Бъди светлината в себе си

Бъди Светлината в себе си! Всеки от нас трябва да развие в себе си способността да си проправя път през тъмнината сам - без приятели, близки, партньори и учители. Без карта и без водач. Свободата не може да бъде достигната без да преминеш през самотата. Дали ще се чувстваш самотен и слаб докато трае този процес, зависи от готовността ти в края на пътя да отпразнуваш собствената си Сила и Личност.

Новолунни разни: Обесения, Бдителния и тауквадратурите

Докато Луната още спи, защото тя все още спи, въпреки всеобщата еуфория и големите обещания на новолунието, се разхождам по неясните очертания и мъгливите пътеки затрупани от първия сняг и сред тихия шепот на снежинките и бялата победа на чистотата преди началото, си мисля: Еуфория??? Ама защо и на какво отгоре? Та нали каквото горе това и долу, а долу чист бял празен лист без обещания за каквито и да било желания. Усещам как чистотата, студът, ограничените възможности за движение и  внезапния застой, лишаващ те от каквито и да било възможности освен една-да се концентрираш тук и сега, някак си ме отдалечават от стрелешко-юпитеровото безгрижие и все по-натрапчиво ме насочват към Сатурн.

И не само те - Луната, която макар и да не виждам, усещам с тялото си, с всяка крачка, ден след ден, час след час, все по-навътре и по на-дълбоко в студената прегръдка на зимата, която ще се случи само след няколко часа-в студената прегръдка на Сатурн.

Казват, пък и за толкова години наблюдения и сама знам, че по време на новолуние организма и психиката се освобождават от товара на изтичащия месец. Пречистват се и се готвят за нов жизнен цикъл. Ето това вече е идеалната синхроничност - каквото горе, това и долу-белоснежна чистота, замръзнало в очакване дихание и тишина. Първична тишина в която дори шепота на снежинките звъни като камбанен звън помитащ всякакви предубеждения, а и съмнения.

И някак в белотата всичко се подрежда по местата. Рано е за посрещане. Време е за изпращане

Първо не е новолуние или по-точно е , ама не баш, и днес да, точно днес, започва оня тъмния, страшния ден, потънал в първичната бездна на гладната и освирепяла от липсата на възможност да се окъпе в лъчите на светлината Хеката. После се сещам и не само се сещам, направо усещам, че тия лъчи извират, буквално прозират през сърцето на Скорпиона. О дааа, точно така, как можах да пропусна. Точно там където Луната е тъй безпомощна и ранима- пред Антарес който ще пречисти Слънцето от фалшив блясък за да го направи истински цар. "Защото той ще командва земи и царства и ще управлява твърдо и мъдро и ще бъде велик и прославен своите действия". Отчитайки този факт, както и осезаемото дихание на Сатурн вече започвам да се успокоявам. Не, слава Богу, няма грешка! Каквото на небето това и на земята, това и в душата и вече нямам угризения, че не летя в еуфория понесена от очаквания за сбъднати мечти и никак не бързам да пристъпя в бъдещето.

Така, сред празният лист на белотата и пътеки, които сама си проправям летя напред и назад, в минало и бъдещe. В белотата губиш усещането за пространство и време, от къде идваш и на къде отиваш - всичко е едно - бяло. А хладния блясък на диаманта в жезъла на Сатурн, разчиства пътищата в съзнанието ми и намества фокуса в колелото на времето. И попада в средната точка. Средната точка между две затъмнения. Ахаа, ето къде бил ключът. Защото новолунието на 29 ноември е средната точка между слънчевото затъмнение на 1 септември тази година и следващото което ще бъде на 26 февруари, 2017. И още по важно, за мен специално, то е средна точка между лунното от 16 септември и следващото лунно на 11 февруари, 2017.  Е, това вече съвсем не е причина за еуфория.

Да ви разкажа малко за средните точки. Всяка сизигия, т.е новолуние или пълнолуние, носят нови тенденции в развитието на важни житейски сюжети и обстоятелства. При всяка светът неизбежно се променя, в една или друга степен, раждат се нови мисли, идеи, планове, които в последствие ще търсят възможност за въплъщение в реалността. Те в една или друга степен засягат всеки конкретно, доколкото резонират с рождения хороскоп. Но винаги насочват към определена тема или задача съгласно мястото където попадат. Не винаги обаче те се проявяват като нещо ново. Понякога акцентират върху вече съществуващи условия, сюжети и състояния, като добавят декорация, така да се каже,  предоставяща ни шансове да преразгледаме и променим подходите си в акцентираните теми и житейски сфери. Изключителна рядкост е всички родени в новолунието идеи и концепции да се разгърнат в рамките на месец. По правило те се развиват в течение на множество лунни цикли, в продължение на месеци, години, че и десетилетия. Но така или иначе, преминават през етап на максимално разкриване по време на пълнолунията. И понеже затъмненията са по същество новолуния и пълнолуния, но с по-съдбовен и мащабен акцент, цикличното им разгръщане и проява, което се случва в средните точки между тях има фундаментално значение за цялостния процес, генериран чрез тях.

Осъзнавайки този факт вече гледам с други очи през белотата към ограничените възможности на престоя в зимната приказка. Защото в средната точка, шансът да държиш под контрол хода на събитията и да проектираш желаната реалност е минимален. И ако си имаш торба с мечти и не си извадил нещо от нея по време на затъмненията, ще трябва да почакаш...минимум до следващото, по- ненатоварено с инерцията на вече възникнали и неподдаващи се на контрол сюжети новолуние. Защото средните точки са нещо като връх на сладоледа и най-важната им характеристика е непредсказуемост и невъзможност за контрол  на процесите и явленията.

Полекичка започвам да добивам самоувереност и спокойствие. Сладоледи съм яла, знам че няма как да предвидя кога върха ще се разтопи, ще се разтече до лактите ми, или просто ще залепне безславно на асфалта. А и с очите си виждам как лек полъх на вятъра, нежен прелет на птичка пренася една пряспа от едни клон на друг, заплитайки нова, по-сложна дантела. Защото събитията тук притежават динамиката на внезапния удар, произтичаща от факта че средната точка е върха на тау-квадрата, в основата на който стоят двете затъмнения.

 Е, сега вече всичко си идва на мястото, стане ли дума за тау квадрати и най-вече за "ръбчетата" им, нямам съмнения, но имам умения и рязко изтрезнявам от всички илюзии за сбъднати мечти. Защото тауквадратурата е една от най-твърдите и ограничаващи конфигурации и не, не че не сбъдва мечти напротив, сбъдва ги, но по особен начин. По същия начин както ги сбъдват и фазите на затъмненията. Средните точки обаче, подобно на тауквадратурите със сигурност описват ситуации, които изискват труден избор, ситуации които дават максимална свобода, но излизат извън контрол именно защото не всеки е в състояние да се разпореди грамотно с нея. В следствие на което, инициативите добиват съвсем неочаквана реализация, или като минимум протичат не така, както са планирани. Резултатите и последствията от тези инициативи могат да се окажат в пълна противоположност на първоначалния замисъл. Тук вече виждам как онези с рождени тауквадратури разбиращо кимат и свиват рамене, безсилни пред порстичката истина, че обстоятелствата друг ги създава. От вас се изисква реакция и в това сте много добри.

Почти в съгласие със себе си, докато си проправям нова пътека, защото пътеки няма и имам максимална свобода да вървя накъдето си поискам, разбирам, защо притихнала и предпазлива не бързам да празнувам големите надежди. В такива дни, а и в такива месеци, непредсказуемите ситуации са правило и те по правило рязко променят хода на събитията. Това е време на хаос и безпорядък, време за игри без правила, в които най важния играч е "слепият случай", при това без да знаеш до последният миг за чий отбор играе той. От тук произтича и най-важната препоръка - не започвай нищо важно, не взимай съдбовни решения, не създавай обстоятелства и реагирай само при нужда. Най-добрата тактика - покой и наблюдение, усвоена до съвършенство от най-добрите играчи и  най-важен урок за тези с рожденни тауквадратури, които от рано усвояват (или поне следва да се стремят към това) умението навреме и адекватно да реагират на възникващите в пространството около тях позиви и да се въздържат от това сами да ги създават.

Тишина, белота, замръзнала в очакване реалност. Покой. Каквото горе, това и долу. Няма пътеки, дори пътни знаци няма. Но аз вече имам няколко - средна точка, тау квадрат...горе и долу. Обесения, от горе-на долу, като отогвор на въпроса "какъв е твоя мироглед?", в една таро игра, в която наужким е наистина.

Обесения сам по себе си е средна точка, виси застинал в средата на цикъла описващ пътя на Героя през големите Аркани в Таро. И изображението му много прилича на конфигурацията тауквадрат. Описва едновременното проявление на сидеричния и тропическия зодиак в това наволуние. Скоприона и Стрелеца. Провесен с главата надолу, навътре и на дълбоко, притихнал в подземното царство на Скорпиона, почти умрял но все още жив, с ясното съзнание, че трябва да пожертва част от себе си, за да живее и продължи пътешествието през живота. Описва и най добрата тактика както за тауквадратурите, така и за средните точки - бдителност.

Бдителността е качество и върховно постижение на тауквадратурите. Бдителността е състояние на максимална готовност за действие на фона на вътрешно спокойствие. Да бъдеш бдителен означава да бъдеш готов за всякакъв обрат в събитията, при това без да се безпокоиш и без да се ангажираш с оценки, преди да е настъпил решителния момент. Бдителността пести силите си, защото знае, че няма контрол над събитията, но има контрол над действията си спрямо тях. Бдителния  не зацикля над грешките, а ги изучава и не губи време за ненужни преживявания. Обесения, Бдителния и тауквадратурите се самозареждат и при необходимост са способни да проявят свръх човешки качества и реакции без да се уморят. Затова пък през останалото време основното им занимание би следвало да бъде мускулна релаксация и пълна концентрация върху това което наблюдават, с което са заети.


И ето го Стрелеца! Най-после! Ако поставиш Обесения хоризонтално се превръща в лък и
стрела! А средната точка и тауквадратурата се фокусирт в цел. Изображението на Стрелеца е стрела, готова за полет. Това е мига в който се избира цел, преценява се усилието с което стрелата трябва да бъде изстреляна, движението се синхронизира с дишането, а тялото е едновременно отпуснато и концентрирано в движението. Неслучайно стрелбата с лък е изкуство, усвояването на което изисква развиване на специални умения. Ето и сега се налага и ще ни бъде полезно да бъдем изключително внимателни и прецизни, особено в етапа на настройката, насочването и мускулната релаксация. Енергията на Бдителния ни е необходима за да забележим главното и да се съсредоточим в него, за да се прицелим в новите идеи и решения. Да се прицелим, да проследим целта, да изучим поведението и реакциите и, както и условията на заобикалящата среда, които биха могли да повлияят на полета на стрелата и да я отклонят от целта. Да разработим стратегия, да обмислим тактика, да  изберем правилният момент, но не и да стреляме. Защото акцентите през този месец ще ни покажат границите, които не бива да пристъпваме за да избегнем неприятности, както и посоките, в които следва да поемем в търсене на щастието и големите мечти.

Спокойна съм и ми е бяло.

Мисъл на деня, 7 юли

Няма нищо, което повече да изчерпва мъжката сила от помощта на една жена. Отстрани изглежда, че това е удобно за мъжа, но той също трупа негодувание, защото се чувства ненужен. Естествената роля на мъжа е той да ръководи, той да се грижи. Вероятно сте забелязали, че мъжете много се ядосват, когато ги наставляваме, съветваме или обгрижваме прекалено много. "Аз вярвам в теб!"- това е подкрепата от която мъжът се нуждае. Така му връщаме силата и влизаме в нашата женска, подкрепяща роля.

от Ирина Вълчева-Кръстева

Нагоре всеки ден лети! Върви!

Аз буки, веди глаголи! Добро ест живети дзело земля! Иже (йота) како люди мислите, наш он покой. ръци слово твръдо! Ук, фрът, хер! от! Ща чръв! Ци ша! еръ, ер, ери! Ет! Ен он! Йен йон! Юс! Ят!

"Помни буквите, учи да говориш! Добре е да живееш здраво на земята! Защото както хора мислите, наша е той опора. Изричай словото твърдо! Нагоре всеки да лети! Върви! Избягвай червея! Покорявай висотите! Ти мъж, ти юноша, вие хора! Човече! с ум и разум! Във вярна посока и с ясно съзнание! Напред! Слава!“.

In memoriam

Тези лебедови движения на ръцете запечатали завинаги  във възторга на детските ми очи се превърнаха в едно от най-силните откровения в живота ми!Музиката е най -съвършеното изкуство. Всеки тон е миг, който завинаги променя реалността и никога не се повтаря. Да му позволиш да премине през теб, да те хвърли директно в центъра - там където тялото започва да се движи само, а душата отлита някъде и всичко наоколо спира да съществува, да успееш да го уловиш и пресъздадеш с движение е благословия.

За едно небесно творение живяло между човеците! За един от първите ми детски спомени, за жената пробудила у мен копнежът за съвършенство, за тази която ми показа, че танцът е начин на изразяване и ме накара да поискам да мога да го използвам като такъв! За съвършената Мая Плисецкая!

Вече от година тя танцува с ангелите!
Но нейната Кармен, преобърна завинаги представите на хората за класическия балет.
А нейната Одета, завинаги се превърна за мен във врата към чудния свят на детските спомени където вълшебствата оживяват във възхищението.

Благодаря ти Мая, че откри пред мен този свят на копнеж и блаженство! Поклон! Нека душата ти лети и танцува лека и прекрасна в океана на космическата музика!

Ако не сте готови да се борите за нещо, значи не го заслужавате!

Изпитвали ли сте проблеми при разбирането на себе си? Вашият живот? Били ли сте несигурни, за това какво трябва да направите, къде трябва да отидете, с кого трябва да бъдете? В живота това са само нещата, в които ние вярваме, че си струва да се борим и тези, които са важни за нас.

Много хора на този свят се чувстват изгубени или объркани за тяхната цел в живота и това е естествено. Хората имат много желания и копнежи. Ние често искаме повече, отколкото е добре за нас, особено когато става въпрос за внимание и любов.
Ние искаме да бъдем обичани, искаме да се грижим за някого. Но често това наше желание се сблъсква с всички тези неща, които ние искаме да направим или съхраним, за да запазим и изградим една по-широка зона на комфорт. И започва борба - от начало на вътрешно, а по късно и на външно ниво. Но истината е, че никой не може да живее един щастлив живот изцяло потънал във вътрешната си комфортна зона. Намирането на някой за когото си струва борбата е най-важното изпитание на любовта. Въпросът е дали обичаш този човек достатъчно, за да пристъпиш извън комфортната си зона и да се бориш за него или нея?

Ако не смятате, че трябва да се борите за Любовта, тогава е твърде вероятно да не сте разбрали все още истинския смисъл на взаимоотношенията. Борбата не е само за съществуващата любов, тя е и за намирането на любовта. Това е мъдростта, която повечето хора не разбират или пренебрегват изцяло: за всяка една любяща връзка е задължително да се воюва. Това със сигурност не е славна битка, но е една от най-важните в живота ни. Такова е естеството на взаимоотношенията. Защото причината човешките същества да си партнират, е именно намирането на "съюзник" обслужващо необходимостта от обединяването на усилията. Ние търсим някого с когото да си партнираме  за да водим заедно своите житейски битки, да посрещаме предизвикателствата на живота заедно, да растем и да се развиваме заедно. За едно - в едно! И избираме партньор, мислейки за него като за човек който ни възприема като частица от себе си, който е готов да се бори за нас, да ни защити и да ни подкрепи. Природата и естествените процеси в нея ни разкриват тази истина в нейния първичен, есенциален вид. Борбата може би е анималистична по природа, но ние сме животни в края на краищата.

В живота действа един простичък принцип - Ако не сте готови да се борите за нещо, значи не го заслужавате! Така е със Свободата, така е с Правдата, така е и с Любовта.

От това колко сме готови да се борим за нещо, колко сме готови да страдаме и даваме за него, разбираме и знаем колко е истинско и ценно то за нас. Няма значение дали говорим за цели в живота, за мечтания дом или за партньор, ако не сме готови да се борим за тях, ако не сме готови да изцапаме ръцете си, да излезем от пътя и да направим усилие да ги съхраним и задържим, тогава просто не го искаме достатъчно. И независимо дали това е цел или човек, ако не го искаме достатъчно, тогава не го заслужаваме.

Всички взаимоотношения, най-малкото са придружени с работа. Върху себе си първо и после върху самите взаимоотношения. Парадоксално но факт, че онова което задържа вниманието ни към нещо е борбата за него. Знам, че това може да звучи малко изморително, но за съжаление, това е истината. Хората се отегчават от неща и хора, които не изискват до някъде постоянно внимание. Разбира се, твърде много внимание или твърде много борба ни кара да чувстваме връзката, като твърде много работа, но връзката, която не изисква никаква енергия е мъртва връзка.

Ако не сме готови да се борим за някого, тогава този човек заслужава нещо по-добро.
Всеки мъж или жена заслужават някой, който ги обича твърде много, че той или тя ще бъде готов да се бори за тях със зъби и нокти. Ние като че ли имаме това вкоренено в нас, буквално се нуждаем от партньор, в който най-малкото вярваме, че ще се бори за нас. Не е задължително борбата да е с юмруци. Тя може да бъде и най-често е с решенията, които взимаме , с начина по който планираме живота и ангажиментите си, начина, по който прощаваме и правим всичко, за да запазим връзката си заедно. Всичко друго се усеща като изоставяне. Никой не заслужава да бъде изоставен, особено в момент на нужда.

Ако не сме готови да се борим за Любовта, това означава че не сме готовия да я имаме в живота си!

Мисъл на деня, 8 март

Човек не извлича уроците на живота от приятните и лесни преживявания, не, той се учи от тежките моменти и силата, която трябва да прояви в тях, от изпитанията по пътя си и от несгодите, с които се сблъсква, и именно заради тях душата ни е дошла в училището на живота. Затова трябва да ги приемем, да се оставим на времето или съдбата и просто да чакаме тихо, сливайки се със събитията около нас, докато те ни проговорят.


                                                                                                                                                                                                                                 от Блогът на Вера

Мисъл на деня - 27 януари

Действителност ли? Действителността е просто едно огледало на света, който съществува вътре в нас, света в който вярваме. Съществувания и вярвания, които изграждаме върху опорните точки на онова което ни обкръжава. Или иначе казано - върху фактите. А фактите сами по себе си нямат нито цвят, нито мирис, нито минало, нито бъдеще. Нямат дори и стойност. Ние им придаваме всички тези качества, когато ги имплантираме в черните кутии на мозъците си. Реалността винаги е онова което си ти. Зависи единствено от това от коя страна на огледалото решиш да се позиционираш и дали си във вчера, днес или утре.
Но случи ли се така че нещо успее да те изтръгне от нея, обикновено внезапен и непредвиден обрат в живота или силно разочарование, разбираш колко многолика е всъщност природата на заобикалящия свят. На всеки се е случвало и това аз наричам космически ритник в задника. Благодарение на който,
получаваш внезапен шанс докато се реееш в свободно, безтегловно състояние да избереш онази реалност, която ти допада. Може би това е смисълът криещ се дълбоко в народната мъдрост "Всяко зло за добро"

Мисъл на деня - 25 януари

Каквото и да правиш, накрая винаги остават само спомените. Когато оставяш Надеждата, можеш да си вземеш Спомена. А всеки хубав спомен е миг, с който можеш да откупиш целият копнеж по несбъднатото.

Мисъл на деня - 14 януари

"Ако отвориш сърцето си - ще дойде любов. Ако пуснеш миналото - болката ще си отиде.Ако преодолееш страховете си - животът ще ти направи подарък.Ако обикнеш себе си - ще обикнеш всички.Ако кажеш "благодаря" на сърцето си - радост ще имаш.Ако благословиш това, което те заобикаля - ще усетиш неповторима лекота в душата. Ако простиш, на онова което ти е донесло болка - ще изпиташ вътрешен мир. Ако не си припрян в делата си - вече си успял.Ако си готов да откриеш "звезда" - вече си я намерил.Ако си познал себе си - познал си цяла Вселена.Ако си приел себе си - приел си Живота в неговата цялост. Ако си се доверил на живота – ти си в мъдри, любящи ръце.Ако знаеш, че живота е този, който те води - ти си вече победител. Ако уважаваш себе си - ще бъдеш във връзка със съвършенството в теб.Ако вярваш в себе си - животът ще те подкрепи. Ключът е в теб самия. И ти носиш пълна отговорност пред себе си и живота. Ти си причината и следствието. И изборът винаги е бил до теб."

Мъдрост от Тибет.

Мисъл на деня - 13 януари

Не мислете, че вие сте най-умните, най-силните и най-добрите хора в света, които могат да се справят с мъчнотиите си изведнъж. Най-мощният, най-разумният и най-добрият в света е Бог. Искате ли да бъдете подобни на Бога, свържете се с него. 

Да се обърне човек към Бога, това значи да придобие онази светлина, чрез която да изучава условията за развитието на своя ум, на своето сърце и на своята воля - само по този начин той може да съгради своя живот, да организира силите в себе си, да даде път на божественото, на висшето си Аз.

Учителя Беинса Дуно

Мисъл на деня, 11 декември

Да си самостоятелен понякога е и необходимост, именно защото си сам.

Мисъл на деня, 8 декември

Намери средният път, балансирай крайностите! Разумното съчетаване на коренно различни елементи в хармонична комбинация създава нещо ново. Ние сме единство от огън и вода, живот и смърт, логично и нелогично, а конфликтът на тези противоположности е вътре в нас и никъде другаде не може да бъде разрешен.

Мисъл на деня, 7 декември

"Какво е любовта? Не е състрадание, нито доброта. В състраданието са двама души - един, когото го боли и един, който лекува. В добротата са двама - този, който дава и този, който получава. Но в любовта е един. Смесват се двамата и стават един човек. Не се открояват. Егото се заличава. Любовта ще ги уеднакви, за да станат едно..."

Никос Казандзакис

Мисъл на деня, 1 декември

Приятелството приключва когато загубиш доверие. Също както в любовта. Случва се нещо малко, лека непочтеност, преиграване, неточност, пренебрегване, недовиждане. И недовиждането се превръща в довиждане, преминаващо в сбогом.
Счупи ли се веднъж, образът никога вече не може да е цялостен. Само в сърцето ти остава едно ледено, остро късче, което носи спомена за неговото и твоето отражение заедно. И дори и с времето да те боде все по-слабо, то е там. Частичката от разбитото огледало е жива докато си жив. Ние просто поддържаме илюзията за възможността да подредиш цял образ от разбито огледало.

Мисъл на деня, 2 ноември

Често начинът, по който се сбогуваме с хора, места и ситуации, определя бъдещото ни общуване с тях. Наблюдавайте как казвате "довиждане" - тези ежедневни събития са нещо като малка смърт и всяка рутинна раздяла отваря мъничко пространство, което можем да запълним с трансформация. Начинът по който казваме "довиждане" на хора и ситуации показва готовността ни да преобразим себе си и реалността си, а формите, които избираме да го сторим създават или изглаждат препятствията по пътя ни. Например, измъкването ще ни остави незабележими за повече време отколкото бихме желали. Скандалът пък, често ни помага по-лесно да кажем "довиждане" и да се чувстваме доволни от раздялата. Но законът на Справедливостта рано или късно възстановява равновесието и на принципа "Каквото почукало, такова се обадило" ни награждава със студенина и отчуждение във взаимоотношенията.
В Йесод, деветата сфера

Мисъл на деня, 30 октомври

Зорница, Ищар на Акад : Моите оръжия са увереност, воля, морално превъзходство, безстрашие и решителност.  Любовта без Сила е слабохарактерна сантименталност. Силата без Любов е безскрупулна арогантност и най-обикновена грубост. Когато можем да се съсредоточим и центрираме по своя воля, притежаваме истинска Сила. Тя не е влиянието и натиска който упражняваме върху другите, а енергията с която ограничаваме чуждото влияние върху нас. Това изисква емоционална зрялост, стабилност, дисциплина и кураж, за да укротим животинската си природа проявена в гнева, малодушието или самосъжалението. Силата е увереност в собственото достойнство и собствените ценности. Ако притежаваме вътрешна Сила, няма нужда да прилагаме външна такава.

Мисъл на деня - 28 октомври

Да извърташ пред себе си, означава да предадеш най-добрия си приятел - вътрешният си Аз.

Мисъл на деня - 18 октомври

Когато Бог желае да спаси някого, му изпраща някой който да го обича!

Мисъл на деня, 16 октомври

Сътворението си служи на ефекта на дубликацията. Всеки импулс се материализира чрез този принцип, копирайки до безкрайност една матрица, където всяка клетка прилича на цялото, а то самото- на всички съставляващи го частици. Оплодената яйцеклетка например се дели и дели милиарди пъти, докато се получи завършеното същество, което се появява на бял свят девет месеца по-късно . Или мушкатото- откъсваш клонка, бучваш я в пръстта и се получава същото мушкато - дублицира се. Изглежда по същия начин, със същия цвят и дори страда от същите болести. 
Това е енергията на Майката Природа! В природата това се случва от само себе си и това е закона на първичния растеж и възпроизвеждането, който управлява живота и еволюцията. Повторението е най- сигурния метод в равнината на действието и проявлението, действа безотказно и всеки път дава един и същ резултат. За да осигури неговото непрестанно прилагане, Природата си служи с импулса на привличането. И работи като с копирна машина.