Пълнолуние

Месеца на съзидателността, на любовта, на музиката и красотата, на придобиването и умножаването вече е към своя край. Ако сте биле късметлии и сте имали възможност да се разходите някъде извън града, може би ви е направило впечатление, че тази пролет е някък особенна, заредена с изключителен магнетизъм, огромен заряд и потенциал. Дори прашните градски улици не са толкова прашни под сянката на дърветата и свежият въздух след краткия пролетен дъждец. Моето определение за тази пролет е "сочна".

В астрологията най-краткия планетен цикъл е този на Слънцето и Луната. Свикнали сме да го наблюдаваме и вече почти няма човек който да се съмнява в неговото въздействие върху поднебесния свят и процесите протичащи в него.Циклите сами по себе са изключително точен и резултатен метод за проследяването на зараждащите и развиващите се процеси и тенденции в природата, обществото и всеки човек поотделно. Конкретно в случая по време на Новолуние възниква импулс за проявата и използването на принципа и качеството на знака в който става то. След това полека лека се осъществяват действия и мероприятия за волево превръщане на импулса в реалност, който достига своя пик във фазата на Пълнолуние.В този момент всички проеси се намират в своя максимум на проявление и дават максимално експресивна изява на заряда и потенциала който са генерирали в началото на цикъла.

Преди десетина минути, когато започнах да пиша ми се искаше в ноща на Пълнолунието, да говоря за това колко беше важно през този период всеки да създаде нещо, да умножи това което има, да генерира в себе си любов, да се наслади на красотата на света-реалната и тази пресъздавана от творците, певците и художниците. Искаше ми се също така да разкажа как аз използвах този импулс и каква огромна радост и душевен мир ми донесе това. Човек обаче не може да измени на природата си, а моята е меркурианска, та за дабро или зло, често в движение сменям и посоките, и желанията, и намеренията си. Ахам!! И сега вече ми се иска да разкажа една приказка (напоследък май разказването на приказки се превърна в основно изразно средство за мен). Тя съдържа в себе си цялата красота и съзидателност на Телеца и мисля ,че този път промяната в посоката и намеренията е за добро ;))) Приятно четене!!!

В далеееееечни времена един мъдър Крал имал трима сина и искал да избере един за свой наследник. Това било много трудно, защото и тримата били много разумни, много храбри и достойни. Посъветвал се Кралят с великия мъдрец и той му подсказал какво да направи.
Кагато се върнал у дома, помолил да дойдат при него и тримата му синове. Дал на всеки по една торба със семена на цветя и им рекъл:
— Скъпи мои синове, дойде време да се отправя на дълго пътуване. То ще продължи няколко години — една, две, три, може и повече. И това е изпитание за вас. Тези семена ще ми ги върнете, когато се върна от пътуването си. Този, който ги запази най-добре, той ще стане мой наследник.
И кралят потеглил на път.

Първият син си помислил: "Какво да правя със семената?" Сложил ги в железен сейф - когато баща му се върне, те ще бъдат такива, каквито са били.Вторият син си помислил: "Ако ги пазя така, както прави брат ми, те ще умрат. А мъртвите семена - изобщо не са ценни". Отишъл в магазина, продал ги и получил пари. При това си помислил: "Когато се върне баща ми, ще отида в магазина и ще купя нови семена, ще ги дам на баща ми по-добри, отколкото са били". А третият син отишъл в градината и пръснал семената навсякъде, където имало свободно място.

След три години, когато баща им се върнал, първият син отворил сейфа си. Семената били умрели и дори понамирисвали. Бащата казал:
-Какво е това? Нима такива семена ти дадох? Те трябва да са способни да цъфнат с цветове и да миришат прекрасно, а тези семена вонят! Това не са моите семена!
Синът му възразил, че това са същите семена, но Кралят отсякъл:
-Ти си Материалист.

Вторият син се втурнал към магазина, купил семена, върнал се вкъщи и ги поднесъл на баща си. Но бащата казал:
-Но тези не са същите. Ти мислиш по-добре, но все пак това не е качеството, което бих искал да видя в теб. Ти си Търговец.

Обърнал се към третия син с голяма надежда, но и страх едновременно. "Какво ли е направил той?" А третият син повел баща си към градината, където навсякъде цъфтяли милиони цветя. И синът казал: "Това са онези семена, които ти ми даде. Щом узреят семената им, аз ще ги събера и ще ти ги върна. Въздъхнал бащата радостно и облекчено и казал :
-Ти си моят наследник. Ето така трябва да се постъпва със семената! Този, който трупа, не разбира живота, който пресмята също ще го изгуби. Само съзидателният ум може да го разбере. В това е красотата на цветята - те не могат да се трупат и държат на склад. Те олицетворяват Бога - не е възможно да Го пестиш и трупаш. Те символизират любовта - а любовта също не може да се пази в склад.
Не е случайно това, че цветята са символ на любовта през всички векове, във всички страни, във всякакви общности. Любовта прилича на цветята - ако тя е разцъфнала в теб, ти трябва да я споделяш, да я даваш. И колкото повече я раздаваш, толкова повече тя ще расте в теб. Ако продължиш да даваш, ще дойде ден, когато ти ще станеш неизменен, безкраен източник на любов.

И така не спестявайте вашата любов и не я пресмятайте. Не се скъпете. Така ще изгубите всичко. Обратно, позволете на вашата любов да цъфти, споделяйте я, раздавайте я и нека тя расте.Така импулса ще се превърне в реалност!!!