вторият син си помислил: "Ако ги пазя така, както прави брат ми, те ще умрат. А мъртвите семена - изобщо не са ценни". Отишъл в магазина, продал ги и получил пари. При това си помислил: "Когато се върне баща ми, ще отида в магазина и ще купя нови семена, ще ги дам на баща ми по-добри, отколкото са били". А третият син отишъл в градината и пръснал семената навсякъде, където имало свободно място.

След три години, когато баща им се върнал, първият син отворил сейфа си. Семената били умрели и дори понамирисвали. Бащата казал:
-Какво е това? Нима такива семена ти дадох? Те трябва да са способни да цъфнат с цветове и да миришат прекрасно, а тези семена вонят! Това не са моите семена!
Синът му възразил, че това са същите семена, но Кралят отсякъл:
-Ти си Материалист.

Вторият син се втурнал към магазина, купил семена, върнал се вкъщи и ги поднесъл на баща си. Но бащата казал:
-Но тези не са същите. Ти мислиш по-добре, но все пак това не е качеството, което бих искал да видя в теб. Ти си Търговец.

Обърнал се към третия син с голяма надежда, но и страх едновременно. "Какво ли е направил той?" А третият син повел баща си към градината, където навсякъде цъфтяли милиони цветя. И синът казал: "Това са онези семена, които ти ми даде. Щом узреят семената им, аз ще ги събера и ще ти ги върна. Въздъхнал бащата радостно и облекчено и казал :
-Ти си моят наследник. Ето така трябва да се постъпва със семената! Този, който трупа, не разбира живота, който пресмята също ще го изгуби. Само съзидателният ум може да го разбере. В това е красотата на цветята - те не могат да се трупат и държат на склад. Те олицетворяват Бога - не е възможно да Го пестиш и трупаш. Те символизират любовта - а любовта също не може да се пази в склад.
Не е случайно това, че цветята са символ на любовта през всички векове, във всички страни, във всякакви общности. Любовта прилича на цветята - ако тя е разцъфнала в теб, ти трябва да я споделяш, да я даваш. И колкото повече я раздаваш, толкова повече тя ще расте в теб. Ако продължиш да даваш, ще дойде ден, когато ти ще станеш неизменен, безкраен източник на любов.

И така не спестявайте вашата любов и не я пресмятайте. Не се скъпете. Така ще изгубите всичко. Обратно, позволете на вашата любов да цъфти, споделяйте я, раздавайте я и нека тя расте.Така импулса ще се превърне в реалност!!!

Ура!!! За Слънцето в Телец, приело с почести цветята на небето!!!

Душата ми лети щастлива, понесена от чудна песен, която славеите пеят във месеца на Любовта.-Душата ми е Славей!!!

Лицето ми от Слънце е огряно и радостта на цъфналите кестени възторжено се сипе във косите ми- Косите ми обкичени са с пролетни Цветя!!!

Очите-те попиват всеки миг от тази избуяла Пролет, тъй както свежите тревици всяка капка дъжд-Очите ми са капчици Роса!!!

Сърцето ми струи от Светлина, поело в себе си Небесната Дъга.

Лъчите Слънчеви са ноти,
тревите - струни на Вълшебна Арфа,
възпяващи със свойта песен
тържествения пир на Пролетта!!!

Какво осмисля живота ни

Професор по психология застанал пред студентите от своя клас и вдигнал голям буркан, който започнал да пълни с камъни. Когато го напълнил, той попитал студентите дали буркана е пълен и получил положителен отговор. Професорът извадил кутия с чакъл и я изсипал в буркана, като го разтърсвал лекичко, за да може чакъла да изпълни празнините между камъните. Когато приключил, отново попитал студентите дали буркана е пълен и отново получил положителен отговор. Тогава, извадил кутия с пясък и я изсипал в буркана като го потупвал, за да може пясъка да изпълни празнините между малките парченца чакъл. Тогава отново се обърнал към студентите и ги попитал, дали буркана е пълен и те били единодушни "ДА". Накрая професора извадил две кутии с бира и ги изсипал в буркана, запълвайки празните места между песъчинките.
Студентите започнали да се смеят!
Сега - казал професорът - този буркан олицетворява Вашия живот. Камъните са Важните неща - семейството Ви, Вашия партньор, приятелите, здравето Ви, децата Ви, вашето хоби или страст - нещата които, дори всичко останало да е загубено, остават и вашия живот е все още "пълен". Чакъла, олицетворява останалите неща които са важни за живота Ви: работа, къща, кола... Пясъка е всичко останало, което запълва живота, онези наистина малки неща които ни се случват. Ако сложите първо пясъка в буркана - продължил той - няма да остане място за чакъла или за камъните. Същото ще стане и с Вашия живот. Ако похабявате всичкото си време и енергия за малките неща, никога няма да имате време за наистина Важните неща. Трябва да обръщате повече внимание на критичните неща влияещи върху вашето щастие. Играйте с децата си, забавлявайте се с партньора си....Обичайте!- със сърце и душа,всеки ден. Винаги ще има време за работа, за чистене на къщата и за поправяне на колата. Винаги се грижете първо за камъните - нещата които наистина си струват. Изберете приоритетите си... останалото е просто пясък! Един от студентите вдигнал ръка и попитал за значението на бирите и какво олицетворяват те, а професорът отвърнал: Радвам се, че ми задавате този въпрос. Просто исках да покажа, че независимо от това колко претъпкан изглежда живота ви, винаги има място за две бири.
Наздраве мили Приятели!!!
Желая ви повече камъни и по- малко пясък във въшите бурканчета!!!
И помнете , ча дори да сте затрупани с работа и проблеми, винаги ще се намери една свободна минутка в която да кажеш или чуеш от някого -"Обичам те!"
Както и половин час за две бири с приятели!!!

Честита Първа Пролет!!!

УРА!!!

За Слънцето в Овен,

което с безразсъдство и желание

уверено навсякъде пробива!!!

Честита Пролет скъпи приятели и Честита астрономическа Нова година!!! Нека тя Ви донесе много заряд и емоции, пречистени мисли и реални желания!!!!Да ви зареди с ентусиазъм и дръзновение , да ви донесе обновление и вдъхновение!!!

Поздрав към Извънземните

В последно време много ми боде очите Свободата!
Правото да я заявиш и отстояваш.
И най вече това колко е трудно да бъдеш различен в един конвенционален свят.
Да се чувстваш "извънземно", като казва Хамелеона, този образ безподобен, ето тук http://hamaelleon.wordpress.com/2008/02/26/psychotherapy/#more-349


Но засега само искам да поздравя всички "извънземни" които познавам с няколко думи ,които смятам и лично да им изпратя.И моля, ако пропусна някого, за прошка.Всички знаят колко съм разсеяна!


Ние, белязаните,
обречените на вечно детство
се усещаме
през девет царства, векове и морета –
просто в небето се срещат крилете ни.
Всички сме странни –
сами търсим болките ви,
сами ги вземаме да ви олекне
и натоварени с двойната тежест,
ускорително падаме – пак към небето.
Често от нищо обидени, млъкваме
или с внезапен смях ви смущаваме.
Вашите праведни забележки
гордо преглъщаме.
После забравяме.
И пак очакваме от вас една ласка,
една топла дума, една усмивка...
Не се притеснявайте от добротата ни!
Не се дразнете от нашта наивност.
Ний цял живот се учим да ходим
много старателно,
но не умеем.
Хора с клинично земно здраве,
простете нас,
болните
от небесно притегляне!

Това е откъс от едни моноспектакъл.Целия текст е публикуван тук http://www.galanto.com/content/view/1053/32/lang,bg/


Приятно четене!