понеделник, 12 февруари 2018 г.

Слънчевото затъмнение във Водолей : готов съм да се включа в хора на звездите

Вътрешна революция, нова реалност или скок в неизвестното

Основната астрологична картина през февруари се определя от Сезонът на затъмненията и появата на Венера като вечерница. Поради мащабното си влияние върху земните процеси обаче, затъмненията винаги имат по-осезаем характер тук и сега. Те поставят в центъра на нашето внимание въпроси и ситуации, изискващи усвояването на една изцяло нова реалност и адаптацията към нея. Много често, особено както при настоящия сезон, когато лунното затъмнение предхожда слънчевото, настъпват необичайни дори парадоксални събития и промени които преобръщат живота ни с краката нагоре, а сега, в седмицата на затъмнението,  пред нас стои задачата да създадем порядък в този хаос и да се приучим да живеем в новите условия. Същевременно, всяко слънчево затъмнение ни поднася възможност да повлияем на процесите формиращи бъдещето, да бъдем творци, а не пасивни участници на собствения си живот. Темите вече бяха зададени в августовския сезон на затъмненията и тъй като вече съм ги описала, не смятам този път да се спирам подробно на тях. Далеч по-полезно би било да вникнем във вътрешните процеси протичащи в дните преди, по време и след слънчевото затъмнение през тази седмица, за да можем да се синхронизираме с тях и да ги използваме по един конструктивен и съзидателен за себе си начин.

И така, добре е да имаме предвид, че настоящите събития и процеси на са изолиран случай, а естествена закономерност, етап в развитието или резултат от осъществени или не решения и избори възникнали през август-септември 2017г. До колко смели и решителни сме били в осъществяването им, съумели ли сме да се приспособим към настоящето и да поставим основа на бъдещето или все още стоим с единия крак в миналото, удобно настанени в комфорта и сигурността на "добре познатото зло", отхвърлили възможността да предприеме рискованата авантюра да се озовем в "непознатото добро". Или поне да си дадем шанса да го опознаем, със всички произтичащи от това решения и съпътстващите ги действия и промени. Приключването на тези процеси и равносметката за тях тече сега, 8-15 февруари - в последната фаза на лунния цикъл преди затъмнението.

Държа да отбележа, че това много често е преди всичко психологически, отколкото събитиен процес. Събитията вече са се случили и отминалото лунно затъмнение ги е довело до кулминация. За да изясним този процес е необходимо да си напомним, че астрономически погледнато затъмненията са фази на Луната. Слънчевото затъмнение протича по време на Новолуние когато лунния диск покрива слънчевия. Лунните затъмнения се случват по време на Пълнолуние, когато Земята се разполага между Светилата и хвърля сянката си върху лунния диск. Решаващия фактор, който превръща обикновените лунни фази в затъмнения е оста на лунните възли /точките в които орбитата на Луната пресича еклиптиката/. Всеки път когато Слънцето се намира в близост до Лунните възли, Новолунията и Пълнолунията са съпроводени от затъмнения. Според астрологичната си интерпретация лунните възли представляват вектор на развитие, определящ кармични уроци, обусловени от съдбовни условия и ситуации заложени в хороскопа. От което произтичат и две много важни характеристики на затъмненията

1. Съдбовния им характер. Това е коридор от време, в който свободата на избор е ограничен от тесните рамки на обстоятелствата. В този период, космическите сили, обвързани в симбиоза, се насочват и придобиват съвсем конкретни измерения, в които е вложена толкова мощна енергия, генерирана с години, че и с епохи /повечето семейства затъмнения са възникнали преди хилядолетие/ така че до голяма степен изключват всякакъв опит да бъдат избегнати или променени предполагаемите обстоятелства. В този момент най-силно действа механизма на онези причинно-следствени връзки, които вече не подлежат на промяна. Могат да приемат нова посока или да поемат нови влияния, но ние вече не сме в състояние да променим хода им. /такава възможност обикновено имаме в средните точки между два сезона-в настоящата серия ноември-май/

2.Процесите по време на затъмнения задействат и обслужват принципите на дуалността, проектирани по цялата ос заета от възлите, а не изолирано по знаковата позиция на Слънцето и Луната. В настоящия случай Лъв-Водолей. Това е много важно уточнение тъй като в природата, а и в цялата Вселена дуалността е основополагащ принцип изискващ хармонично смесване на две взаимно противопоставящи се, но и взаимно балансиращи се енергии /принципа/ и именно липсата на баланс между тях, обуславя необходимостта от протичането на гореописаните процеси. Старата народна мъдрост "Бог забавя, но не забравя" може би има предвид именно тази, самобалансираща се природа на Творението. В този смисъл масово ширещия се апел към обслужване на обществени каузи, който щял да бъде подкрепен от Слънчевото затъмнение във Водолей и не само да "преработи" евентуалното му негативно влияние, но и да се превърне в трамплин за духовно-еволюционен скок е малко смешен. Защото не може личност която не е осъзнала и обслужила собствените си амбиции и потенциал, да обслужи общочовешките. Тя все още не знае какво може и трябва да предложи на другите. Така както не е възможно и човек с неосъзнато , неизразено или нездраво его да ги обслужва пълноценно, без те да имат разрушително въздействие върху неговата идентичност и самобитност сътворени по волята на Бог.

Баланса по оста Лъв-Водолей изисква осъзнаване, приемане, разгръщане и налагане на собствените идентичност, потенциал, амбиции и стремежи и намирането на пресечната им, балансираща точка на компромис и съгласие със съвместните, колективните, общочовешки такива. Балансът изключва налагането на личните ценности върху общите, както и използването на общите цели, ценности и нагласи за обслужването на личните. Но изключва също и удобното прикритие зад колективни и абстрактни цели, като извинение за липсата на достатъчно воля и осъзнатост за изява и разгръщане на собствената самоличност с целия заложен в нея потенциал, което на практика води до обезличаване и отказ от обслужването на онази  Божествена искра, заложена във всеки от нас. Балансът по тази ос изисква да открием онези общи, колективни цели и интереси, обслужването на които създава благоприятни условия за развитието и прилагането на личния потенциал както и фокус към онези лични стремежи които обслужват съвместни или обществени идеали. Само едно здраво Его може да разпознае и приеме да отиде на служба за подходящите нему колективни идеали и интереси, без това до доведе до разпад на личността или изродени форми на свръх  Его. И тъй като новолунието сега е във Водолей, а там се намира и южния лунен възел, причинно следствените връзки обусавящи събитията и преживяванията ще ни насочват именно към резултатите от използването на съвместните и обществените каузи, като удобно прикритие за липсата на воля да се ангажираме със себе си, като нещо добре познато с което се справяме перфектно, без да се налага да развиваме индивидуалността си. Ще ни поставят и в конфронтация с хора и ситуации, изискващи от нас отказ от лично мнение, претопяване на самоличността, индивидуалността и личните цели, убеждения и идеали, заради съвместни и колективни цели и идеали.

Добре е внимателно да наблюдаваме и анализираме информацията която получаваме и ситуациите в които попадаме. Онова, което изпълва пространството около нас, идва за да ни подтикне да направим корекции било то в бъдещите си планове, било то в собствените ни представи е модели. Светлинки насочващи вниманието ни към съществени пропуски. Важно е също за съхраним емоционалното си равновесие. Дните около затъмнението и най-вече тези преди него, обичайно се характеризират с гневни изблици, хаос в мислите и чувствата, както и провалени графици и планове, създаващи допълнителни поводи за раздразнение. Събитията всъщност си вървят по своя, обяснима само за тях логика, а обичайните ни способности за контрол и избор на практика липсват. По тази причина предприетите действия и решения, биха могли да имат съвършено непредвидено развитие и да вземат обрат ,който съвсем не сме планирали, предизвиквайки точно противоположен резултат. Това е време на игра без правила, в която главната роля е отредена на Случайността, която съвсем не е ангажирана с нашите представи за добрия или лошия герой. Стремежът към революционни промени, към освобождаване от ограничаващи фактори, изявената склонност към протест срещу съществуващите ограничения могат да подтикнат мнозина към непредсказуеми постъпки, резки и парадоксални решения. Околните могат да ни поднесат неочаквани изненади, а и ние самите се лекота ще рушим онези фрагменти на реалността, които смятаме че не ни устройват. Необмислените и импулсивните постъпки обаче, сега могат да имат съвсем непредвидими последствия и да се разгърнат в далеч по-широки мащаби отколкото сме очаквали. Влиянието на южния възел пък допълнително указва изявата на съвсем първични, но добре усвоени импулси, които макар и присъщи обслужват по скоро изчерпани или неработещи, отколкото прогресивни житейски програми и идеали. Ще бъдем склонни да действаме по скоро под влиянието на утопии и илюзии, а излишната активност би могла да стане причина за агресия, загуби, разочарования и безизходни ситуации.

За осъзнатия човек подобни условия благоприятстват намирането на изход. Пробивът е възможен за този, който умее целенасочено да работи с енергията и ресурсите с които разполага, осъзнава че е необходимо кардинално да промени нещо в себе си или в живота си, готов е на това, но не му достигат мотив, подкрепа на външни фактори или искра. За фаталистите,свикнали да се обосновават с неизбежността на обстоятелствата или за неосъзнатите личности, упорито привързани към собствените си модели и представи, периодът може да се окаже разрушителен. Във всеки случай, се налага да работим с мощния свободолюбив импулс на Водолея от една страна и с властта на непредсказуемите събития от друга. Ако не сме уверени, че сме в състояние грамотно да се справим с тях, разумно е да не предприемаме важни дела и да не взимаме важни решения.

В сезона на затъмненията се налага да бъдем бдителни. Всяко затъмнение носи нови тенденции в развитието на важни житейски сюжети и обстоятелства. При всяко светът неизбежно се променя, в една или друга степен, раждат се нови мисли, идеи, планове, които в последствие ще търсят възможност за въплъщение в реалността. Те в една или друга степен засягат всеки конкретно, доколкото резонират с рождения хороскоп. Но винаги насочват към определена тема или задача съгласно мястото / дома/ където попадат. Не винаги обаче те се проявяват като нещо ново. Понякога акцентират върху вече съществуващи условия, сюжети и състояния, като добавят декорация, така да се каже,  предоставяща ни шансове да преразгледаме и променим подходите си в акцентираните теми и житейски сфери. По правило те се развиват в течение на множество лунни цикли, в продължение на месеци, години, че и десетилетия. Бдителността е състояние на максимална готовност за действие на фона на вътрешно спокойствие. Да бъдеш бдителен означава да бъдеш готов за всякакъв обрат в събитията, при това без да се безпокоиш и без да се ангажираш с оценки, преди да е настъпил решителния момент. Бдителността пести силите си, защото знае, че няма контрол над събитията, но има контрол над действията си спрямо тях. Бдителния  не зацикля над грешките, а ги изучава и не губи време за ненужни преживявания, намирайки се в пълна концентрация върху това което наблюдава, с което е зает.

Разбира се, състоянието на бдителност изисква и подготовка. Дните преди затъмнението са неподходящи за практични дела, но пък са изключително подходящи за вътрешна работа. Желателно е намалим външната активност, да се посветим само на най необходимото, да избягваме източници на стрес и риск. Всеки може да извърши своята персонална революция отказвайки се от установени правила и модели в областта посочена от домът в който попада затъмнението. Корекция изискват най-вече онези от тях, които представляват нарушение на баланса при усвояването и прилагането на принципите заложени по оста Лъв-Водолей. И ако желаем промяната да не протича стихийно, или под натиска на обстоятелствата, следва да се замислим къде трябва да приемем по-прогресивни идеи, да дадем или да си извоюваме повече свобода. И не само да се замислим, но и да набележим конкретни стъпки за осъществяването на промяната. Да потърсим също отговори на въпроса защо не постигаме онова което желаем в съответната област, кои наши представи и убеждения ни създават проблеми, или срещат противопоставяне, кои алтернативи отхвърляме. Деструктивните подсъзнателни програми са особено очевидни в периода между две затъмнения и въпреки неконтрулируемата си проява, ни дават възможност да ги видим, да ги осъзнаем като причина за разрушителните сюжети и реакции и да пристъпим към съзнателна работа с тях. В противен случай, новата реалност ще бъде създадена въз основа на същата неработеща програма и в крайна смета едва ли ще се отличава съществено от досега съществуващата.

Както вече стана ясно, по време на Слънчево затъмнение се променят условията на реалността към които в последствие ще се наложи да се приспособим. В допълнение, принципът на Водолея сам по себе си носи потенциал на обновление и промяна, новаторски и ориентирани към бъдещето решения. При тези влияния, мнозина ще се стремят към промяна, заради самата промяна, със смътна представа за целта, задачата или смисъла на постъпките си. Няма по добър начин да си набавим адреналин, но да създадем хаос в живота си и да преживеем разочарования. Нека все пак не забравяме, че Водолей е и Сатурнов знак за който целта и смисъла са от първостепенно значение. Затова е нужно да пристъпим към всяка промяна изключително сериозно и внимателно, внедрявайки я на първо време във вътрешната си реалност. От това доколко ясна представа и структура изградим за бъдещето си, зависят и възможностите, и пътищата за неговото въплъщение в реалността.

Дните преди затъмнението е добре да посветим на приключване на стари дела и ангажименти, освобождаване от натрупани проблеми, разчистване на пространството, включително от ненужни връзки, неактуални планове и стари вещи. Някои аспекти на миналото сами ще напуснат живота ни, за други ще бъдем принудени от обстоятелствата да поемем лична отговорност. Най-важната задача в процеса на създаване на ново бъдеще е премахването на несъзнателните причини да не постигаме онова което желаем съзнателно, а вместо това непрестанно да попадаме или сами да създаваме проблемни и кризисни ситуации.  Раздразнението, изблиците на гняв са добри указания, показващи ни че за пореден път се опитваме да приложим модели и представи, да следваме убеждения и да си служим с инструменти, които очевидно не само че не обслужват, но и пречат за постигането на желанията ни. Именно те са узряли за промяна и ще ни поставят в ситуация на избор - да продължим да ги прилагаме и за загубим нещо изключително ценно за нас, или напротив - да променим себе си и съхраним онова, което ценим, респективно-да си дадем възможност да го постигнем в бъдеще.

Денят на затъмнението 15 февруари, и особено през нощта /новолунието е в 23,04 ч./, най-добре  би било да прекараме в тишина и покой. Много от задачите, целите и намеренията, които предстои да оформят новата реалност, вероятно вече са се появили, но именно сега можем да ги осмислим и да се опитаме да ги интегрираме в конкретни образи. Много  съзидателен ефект би имало ако се фокусираме върху позитивния контекст, концентрирайки се не върху недостига и проблемите, а върху онова което искаме да постигнем. Какъв би бил живота ни, ако ако сме посветени на това което желаем, имаме възможност да живеем според собствените си идеали и без проблеми и конфликти / с партньора, с родителите, с колегите, с децата, със съседите и прочее/. Обмисляйки вътрешна или външна промяна и съставяйки си представи и образи не би било излишно да си зададем въпроса защо и заради какво я правим. Много е важно промяната да има смисъл и той да е вдъхновяващ за нас. Едва ли Вселена ще ни съдейства за осъществяването на нещо, което няма смисъл дори за нас, камо ли за околните. Добре е също да определим и критерии за оценка на постигнатото, за да не се окаже че вече имаме онова към което се стремим, но не го оценяваме-сега или в бъдеще. И не на последно място да си съставим план за действие и да набележим конкретни мерки и стъпки за неговото осъществяване.


Петък и събота също са дни за размисъл и усвояване на впечатления. Всеки опит да повлияем на външната реалност, ще се окаже не само неуспешен, но и може да предизвика серия от непредвидени ситуации с непредсказуеми последствия. Наблюдавайте хода на събитията, планирайте, търсете нови вдъхновения, но не прибързвайте с окончателните решения. Във всяка ситуация търсете и обръщайте внимание на скритите вътрешни аспекти и съдържания. Едва в събота вечер, когато можем да очакваме появата на лунния сърп на вечерното небе, ще започнат да се оформят и условията, които да подкрепят  или не нашите решения и представи за бъдещето. Докато Луната расте и достигне първата си четвърт в краткосрочен план, или докато лунациите не достигнат до средната си точка в края на април и първата половина на май, за по дългосрочните процеси, ще бъде от изключително значение не само да държим фокуса си в набелязаните цели, но и да предприемем конкретни стъпки за задействане на процеса на промяна. Започнете с малките стъпки, простите неща за да можете да ги реализирате успешно. Това ще осигури възможност на по мащабните и абстрактни аспекти да намерят своя път и място в материалната реалност.

Цялата седмица е повишено рискова за здравето. Най-проблематични и уязвими са сърдечно съдовата и нервната система, зрението и горната част на крайниците. Съществува и повишена опасност от инфекции и интоксикации. Бъдете внимателни и прецизни в подбора на храни и напитки. Влиянието на алкохола върху тялото и психиката е в пъти завишено, което в празничната седмица на виното и любовта може да има непредсказуеми ефекти.

Бъдете съзнателни, насочете вниманието си навътре -сега е забележителен период за работа върху себе си. И помнете че външната реалност е само отражение на вътрешната. Желая ви успешна и прогресивна промяна.


Насоки за вътрешна работа и изследване на баланса по оста Лъв -Водолей



петък, 17 ноември 2017 г.

Новолуние в Скорпион: Най-тъмно е преди разсъмване


На 18 ноември , в 13,40 бг време, Слънцето и Луната ще направят годишната си среща в царството на Скорпиона, за да поставят началото на нов слънчево лунен цикъл,с акцент разбира се върху темите на домакина. Популярния образ на Скорпиона е класически свързан с трансформацията, което предполага, че през следващите седмици ще имаме условия за осъществяване на промяна. Освен това, за Скорпион, като представител на водната стихия са присъщи особена емоционалност и вродени способности за дълбоко интуитивно разбиране на света, поради което бихме могли да бъдем захранени с проницателност, внезапни прозрения и открития за неизвестни и непознати до сега качества - наши собствени, на хора от обкръжението ни или на аспекти на реалността.

При все цялата си мистичност обаче, Скорпион е фиксиран и доста рационален, поради което с присъщата скоприонска проницателност обслужва съвсем конкретни теми, като например финансовите взаимоотношения и всички видове обмен на ресурси и енергия, включително сексуалния обмен, задълбочени изследвания и разследвания на факти и обстоятелства намиращи се под повърхността, но влияещи директно на реалността, страховете, кризите и психичните модели, тайнствените механизми на трансформация поддържащи живота, окултните знания и практики. Като цяло, енергията на Скорпион е дълбока и интензивна, понякога дори жестока в непримиримата си битката с всичко, което възпрепятства и противоречи на еволюцията, включително и с живота, когато е лишен от жизненост и съзидателност, поради което тук намират място и всички теми имащи близко отношение със Смъртта.

Така най-съществения акцент през този лунен месец ще бъде реформата. Още по-силни указания за нея поставя факта, че всъщност това новолуние представлява средната точка между миналия (августовски) и бъдещия(февруарски) сезон на затъмненията, протичащ в момента по оста Лъв-Водолей. Тази средна точка отбелязва критична фаза, с потенциал да ни преведе през прага към бъдещето. Пресичането на прага обаче, ще изисква сериозни реформи. Така че крайно напрегнатия потенциал на това новолуние, указва необходимостта от голяма промяна, според която реалността следва да се промени кардинално и необратимо. По скорпионска логика, това би следвало да означава готовност нещо за винаги да си отиде от живота ни, а нещо ново да започне да го пренаписва върху чист бял лист. При това, прехода може да се окаже радикален и безкомпромисен, без да ни остави възможност да се върнем назад. И разбира се, тук се нуждаем от високите потенциали на скорпионската природа, а именно максимално самообладание, самоконтрол и лична отговорност.

И тъй като фазите обслужващи съдбоносните процеси генерирани от затъмненията, не се фокусират в един ден, а обхващат период от време, вероятно мнозина от вас вече са забелязали че се намираме в разгара на сложен период. Той изисква да се потопим под повърхността, да проникнем в скритите механизми на които се подчинява реалността, а и собствената ни психика. Някои са вече изправени пред сложни и важни промени, други преживяват кризи обезсмислящи усилията им да съхранят целостта на разпадащи се форми, трети преживяват прераждане на отдавна забравени житейски сюжети. Недостатъците на другите и на света като цяло в този момент се усещат особено остро и пораждат бурно раздразнение, деструктивни психологически състояния и реакции. И всичко това е нормално и напълно в реда на нещата. Остава ни просто да си напомняме по-често, че хората и въобще обкръжаващата ни реалност са просто огледало, което ясно показва онова, което отхвърляме и не приемаме в себе си. Подтиснатите и изкривени аспекти на личността, осъдени и дълбоко заровени в психиката, и въобще всички табута, са присъщи на природата на Скорпион.  Но също така, именно сега ние можем да разберем дали и доколко умело сме успели да балансираме процеса на взаимобмен с обкръжаващата ни среда, да открием и променим нежеланите сюжети в собствения си живот, да премахнем пречките да преодолеем табутата.

Разбира се, както винаги този процеси имат деструктивен и конструктивен сценарий.

Новолунието очертава сам по себе си стресов период, който може да ни дезориентира, в който грешките са по-скоро правило, отколкото изключение, поради емоционалната неустойчивост и повишеното чувство за безпокойство. В деструктивния, можем да прекрачим прага, полагайки в основите на нашето бъдеще драматични противоречия, породени от разрушителни процеси в партньорските взаимоотношения, социалните и професионалните ангажименти, и личния статус. Техните последствия ще се проявят през януари-февруари 2018. В конструктивния, можем да поставим сами началото на нов етап чрез концентрирана активност насочена към преобразуване на реалността в желано от нас направление. В този случай бихме могли да осъществим значителна промяна, чиито първи ефекти отново ще наблюдаваме в началото на следващата година.Така новолунието поставя начало на един двуседмичен период, в който бихме могли да потърсим отговорите на жизненоважни въпроси, да направим практически стъпки към вътрешна или външна, но задължително генерална житейска промяна. Важно е да осъзнаем че сме изправени пред процеси, изискващи промяна именно в най-устойчивите ни навици, представи, убеждения и житейски конструкции и вероятно да се откажем от всичко, което до този момент е било източник на увереност и защита. Важно е също да приемем, че промяната би обслужила целта си, само ако я насочим към вътрешните механизми стоящи в основата на външните проявления, а това ще изисква преразглеждане на принципите на взаимодействие с околните, най вече по отношение на обмена на ресурси, материални и нематериални ценности.

При всички положения, в дните около новолунието ще се нуждаем от максимум самообладание и самоконтрол, тъй като опасността от конфликти и критични ситуации е съществена, а способността да се насочва енергията в конструктивна посока занижена. Затова пък границата между съзнателните и безсъзнателните процеси ще бъде почти нищожна, поради което с лекота ще можем да разпознаваме гласа на интуицията и знаците на Съдбата. Бъдете внимателни-отговорите на най-важните ви въпроси могат да се явят под най-причудливи форми.

Свързани статии
Затъмнението в Лъв - извън пределите на безопасността
Сезонът на затъмненията
Пълнолуние на сянката

четвъртък, 26 октомври 2017 г.

Среща

На този ден бе нашата среща
Бе тихо, късен следобяд.
Влетя във стаята, поседна там отсреща уж, 
а всъщност тайно във живота ми се настани
Сърцето преобърна се смутено,
завинаги,  а всъщност целия ми свят.
Запомних  първо аз очите,
и тъмната им мъжка страст.
Те жадно питаха за всичко,
безмълвно ми говореха...какво?
И леко тръпнещата ти усмивка
прониза цялото ми същество.
Тогава твойта длан гореща
докоснах и останах в плен.
Забравена цигарата изгасна.
Притихна вечерта навън.
Три часа неусетно отетяха,
не в разговор, а в цветен сън.
Такава беше първата ни среща.
...и неизбежно ни събра.
Магия, приказка необикновена
следа безкрайна във живота ни насрещен
и разказ със отворен край


четвъртък, 19 октомври 2017 г.

В интерес на справедливостта за новата Луна

Съвпадът на Слънцето и Луната тази нощ, 19.10, 22,12ч. поставя началото на нов слънчево-лунен цикъл, който ще ни фокусира в темите на Везни, а именно сътрудничеството, партньорството, социалните взаимоотношения, справедливостта, изкуството и естетиката, дипломацията и съгласуването на личните интереси с чуждите. Най-ярък отпечатък върху новия слънчево-лунен цикъл поставя Уран, причакващ още от вчера във воюващата противоположна позиция. А това означава, че всички гореизброени теми могат да се проявят в живота ни чрез неочаквани и парадоксални обрати, обстоятелства и ситуации. Такива условия обичайно рефлектират върху нас с повишена раздразнителност, колебания в настроението, категоричност преминаваща в склонност към необмислени постъпки и радикални решения, както и завишени претенции за лична правота, лична свобода и независимост. В този момент би било разумно сами да си наложим ограничения на скоростта на действия и повече сдържаност, особено в дните на балзамична Луна, преди  първия Лунен сърп да се появи. Ще го очакваме в събота вечер.

При определи условия обаче, неочакваните и парадоксални ситуации, могат да ни бъдат и полезни. На първо място, се нуждаем от вътрешна готовност за промяна и обновление, от възприемчивост към нови идеи, от умение да използваме нестандартен, новаторски подход за разрешаване на възникващите ситуации. На второ място, подобен акцент върху новолунието подчертава още повече необходимостта от поддържането на баланса между сътрудничеството и личната независимост. На карта е заложен успехът на съюзите, които са важни за нас, чието съхраняване е възможно само при открито и справедливо взаимодействие, повече свобода и доверие. Подобен обмен изисква висока степен на емоционална зрялост и осъзнатост, че съюза и личната свобода не са взаимно изключващи се понятия. Особено ако съумеем да съхраним и интегрираме индивидуалните качества на личността си във връзката, без да губим идентичност. Не са изключени непредвидени разриви под въздействието на моментни емоции и настроения дирижирани от неспокойни умове, а възстановяването на взаимоотношенията в последствие би могло да се окаже изключително трудна задача. Поради което е необходимо съзнателно поддържане на спокойствие и въздържание от необмислени постъпки.

Съществен акцент поставя и съвпада на Юпитер и Меркурий, който ще бъде подчертан и допълнително активиран от предстоящия само след дни нов Слънчево-Юпитеров цикъл. Във всеки случай, обичаните ни възгледи и представи за света, за себе си, за социалните ни роли, сега могат да се окажат подложени на съмнение и преоценка, за да се освободим от предразсъдъци и нежизнеспособни представи, които повече не могат да обслужват актуалните жизнени програми. Измененията ще бъдат фокусирани преди всичко в лични, делови и социални взаимоотношения и със сигурност са орисани да имат далеч по дълбок и интензивен характер, отколкото осъзнаваме в момента. По тази причина би било добре да ги съгласуваме с фундаментални ценности, тъй като те наистина ще изискват истинска, а не показна промяна. Ако откликнем доброволно и с позитивна нагласа на изискванията на времето, пред нас биха могли да се открият нови конструктивни възможности за развитие и обновление в партньорския и социалния обмен. А в случай че предпочетем да съхраним старите си представи и убеждения, с убеждението, че онова което се случва не е повод за промяна във възгледите и нагласите ни, трябва да бъдем готови за последващ сблъсък със скрити, дълбоко потискани и отричани вътрешни противоречия и конфликти, които евентуално ще се проявят чрез разгръщането на драматични ситуации и сюжети в живота ни през следващите месеци.

За да неутрализираме възможните негативни влияния на периода, в дните между 18 и 21 октомври, е разумно да насочим енергията си към доброволно осъществяване на така или иначе необходимите и обичайни за есента промени, към освежаване и провеждане на оздравителни процеси във взаимоотношенията, чрез предоставяне на повече лично пространство, кредит на доверие и свобода на изразяване, чрез промени в начина на живот, или такива насочени към предприемането на дългосрочни мерки за трайно подобряване на естетическите условия на битието, здравето и външния вид.

четвъртък, 5 октомври 2017 г.

Новата приказка на Марс и Венера

В доста сложна астрологична атмосфера, на 5 октомври, в 19-тия градус на тропическата Дева, започва новия цикъл на обмен между Марс и Венера. На фона на пълнолуние, което само по себе си задейства процеси на кулминация и развръзка в сюжети касаещи взаимоотношенията, в условията на ограничаващи рамки наложени от Сатурн, архетипните любовници ще се опитат за пореден път да ни разкажат приказката която започва с "Желая" и продължава с "Решил съм да имам". И тази приказка започва във време, в което героите съвсем не се намират в силата и радостта си, напротив, подвластни  на автоматични, неосъзнати и неконтролируеми реакции, могат да заложат деструктивно развитие на сюжетите или напротив-решителен отказ от правила и митове, които обслужват общите, чуждите, но не и личните интереси. Но нека първо ги представим.

Познаваме Венера най-вече по повод срещи и преживявания с любовта, взаимоотношенията, парите и ресурсите, а така също и с красотата, изкуството, удоволствията, притежанията, хармонията, баланса и умереността. Всички тези качества приписвани на Венера обаче, са не толкова основни принципи, колкото следствие от проявленията на нейната архетипна природа. Защото на по-дълбоко ниво, Венера създава и обслужва вродената и придобита система от ценности и приоритети които ни помагат да направим избор. Много е просто. Ние придаваме субективна ценност на онова, което желаем да притежаваме и което смятаме че ще ни направи щастливи, ще ни донесе удоволствие и удовлетворение. Поради което, съвсем логично асоциираме Венера с теми като собственост, ресурси и всичко което наричаме желано и приятно и представлява за нас източник на удоволствие. По тази причина свързваме Венера на първо място със взаимоотношенията и парите, като първични категории обслужващи удовлетворението от живота. Ценностите обаче, се явяват онзи безусловен ориентир в ситуации на избор, който се налага да използваме както в ежедневно-битови, така и в глобални или съдбоносни ситуации. В крайна сметка, онова което ни обединява, или напротив разграничава от другите хора е именно нашата ценностна система. Харесваме и одобряваме онези които я споделят и напротив-както е известно, всички конфликти от махленските свади до глобалните войни възникват именно поради различия и противопоставяне на система от ценности. По този начин, Венера поема тежестта да обслужва не само взаимоотношенията и съюзите , но и раздорите и съдебните спорове.

Марс е също добре познат. Той притежава онази динамична енергия която ни подтиква към активност насочена навън, за да могат вътрешните ни импулси пробудени от желания и приоритети да постигнат резултат. Въплъщенията на принципите които обслужва Марс във вътрешната и външна реалност са многобройни и с широк диапазон. От деструктивните прояви на активността като агресията, конфликтите, насилието и борбата за надмощие до по неутралните и конструктивните при които активните действия са свързани със себеизразяването, постигането на значими цели и ценности, изява на личността и заложените в нея потенциали във външния свят, както и взаимодействието с него, волята да правиш добро и да му служиш. Известно е, че в повечето случаи акцентът се поставя именно върху деструктивните качества на Марс, наречен "малкото зло", (за голямото ще стане въпрос по-късно) поради широко разпространената сред човечеството зараза с ниска степен на съзнателност. И наистина човешката история е пълна с борби за надмощие, за заграбване или отнемане, т.е за постигане на желанията със средства на насилие и агресия. Парадоксално, но дори и да искаме да променим реалността, без Марсианските принципи трудно бихме могли да го сторим и дори да обслужваме най-висши добродетели и идеали, се налага да ги превърнем в цели и да си послужим с него. А на личностно ниво, само от нас и степента на личната ни осъзнатост, зависи по какъв начин ще си служим с марсианските принципи в живота си.

Поради всичко това, ако Венера обслужва Справедливостта, то Марс е нейното оръжие-Правдата.

Марс и Венера описват двата полюса на диалога Аз-Ти (другите). Съответно, всичко което се проектира по тази ос - взаимоотношения с обкръжението, взаимоотношения с противоположния пол, моите-чуждите ценности, моите-чуждите ресурси, се намира под влиянието на цикличните срещи между Марс и Венера и взаимоотношенията между тях. Всички видове взаимоотношения, се основават на взаимни очаквания , свързани с потребността да реализираме своята система от ценности. В същото време, в процеса на взаимодействие с околните ние обменяме същите тези ценности и разбира се ресурси (енергийни, материални, психични и емоционални). Много често, причината за криза и провал във взаимодействието ни с околния свят, се оказва именно отсъствието на ясно дефинирана и здрава ценностна система, лежаща в основата на венерините отговорности във взаимоотношенията. Когато не знаем какво в крайна сметка желаем, не осъзнаваме критериите които мотивират изборите ни и се затрудняваме да разберем какво всъщност можем да предложим на света, за да участваме в ефективен взаимообмен, във взаимоотношенията ни настъпва хаос. Така навлизаме в порочен кръг, в който непрекъснато се въвличаме във взаимоотношения с неясен смисъл, които неизбежно ни поднасят разочарования и болка.

Както стана ясно, въпреки че Марс е сигнификатор на борба и конфликти, всъщност захранва онази инициатива, която е необходима за да постигнем желанията, генерирани от ценностната ни система. Когато двама човека се срещат, освен всичко друго се срещат и два марсиански принципа, които се опитват да получат един от друг определени ценности и ресурси.Често встъпвайки във взаимоотношения, ние не се и замисляме заради кои свои ценности другите избират да си взаимодействат с нас и какъв ресурс очакват да получат. Предпочитаме да акцентираме върху това което желаем и очакваме да получим ние самите. Освен това, предлагайки нещо, в замяна очакваме то да бъде оценено като изключителна ценност. По този начин неосъзнатите марсиански отговорности също добавят хаос и проблеми в нашите взаимоотношения. И не на последно място Марс и Венера като универсални символи на мъжкия и женския принцип на по-дълбоко равнище определят особеностите във съотношението (баланс или дисбаланс) между мъжкото и женското начало у всеки от нас, а на външен план се проектират в нашите отношения с противоположния пол.

И сега, на прага на новия Марсово - Венерин цикъл, всички изброени вече теми и проблеми попадащи под юрисдикцията на Марс и Венера и свързаните с тях житейски сюжети се преразглеждат и предопределят. На практика, в началото на този цикъл, ние полагаме основите или посяваме семената на ценности и намерения, които ще поливаме и отглеждаме през следващите две години. Сега се определят и особеностите във взаимообмена (в това число и материален) с външния свят и обкръжението, от гледна точка на взаимно полезния обмен. И не на последно място замесваме закваската на нов цикъл на развитие във взаимоотношенията-лични, социални и делови.

И както при всяка среща обстановката и условията са почти толкова важни колкото и настроението и целите на участниците в нея.

И така, имаме две кулминации - в Слънчево - Луния (Пълнолуние) и в Слънчево - Меркуриевия (горен съвпад на Меркурий със Слънце) цикъл, имаме и ограничаващите условия на Сатурн, и всички те поставят важен акцент върху сътрудничеството, партньорството и взаимно изгодното взаимодействие с другите. Внимание както винаги изисква  Сатурн, който поставя условия, за да даде благословия или присъда. Ако не изследваме внимателно и прецизно текущите ситуации, касаещи марсово-венерианските теми, а също и реакциите си по отношение на тях, ако не положим съзнателни усилия за да балансираме интересите, едва ли ще можем да замесим здрава закваска и да вложим конструктивен смисъл в новите или обновените сюжети. Настоятелното изискване на настоящия момент е пълна осъзнатост. Още повече, предвид обичайните по време на пълнолуние емоционални изблици и импулсивни реакции, с потенциал да посеят семената на бъдещи деструктивни сюжети, които на по късен етап ще повлияят на хода на развитие на целия двугодишен сценарий.

Обръщам внимание, че нищо не се случва просто за един ден, но в дните около 5 октомври, както и две седмици преди и след това, новите сюжети и сценарии във взаимоотношенията ще се формират и вече се формират, при сложни условия и обстоятелства.

В деструктивинте варианти, между нас и другите ще се издигат стени, ще растат взаимни претенции, отчуждението и тежестта на практически и битови проблеми ще рушат взаимоотношения, които макар и градени с години, вече губят своя смисъл. Далеч нерядко ще наблюдаваме тенденцията личните ценности да бъдат положени в жертва на практическата целесъобразност, заради "Трябва", "длъжен съм", което неизбежно ще носи разочарования от себе си и другите. Във всеки случай, суровата реалност ще подложи на проверка за устойчивост съществуващите взаимоотношения. Те, както и сега възникващите могат да бъдат формирани при изначално нереалистични позиции и стереотипи, натрупали вече опита на грешките. Ако причините за тези грешки не са осъзнати и отстранени, то новия Марсово-Венерин цикъл, ще ни предложи още по-болезнен опит, който още в средата на октомври, може да се материализира под формата на проблеми, кризи и драматични ситуации.

В по-щастливия вариант на приказката, можем да използваме натрупания опит за активна вътрешна работа-да ревизираме и преподредим ценностната си система и вътрешните си правила, които определят нашите взаимоотношения с другите и взаимодействието ни с външния свят. Ще се наложи да поемем отговорност за случващото се в тези житейски сфери, за да можем осъзнато и съгласувано със личните си дългосрочни цели, да внедрим в практическата реалност желаните от нас алгоритми на взаимоотношения. В този случай, може да получим възможност да проявим своята индивидуалност при успешно взаимодействие с околните и да реализираме совите идеи и интереси в условията на партньорство и сътрудничество. Отчитайки астрологичния фон, новите сюжети така или иначе ще бъдат свързани с практически ангажименти и дела, както и със сериозни и дългосрочни цели и отговорности, а понякога и със сериозни ограничения. Последните могат да бъдат наложени както отвън, така и отвътре, като отражение на собствените самоограничения и вътрешни отговорности пред самите себе си.

Тези, които се стремят съзнателно да повлияят на качеството на взаимоотношенията и взаимообмена в живота си следва да подходят максимално осъзнато към всички ситуации в текущия период, към своите избори, реакции и дори мисли. Особено внимание изисква всичко случващо се във взаимоотношенията с другите, защото ситуациите в които се въвличаме, изборите които правим и отговорностите които поемаме стават залог за постигането на съзидателни и успешни взаимоотношения в бъдеще.

Какво практически можем да направим?

Влиянието на Сатурн, за мнозина ще създаде условия на сурова проверка на финансовата стабилност и отношенията не само в текущия период, но и в целия двугодишен цикъл. Подтиснатост, емоционален дискомфорт, неувереност в чувствата на партньора и във взаимоотношенията като цяло, охлаждане и дори отчуждение. В този период е необходимо да се въздържаме от рязка размяна на взаимни обвинения и радикални решения, касаещи взаимоотношения които желаем да съхраним. Необходимо е да признаем и приемем неприятни аспекти на реалността, да се откажем от някои свои претенции, за да дадем възможност на взаимоотношенията да продължат да съществуват. Като цяло, периода е неблагоприятен за нови срещи и запознанства. Взаимоотношенията възникващи сега ще се окажат проблемни и ненадеждни. Ролята на външните препятствия (родители, материални обстоятелства, предразсъдъци, обвързан вече партньор) нараства. Обърнете внимание на възрастните хора в обкръжението си, тъй като липсата му в този период би могло да се възприеме болезнено. Не са изключени и финансови затруднения, а на изследване подлежат финансовите ни задължения, дългове и недостици. Крайно необходимо е да подхождаме към тях със здравословен прагматизъм и да се въздържаме от инвестиции, вземането и даването на заеми, създаването на нови делови партньорства и подписването на дългосрочни договори.

Не се колебайте да потърсите съвет и препоръка от интимния партньор, какво по негово мнение трябва да се подобри във взаимоотношенията ви. Ако сте по-безстрашни продължете по-нататък и попитайте себе си. В деловите отношения бъдете дипломатични, честни и справедливи. Помислете каква е ситуацията в личните отношения и какво може да ги изведе до ново ниво на развитие. Материализирайте това липсващо условие в конкретна постъпка. Едно символично действие би могло да положи стабилен фундамент на новия етап във взаимоотношенията. Постарайте се да анализирате ситуациите не само от ваша гледна точка, но и от позицията на партньора. В материалния взаимообмен, наблюдавайте привличате ли сега изгодни сделки, или напротив трябва да загърбите интересите си в полза на общи цели, нараства ли притока на клиенти или напротив - наблюдавате застой, какви точно клиенти привличате.  И разбира се както стана ясно акцент поставя самоконтрола, затова си задайте въпроси, а отговорите търсете тук и сега.


  • Кого определям за себе си като желан партньор? Какво е неговото мнение за мен? Кои мои черти се отразяват в него?
  • Какво е ценно в тези взаимоотношения именно за мен?
  • Какво ще отдам и ще получа в тези взаимоотношения?
  • Имам ли врагове и враждебно настроени към мен хора?
  • Кой ми помага?
  • Искам ли да си взаимодействам с някого/света сега или напротив копнея за усамотение?Защо?
  • Отдава ли ми се/имам ли възможност да общувам с лекота? Защо?
  • Какви избори правя?
  • Харесвам ли това което избирам?
  • Ако не ми харесва това което избирам, защо правя този избор? Кой/какво ме принуждава?
  • От какво се ръководя когато правя своя избор?
  • Какво в моя избор е ценно именно за мен?
  • Имам ли достатъчно клиенти, договори,сделки, контрагенти?
  • Ценя ли онова което имам и как бих могъл да го съхраня и подобря?


Изключително важно е да бъдете честни към себе си и да търсите отговорите отчитайки обективните условия и текущи ситуации. Аз, тук и сега. Не в миналото, не в бъдещето и не под влиянието на семейни и групови ценности, модели и очаквания. Ако сте наясно какво желаете именно вие сега, ще можете да го постигнете в бъдеще.

Успех!

Свързани статии


понеделник, 4 септември 2017 г.

Пълнолуние на Истината

На прага на есента, съзнателно или принудително се налага да се настроим на честотите на сдържаната "девича" енергия. Живота ни връща към ежедневните задължения, обичайния ред и рутината и изисква от нас да проявим делови качества, практичност, акуратност и най-вече способност и умение да държим живота си на фокус. Дали и доколко ги притежаваме ще стане ясно много скоро по време на Пълнолунието в празничния 6-ти септември / 10,02 ч./ . А притежаването им е изключително актуално и дори живото спасяващо, предвид размиващото същия този фокус влияние на Нептун, инатливото настроение на стационарния Меркурий и все още пораждащото съдбоносни обрати влияние на Слънчевото затъмнение. И ако сме си помислили че вече сме видели, разбрали и преживяли всичко, именно в седмицата 4-10 септември, ще ни се наложи често да си припомняме народната мъдрост че "Пилците се броят на есен".Подовете от августовските събития също.

Пълнолунието винаги довежда процесите до максимална реализация, поставя естествен финал на онези от тях, достигнали до своята зрялост, поднася резултати, хвърля светлина на онова което до този момент е останало в сянка и често ни принуждава да си отворим очите за онова, което до този момент умишлено сме избягвали. Така е и този път, дори нещо повече. Пълнолунието ще освети ситуациите темите и житейските сфери, в които проблемите се дължат на собствените ни илюзии и нежелание да видим и приемем истината. Едни ще поставят точка на важни житейски сюжети, други ще се сбогуват с надежди и хора които дълго са обслужвали представите им за настоящето и бъдещето. Трети вероятно ще получат настойчива покана от живота или собствената си съвест да преразгледат наскоро взети решения или да коригират допуснати грешки. Във всеки случай, небето ни поднася финална възможност да видим и осъзнаем действителността и да приемем реалността такава каквато е.

Дали ще го сторим е въпрос на избор. А и никой не ни обещава, че прозренията ще ни се отдават с лекота, или че ще постигнем дори да искаме така желаната яснота. Нептун е коварен съблазнител и следва да внимаваме да не заменим една илюзия с друга. Най-съблазнителното му предложение ще ви обещае да ви спаси от натрапчиви мисли , емоционални състояния и страхове с помощта на безобидни алтернативи да отклоните вниманието си, да срещнете мечтата си, да избягате от истината и да се потопите в изкривената илюзия за себе си и за света, или да си осигурите поне миг отмора, удоволствие и утеха.

И така, в най общ смисъл нептуновото влияние на фона на меркуриевата стационарност, може да се опише като банална изява невнимание и липса на фокус подхранени от копнеж за бягство от действителността и истината за себе си. Във взаимоотношенията ефекта ще се проектира под формата на недоверие, в делата с хаос и застой, нечисти мотиви и приемане на желаното за действителност. Разумно би било през тази седмица да отдадем предпочитания на проверените хора и проверените чувства. Да не потискаме тихия глас на съвестта, да не бягаме от чувството на дълг към себе си и другите, и категорично да се въздържаме от интриги и манипулативни сценарии. И най-вече да държим спасителния фокус на Дева, проявени в здравият смисъл, практичния подход и рационалните аргументи на Меркурий

Меркурий сам по себе си ще оформя в реалността ситуации изискващи да въведем нови модели и навици, адекватни на вече осъзнатото и преживяното. Вероятно ще се наложи да преразгледаме някои планове и представи, и да нагодим обстоятелствата в живота си в съответствие с новите задачи и сценарии възникнали през август. Указанията за необходимите промени вече са дадени, а бъдещият ни успех зависи от готовността с която осъществяваме промяната и най-вече от това как сме реагирали -конструктивно или деструктивно. Променили ли сме нещо за да запазим и съхраним онова което е ценно за нас, или напротив пожертвали сме ценното за да запазим себе си непроменени. И предвид че небесният вестител ще се позастои в точката на неотдавнъшното слънчево затъмнение, можем да интерпретираме този застой като последна възможност да поправим грешките на миналото, за да прекрачим свободни в бъдещето. Съвпадение или не, решенията изборите и събитията в тези дни не само ще поставят финал на промяната потекла през август, но и ще определят сюжетите които ще се развиват в живота ни в бъдеще. Невидима или съвсем реална ръка сега завърта колелото на Съдбата, а за нас остава възможността и отговорността да отхвърлим вече доказалите се като деструктивни или просто неработещи сюжети, представи и поведение и да потърсим нови, по-добри алтернативи.

Колкото до начинанията и новите сюжети, разумно е да не прибързваме с тях. Докато Меркурий не излезе от ретроградната си примка около 19 септември, активните действия, новите начинания и житейски проекти са със съмнителен изход. Ако не овладеем жаждата за промяна и импулса незабавно да пристъпим към конкретни дела, което е по-скоро правило отколкото изключение в дните около Пълнолуние, след изхода от примката е възможно вместо пред ново начало да се окажем изправени пред необходимостта да поправяме грешките си.

И така от една страна се намираме в период на важни промени, от друга ни се налага да се ориентираме в условия на неопределеност, с ясното съзнание че събитията няма да се развиват така както сме очаквали, но затова пък ще имат сериозно присъствие, развитие и роля в бъдещето ни. На помощ ни идва съзнателният отказ от заблуди и самозаблуди, приемането на необходимостта от изменения, гъвкавостта и готовността за промяна в поведението и представите съгласно променените вече обстоятелства и безусловната честност към себе си и другите. Бъдете внимателни и съвестни в решенията и изборите си. И като добър стопанин с любов и вяра в бъдещето, внимателно и отговорно положете основите на тези нови сюжети, идеи, навици, планове и проекти, които ще ви помогнат да се проявите в качеството си на истински творец на собствената си Съдба.

неделя, 3 септември 2017 г.

Корпус Херметикум / Пимандър към Хермес

Втора книга: Пимандър към Хермес


1.   Пимандър: "А сега бъди тих, о, Хермес Трисмегист, и запомни добре това, което ще ти кажа. Аз ще ти кажа сега това, което имам в ума си."

2.   Хермес: "За Бог и Всемира е говорено много и от всички възможни страни, но въпреки това мненията си противоречат, така че аз не можах да разбера в тях истината. Желаеш ли, о, Господи, да ми обясниш това? Защото само на твоето откровение ще повярвам."

3.   Пимандър .: "Слушай тогава, сине мой, каква е истината за Бог и Всемира. За Бог, Вечността, Всемира, Времето и Възникването.

4.   Бог създава Вечността, Вечността създава Всемира, Всемирът създава времето, а времето създава възникването, раждането.

5.   Доброто, Красивото, Блаженството и Мъдростта заедно оформят същността на Бог; същността на Вечността е непроменливост; същността на Всемира е порядък; същността на времето е променливост; същността на възникването, на раждането е живот и смърт.

6.   Духът и Душата са активните, изявяващи се сили на Бог; непреходността и безсмъртието са въздействията на Вечността; завръщането към съвършенството и освобождаването от природата са въздействията на Всемира; нарастването и намаляването са въздействията на времето, възникването има за въздействие качеството.

7.   И така, Вечността е в Бог, Всемирът е във Вечността, времето е във Всемира и възникването е във времето.

8.   Докато Вечността почива около Бог, Всемирът се движи във Вечността, времето протича във Всемира и възникването се ражда във времето.

9.   Следователно Бог е първоизворът на всички неща, тяхната същност е Вечността, а Всемирът е тяхната материя.

10.   Вечността е потенциалната сила на Бог. Делото на Вечността е Всемирът, който не познава начало, а непрестанно възникване по въздействието на Вечността. Затова нищо, което е във Всемира, никога няма да премине, защото Вечността е непреходна; още по-малко някога нещо ще бъде унищожено, защото Всемирът изцяло е обгърнат във Вечността."

11.   Хермес: "Но какво е Божията мъдрост?"

12.   Пимандър.: "Тя е доброто и красивото, блаженството, всяка добродетел и Вечността.

13.   Вечността оформя Всемира в един порядък, който прониква материята с безсмъртие и непреходност. Възникването на материята зависи от Вечността, така както самата вечност пък зависи пък зависи от Бог.

14.   Съществува възникване, раждане; съществува и време, както на небето така и на земята, но те се различават по вид; на небето те не се променят и са непреходни, а на замята те се променят и са преходни.

15.   Бог е душата на Вечността; Вечността е Душата на Всемира; небето е душата на земята.

16. И Бог е в Духа; Духът е в Душата; Душата е в материята, и всички те съществуват във Вечността.

17.   Това голямо тяло, което обхваща всички тела, е изпълнено отвътре и обхванато отвън от една Душа с духовно съзнание, която е проникната от Бог, Душа, която дава живот на Всемира.

18.   Отвън: безкрайният и съвършен Живот; отвътре: всички живи творения; там горе, в небето, той се запазва непроменлив, остава вечно присъщ сам на себе си; тук долу, на земята, той причинява промените на възникването.

19.   Вечността поддържа всичко, било чрез така наречената съдба, провидение или природа, било чрез това, което на човек му харесва да вярва за тях сега или по-късно. Онзи обаче, който е създал всичко това чрез своята дейност, е Бог, изявяващата се, активна сила на Бог.

20.   Бог, чиято потенциална сила е толкова ненадмината, че нищо човешко или божествено не може да бъде сравнено с нея.

21.   Затова, Хермес, не вярвай, че каквото и да е от нещата тук долу, както и от нещата горе, би могло да бъде равно на Бог; защото тогава ще се отклониш от истината. Нищо не може да се оприличи на Вечния, на Бог, Който е едно с Всемира.

22.   Не бива също така да вярваш, че Той разделя с някой друг Своята потенциална сила. Защото, кой освен Него е Творец на живота, на безсмъртието и промяната.

23.    И какво друго би могъл да върши Той, освен да твори? Бог не е бездеен, защото тогава и целия космос щеше да бъде лишен от дейност, защото всичко е изпълнено от Бог.

24.   Затова никъде не съществува бездействие – нито във Всемира, нито в някое същество. Бездействие е една празна дума, доколкото се отнася до Твореца и до Творението.

25.   И всичко трябва да бъде извикано за живот чрез въздействието, което е свойствено за всяко място.

26.   Защото Творецът живее във всички свои творения. Той не остава специално в едно от тях и не твори специално в едно от тях, а ги сътворява всичките.

27.   Тъй като Той е една постоянно действаща сила, за Него не е достатъчно само да създава същества, но Той ги взема също и под своята закрила.

28.   Погледни сега през Мен Всемира, който ти се представя и запечатай дълбоко в себе си неговата красота – едно чисто и непреходно тяло, вътрешно силно и младо и с постоянно нарастваща сила.

29.   Виж също и седемте фундаментални свята, създадени в един вечен порядък, които заедно, но и всеки според своя собствен ход, изпълват Вечността. Виж, всичко е изпълнено от Светлината, макар че никъде няма огън.

30.   Защото любовта и сливането на противоположностите и различията са се превърнали в светлината, която се излъчва чрез изявяващата се сила на Бог, на създателя на всчико добро, на Господаря, Владетеля и Княза на целия порядък на седемте свята.

31.   Погледни Луната, предшественичка на всички тези светове, инструмента на природния растеж, който тук долу превръща материята.

32.   Погледни Земята в средата на Вселената, създадена като основа на този красив свят – хранителка и обезпечителка на всичко, което живее върху нея.

33.   Обърни внимание на това, колко неизброимо голям е броят на безсмъртните същества и колко голям е броят на смъртните, и виж как Луната се носи по своята орбита между безсмъртните и смъртните.

34. Всичко е изпълнено с душа, всички същества биват движени в зависимост от собствения им вид – едни на небето, други на земята. Които трябва да вървят надясно не вървят наляво, а онези, които трябва да останат на лявата страна не отиват надясно; които трябва да са горе, не слизат надолу; които трябва да са долу, не отиват нагоре.

35.   Че всички тези същества са сътворени, не е необходимо повече да ти обяснявам, скъпи мой Хермес: това са тела, те притежават душа и биват движени.

36.   Но всички тези същества не могат по никакъв начин да образуват една единна цялост, ако някой не ги съгласува едно с друго. Значи този някой трябва да съществува! И той трябва да бъде абсолютно Единственият.

37.   И понеже движенията им са различни и многообразни, а телата им също не са еднакви, макар че на всички заедно е дадена една скорост, не е възможно да има двама или повече създатели.

38.   Ако имаше повече създатели, единството на порядъка нямаше да може да се запази и щеше да възникне съпрничество за мястото на най-могъщия.

39.   Ако предположим, че съществуваше един втори творец за съществата, подвластни на промените и смъртта, тогава той би пожелал да сътворява също така и безсмъртни същества, а Творецът на безсмъртните би пожелал да сътворява смъртни същества.

40.   Освен това, ако съществуваха двама творци, и от едната страна има материя, а от другата – душа, тогава на кого от двамата би трябвало да принадлежи Творението? И ако двамата биха се грижили за Творението, кой би трябвало да притежава по-голям дял от него?

41.   И така, знай, че всяко живо тяло, както безсмъртното, така и смъртното, както надареното с разум, така и лишеното от разум, се състои от материя и душа.

42.   Всички живи тела са одушевени. Това, което не притежава живот е само материя, докато само душата – причината за живота, остава в ръцете на Твореца. Следователно Творецът на безсмъртните е и абсолютният Творец на Живота. Тогава Той ли е Творецът на другите живи същества, на смъртните?

43.   Не трябва ли това, което е безсмъртно и създава безсмъртието, да създаде и всичко, което принадлежи към живите?

44.   Следователно е ясно, че съществува Някой, който създава всичко това. Че той е единственият, Единният с Всемира, не се нуждае от доказателство, защото една е душата, един е животът, една е материята."

45.   Хермес: "Кой тогава е този Творец?"

46.   Пимандър : "Кой друг ако не Единият Бог!. Кой друг е в състояние да създава одушевени живи същества, освен сам Бог? Затова съществува само един Бог.

47.   Всъщност, не е ли смешно: ако разбереш, че има един Всемир, едно слънце, една луна и
една божествена природа, тогава можеш ли да мислиш, че има множество богове?

48.    Следователно Бог е, Който създава всички неща. Какво всъщност чудно има в това, че Бог създава живота, душата, безсмъртието и променливостта, след като ти самият извършваш толкова много и разнообразни действия!

49.   Ти гледаш, говориш, слушаш, миришеш, вкусваш, чувстваш, ходиш, мислиш и дишаш. Да не би един човек да гледа, друг да слуша, трети да вкусва; един да има обоняние, друг да ходи, трети да мисли и четвърти да диша? Едно единствено същество е, което извършва всичко това.

50.   Ето защо и Божиите дейности не могат да се отделят от Бог; така както ти няма да бъдеш повече живо съшество, ако престанеш да вършиш всички свои дейности, така и Бог, ако престане да върши Своите дейности, няма да е повече Бог.

51.   След като доказахме, че никое същество не може да съществува в бездействие, колко повече важи това за Бог!

52.   Ако действително би съществувало нещо, което Той не е създал, Бог щеше да бъде несъвършен, но тъй като Бог не е бездеен, а напротив – съвършен, Той е Създателят на всички неща.

53.   Ако си малко по-внимателен, о, Хермес, сигурно ще разбереш, че Бог има само една цел, а именно – да извика за живот всичко, което възниква и се развива; всичко, което е възникнало в миналото, и всичко, което някога ще възникне.

54.   Това, обични мой, е Животът. Това е Красивото, това е Доброто, това е Бог.

55.   И ако желаеш да разбереш всичко това от собствен опит, тогава наблюдавай какво става в теб, когато искаш да създаваш. В действителност, що се отнася до Бог, творческата дейност не е същата. Бог сигурно не изпитва съзнателна радост и не съществува никой, който да твори заедно с Него.

56.   И понеже действа сам, Той винаги живее вътре в Своите дела и Той самият е това, което създава – както Създател, така и създание. Защото ако неговите създания трябваше да съществуват отделени от Него, те неминуемо биха загинали, защото не биха имали живот в себе си.

57.   Но тъй като всичко живее и животът е един, Бог със сигурност е Единственият. От друга страна, тъй като всичко, както на небето, така и на земята, е живо и животът е един за всички, животът е създаден от Бог и самият живот е Бог; всичко се извиква за живот, чрез Божиите дела и животът е сливането на Духа и Душата.

58.   А що се отнася до смъртта, тя не е унищожаването на свързаните в единство неща, а прекратяване на свързващото ги единство.

59.   За това Вечността е образът на Бог; Всемирът е образът на Вечността, Слънцето е образ на Всемира, а Човекът е образ на Слънцето.

60.   Що се отнася до промяната, обикновеният човек я нарича смърт, защото тялото се разлага и животът преминава в невидимият свят.

61.   Но аз ти обяснявам, скъпи мой Хермес, че съществата, които умират по този начин, само се трансформират; всеки ден една част от света преминава отвъд, в невидимото, но съвсем не с цел да бъде освободена.

62.   В това се състои страданието на света: кръговрат и умиране, чрез това което се нарича смърт. Но един кръговрат е също така повторение, завъртане на колелото, и умирането е също и обновление.

63.   Всемирът притежава всички форми. Той не ги държи затворени в себе си, а в тях самите, и чрез формите се трансформира.

64.   Тъй като Всемирът е създаден като Вселената, какъв би трябвало да е неговият Създател? Ние не можем да кажем че е безформен! И ако Той е като Вселената, трябва да е също и като Всемира. А ако има и форма? Тогава, така разсъждавайки, той би бил по-малък от Всемира.

65.   Какво заключение трябва да направим тогава от това? Защото нашето разбиране за Бог не трябва да има пропуски!

66.   Има само един образ, който е присъщ на Бог, един образ, който физическите очи не могат да възприемат, един безплътен образ, който изявява всички форми чрез телата.

67.   Не се учудвай, че може да съшествува безплътен образ. Помисли си само за думите, които изговаряш. Същото е и с картините. Човек вижда върху тях планински върхове, които изглеждат, че се извисяват високо във въздуха, докато картините са с гладка и равна повърхност.

68.   Обмисли още веднъж по-дълбоко и по-всеобхватно, това което ти казах. Така както човек не може да съществува без живота, така и Бог не може да живее, без да създава доброто. Защото то е също като живота и движението на Бога. И Той дарява живот и движение на всичко.

69.   Към някои неща е необходимо да подходим с особено разбиране, като например към следното:

70.   Всичко е в Бог, но не като нещо, намиращо се на определено място, защото едно място е материално и неподвижно, и ако нещо притежава някъде свое място, значи това нещо няма да се движи. Нещата се изявяват в безплътното по съвършено друг начин.

71.   Ако мислиш за Онзи, Който съдържа всичко в себе си, тогава помисли преди всичко върху това, че нищо не е в състояние да ограничи безплътното, и че нищо не е по-бързо и по-могъщо от Него. Той е Безграничният, най-бързият и най-могъщият.

72.   Провери това някой път и чрез самия себе си. Заповядай на душата си да отиде в Индия, и тя ще бъде там, още преди да си й заповядал.

73.   Заповядай й да отиде до океана и тя в същият момент ще бъде там – не по начин, сякаш е предприела едно пътуване от едно място до друго, а така като че ли вече е била там.

74.   Заповядай и дори да се издигне към небето, и тя няма да се нуждае от крила. Нищо не може да я възпре – нито огънят на слънцето, нито на етерите, нито закономерното движение на небесния свод, нито телата на звездите, тя ще премине през всички пространства и ще се издигне в полета си до най-далечното небесно тяло.

75.   И ако ти тогава пожелаеш да преминеш дори през самия свод на Универса, за да видиш какво има отвъд, в случай че нещо съществува извън Всемира, ти ще бъдеш способен и на това!

76.   Виж каква власт, каква скорост притежаваш! И ако ти можеш всичко това, тогава защо Бог да не го може?

77.   Затова трябва да гледаш на Бог така: Всичко, което съществува, Той държи в Себе си като мисъл: Всемира, самия Себе си, Вселената.

78.   Ако ти самият не станеш равен на Бог, не можеш да Го разбереш, защото само сходното разбира себеподобното.

79.   Израстни до огромни размери, освободи се от всички тела, издигни се отвъд всяко време, стани вечност. Тогава ще разбереш Бог.

80.   Остави да те проникне мисълта, че няма нещо невъзможно за теб, гледай на себе си като на безсмъртен и способен да разбереш всичко – всички изкуства, всички науки, вида на всичко онова което живее.

81.   Стани по-висок от всички висини и по-дълбок от всички дълбини.

82.   Събери в себе си усещанията на всичко създадено: на огъня и водата, на сухото и влажното; представи си че си едновременно навсякъде: на земята, в морето, във въздуха; че дори не си още заченат, че се намираш в майчината утроба; че си юноша, старец; че си мъртъв и се намираш отвъд смъртта. Ако можеш да обхванеш всичко това едновременно със съзнанието си – времена, места, случки, качества и количества, тогава ще можеш да разбереш Бог.

83.   Но ако държиш своята душа в плен на тялото, ако непрестанно я потискаш и знаеш само да казваш: "Аз нищо не разбирам, нищо не мога, страх ме е от морето, не мога да се издигна до небето, не знам кой съм бил и какъв ще стана", тогава какво общо имаш с Бог?

84.   Защото докато обичаш тялото си и си покварен, ти не си в състояние да обхванеш нищо от това, което е действително красиво и добро. А най-голямото зло е да не познаваш Божественото.

85.   Но да бъдеш в състояние да познаваш Божественото и да имаш волята и силната надежда за Него – това е директният път към доброто, един лек път! Навсякъде при вървенето по Пътя То ще те посреща и ще ти помага, навсякъде То ще ти се изявява, дори когато и където абсолютно не Го очакваш: било когато спиш или си буден, по море или по суша, през деня или през нощта, когато говориш или мълчиш. Защото няма нещо, което То да не е.

86.   Сега ще кажеш: "Бог е невидим" Но кой се изявява повече от Бог? Той е създал всичко, за да Го познаеш във всички създания.

87.   Това му е прекрасното, великолепното на Бог, че се изявява чрез всички свои създания.

88.   Нищо не е невидимо, бори безплътното: Духовната душа се изявява в живото съзерцание, Бог се изявява в своята творческа дейност. Всичко това трябваше да ти открия, о, Трисмегист. Продължи да разсъждаваш за всичко това по същият начин, и никога няма да се заблудиш."