Аз съм щастлив човек!

Един цитат на Николай Хайтов, публикуван в Гнездото, днес пробуди съзнанието ми и ме накара да почувствам истинска Благодарност. Към Бог, но и към себе си за това което съм. А също и към всички хора в живота ми, които споделят моите специални мигове на щастие. Понякога им е необходимо повечко търпение, разбирам...и благодаря за разбирането :) 

Ето го и цитатът :

"Oбичате ли растенията? Забавляват ли ви буболечките? Вълнувате ли се, когато две пеперуди се прегръщат? Харесва ли ви миризмата на дива чубрица? Трогвате ли се от багрите и разнообразието им?

Ако на тези въпроси бихте могли да отговорите с "да" – вие сте човек щастлив.

Можете ли да се възхитите на един залез, да се трогнете от играта на вятъра, когато си прави кули от облаците и ги разваля с един замах, за да издигне още по-величествени? Обичате ли понякога да слушате вятъра и да си говорите с него?

Успокоява ли ви шумоленето на листата?

Ако и това умеете да правите – вие сте много щастлив. Защото то ще означава, че... вие няма да останете никога сам, че имате... цяла вселена от зелени дървета, от цветя и пеперуди, от буболечки и мравки, от изгреви и залези, от звукове и аромати."

                                                                                                 из "Бодливата роза", Николай Хайтов

Ами това е! Официално, най-отговорно и завинаги заявявам: Аз съм щастлив човек!

(Моля приятелите ми запомнят това и да ми го припомнят в случай на нужда. Позволявам също да ме цитирате :))

Защото имам очите да видя цялата тази красота и да и се насладя. И още мога да добавя...шумът на вълните и игривите им опити да се настигнат една-друга, и ситните капчици дъждец бавно стичащи се по листата на дърветата, и дълбоките наситени цветове, които се появяват само при мрачно време, и мекото наметало на мъглата, под което светът става приказно-мистичен, шумът на колите късно през нощта, които разказват небивали истории, и звездите, звездите, които макар и вечни, всяка нощ светят различно....и още и още. С часове мога да ги съзерцавам. Мисля дори че ставам алчна. А между другото да ви питам:  вие виждали ли сте златен гълъб?

За някои съм заплес, за други-пълна откачалка, а тези които споделят ежедневието си с мен, често изследват границите на търпението си, а и на издържливостта си в гонитба на изгреви, залези, пеперуди и вълни. Някои дори, като мама например, се тревожат за моето щастие. Да преследваш залези си е инвестиция на време - време, което можеш да инвестираш в далеч по практични неща. Днес окончателно осъзнах, че аз съм много добър инвеститор. Инвестирам в щастие. Инвестирам дългосрочно. 

Красотата е навсякъде. Но не е вечна-ще възразите веднага! Да така е-винаги е преходна. Залезът избухва за няколко минути и после бързо избледнява. Розата увяхва. Красотата трае само миг, но ти поднася безценен дар - дарът на настоящето. Трябва да присъстваш тук и сега за да можеш да я видиш. Ако имаш очи за красотата се научаваш че няма минало, няма и после. Ако искаш да се докоснеш до нея трябва да се потопиш в тишината и да спреш времето. Ако си някъде между "Ех да беше" и "Ех да можеше" никога няма да видиш Красотата....Ще си спомняш да нея, ще мечтаеш за нея, но няма да я преживееш. Само сегашния миг блести с Красота, затова си струва да инвестираме времето си в него. 

Да Красотата е преходна. За сметка на това пък можеш да я видиш във всеки момент и във всички неща. Така тя се превръща в нещо постоянно. Красотата е винаги тук-трябва просто да се огледаме около себе си. Моите инвестиции са устойчиви, стабилни, направо са вечни. Защото Красотата е вечна. Неуязвима е. Не зависи от сезоните, пазарите, политическата обстановка, дори от природните бедствия защото и те са красиви! 

Затова днес официално заявявам: Аз съм щастлив човек! И съм много богата! Песента на дъжда е моят свидетел и гарант. И нека тя разнесе тази рецепта за щастие по цялата земя, за да я чуят всички!