сряда, 25 юли 2018 г.

Мечът на Справедливостта, или пълнолунни размисли в примката на Марс

Вече сме на прага на най-дългото за 21 век затъмнение, синхронично протичащо заедно с великото противостояние на Марс. Ясно е, че едновременното протичане на два кулминационни процеса отключва сложни и неподдаващи се на контрол процеси с мощен трансформиращ потенциал, който дълго ще помним и преосмисляме. Юли е богат на събития и преживявания, които някак с неизбежна предопределеност ни приканват да изследваме до колко ефективно упражняваме и прилагаме волята си и най-вече активността си, за да постигнем планове, цели и желания. Тия дни, съвсем синхронично научих нова дума: гламар- човек, чиито дела са безплодни. В северозападна България така наричат човек, с наклонност към занимания от които нищо не се ражда. Може би от там идва и по-популярното определение-гламав. Иначе гламите представляват варовикови хълмове каквито има в изобилие в района на Белоградчик- повърхността им е осеяна с всевъзможни по размер скални отломки между които няма почти никаква почва, поради което растителността расте с мъка. Което не пречи разбира се, при тези несъвършени условия, Природата да създаде съвършени творения. Като например дъбче-бонзай.

Но да се върнем към настоящата астрологична обстановка. Длъжни сме също да отдадем необходимото внимание на Уран и Меркурий. Квадратът на Уран към Затъмнението и Противостоянето динамично и безжалостно подлага на ежедневна проверка устойчивостта на всичко което асоциираме със стабилност и сигурност. А Меркурий, проявява най-неприятните си качества, застинал в стационарно ретроградна фаза, свеждайки до минимум способността ни за обективна оценка на ситуацията и разумно филтриране на постъпващата в този момент към нас информация.

Вече едва ли има някой, който да не е наясно че се намираме в период, в който напрежението и събитийната концентрация в онези житейски сфери, които са попаднали под обстрела на Съдбата са достигнали своя пик. Кардиналното преразглеждане на съществуващите ситуации е неизбежна необходимост. Отработените теми и изчерпаните сюжети следва да бъдат преустановени. В противен случай, в последните дни на юли, а и по-късно през октомври и януари следващата година, старите проблеми, чието решение сме отлагали и продължаваме да отлагаме, ще ни връхлетят с подновена сила, пораждайки шокиращи обрати, посредством неконтролируеми и разрушителни събития. Разумно е да си напомним, че Лунното затъмнение се случва при Пълнолуние, когато емоциите и инстинктите се стремят към максимално освобождаване, а близостта и особеното положение на Марс значително усилват стихийната и неконтролируема проява на агресия. Това трябва да се отчита от всички, особено от онези, чиито лични хороскопи по някакъв начин резонират с настоящите астрологични тенденции. Добре би било да наблюдаваме мислите и чувствата си и съзнателно ги контролираме. Да култивираме положителните и отхвърляме отрицателните съобщения-било то външни или вътрешни и най-вече- да не преувеличаваме значимостта на на ситуациите и преживяванията си. Просто приемете крайностите /и вашите и чуждите/ като факт от обективната реалност и се отнасяйте към тях спокойно.

Мнозина вероятно вече са преживели подобни ситуации, но процесът съвсем не е приключил-напротив-неговата кулминация тепърва предстои на 27-28 юли и послдващи акценти около 4 и 11 август.

Предвид крайно противоречивите тенденции, най успешната тактика ще бъде може би едновременното поддържане на състояние на релаксация и концентрация. Максималната готовност за действие на фона на вътрешно спокойствие ще ни предпазва от грешки, във време когато въпреки препоръките за въздържание от важни дела и значими решения, те могат да се окажат абсолютно условие за преминаване през критични ситуации.

Ето и някои общи препоръки:

-Намалете физическото и психическото натоварване, не поемайте излишни рискове, не провокирайте конфликти

 -Относно важни дела, които не могат да бъдат отложени подхождайте внимателно и предвидливо заложете време и ресурс за посрещане на непредвидени събития и неочаквани обрати

 -Поддържайте целите си във фокус и бъдете особено прецизни в преценката на последствията от постъпките и изборите си. Поддържайте и висока степен на осъзнатост относно обратната информация-кои от тях са поправими и кои не, за да не пропуснете възможност да коригирате вече допуснати грешки

 -Контролирайте емоциите си, особено когато усетите внезапна смяна в настроението и импулс за промяна в намеренията, които биха могли да предизвикат конфликт

Ще разберете че сте попаднали във водовъртежа на събития изискващи от вас кардинална промяна ако

-Вашето поведение или поведението на някой от вашето обкръжение се разглежда като негативно или разрушително.

-Налага се да подтиснете гордостта си и да приемете някои ограничения, за да осъществите плановете си.

-Вашето его ви пречи да признаете факта, че сте надценили себе си или претенциите ви не отговарят на положените от вас усилия, способностите и качествата ви.

-Обвинявате някой друг за грешките си и пораженията си.

-Желанието да спечелите, да постигнете надмощие, да докажете правотата си или да се реванширате ви е довело до състояние при което не осъзнавате последиците от своето поведение.

-Спечелили сте битка, но победата не ви носи удовлетворение

В такъв случай трябва да имате достатъчно мъдрост, за да приемете всичко това, което не можете да промените и да признаете поражението си. Само тогава ще може да се придвижите напред в живота.

А сега да погледнем по-философски на ситуацията :


Подобни сюжети подсказват че сме достигнали до етап, който изисква преодоляване на стари мисловни нагласи и израстване към ново съзнание и начин на мислене. Често за да осъзнаем границите и нормите които трябва да приемем, се налага първо да ги прескочим и да преживеем негативния опит и последствията от това. Понякога нито волята ни, нито борбата ще промени ситуацията и единствения начин да продължим напред е да приемем нещата такива, каквито са. Най-вероятно следващото ни действие е да  напуснем съответната ситуация, но преди това трябва да си позволим да видим възможностите, които ни се разкриват, което може да стане само ако отворим съзнанието си и прогледнем за света, отвъд "нашата камбанария". Да обърнем внимание на обстоятелствата около нас, на начините и средствата, с които разполагаме, за да си помогнем сами. На този етап вече е безсмислено да търсим оправдания, защо "не се получава", намирайки ги във външни обстоятелства и хора. Не другите са отговорни за нашия живот и не те ни правят щастливи или нещастни. Агресивни действия сега /пък и когато и да било/ няма да помогнат да постигнем желания резултат и няма нужда да променяме нагласите и мислите на другите. Важно е ние самите да излезем от менталната си зона на комфорт. И точно сега, притиснати в ъгъла, или преживели мнимата си победа, можем да измислим нещо по въпроса, който ни мъчи, като излезем извън познатите ни рамки.

Настоящите сюжети и обстоятелства ни подтикват да отхвърлим онези аспекти в живота ни, които вече не служат на целите и плановете ни. В противен случай можем да се окажем в ситуация, в която сме победители и вече нямаме конфликти и опоненти-те мъдро са се оттеглили или предали, признавайки правото ни да се насладим на пировата си победа- правотата ни е неоспорима, но пък и самотата гарантирана.

Гордостта също може да ни направи слепи за собствените ни ограничения и слабости. Може да ни подмами в битки, за които не сме готови или не сме равноправни. През повечето време вероятно знаем, че това е лоша идея и въпреки това се оставяме да бъдем въвлечени, а след това сме обидени и унижени, или пък умишлено причиняваме това на отсрещната страна.Такива загуби ни учат да опознаваме себе си и да бъдем подготвени по-добре за следващият път. Учат ни как и кога да избягваме битка, контролирайки импулса да отстояваме до край позициите си, което може и да се окаже изключително трудно, но така се спасяваме от по-големи поражения и провали.

За добро или за лошо, Лунното затъмнение сега сваля маските и дава максимално, пълно разкритие на потенциалите заложени в Марсовото противостояне. Така пред нас ще блеснат два типа индивидуалности, с две нива на проявление, които имаме шанса да открием в себе си и в другите. Ниското ниво се проявява в страх или жестокост. Високото - в справедливост и просветление. При ниското човек е отмъстителен, тегли енергия от другите като ги унижава и оскърбява. Склонен е към агресия, съзнателно причиняване на болка и като цяло-деструктивно поведение. Страхът пък тласка към поведение на жертва и подли прояви. При високото, човекът осъзнава, че е време за промяна и променя първо представата за себе си, после за средата в която живее и накрая за света като цяло, с което се отваря и за нови алтернативи-било то в собственото си поведение или относно целите които си е поставил.

Излизането от закостенели поведенчески модели, често е провокирано или провокира конфликт, но ако той бъде използван за промяна в мирогледа, получаваме и възможност да променим обстоятелствата и съответно да напреднем по пътя си. Като цяло обаче, докато сме със  смесени чувства относно живота и ситуациите в които сме в момента, както и към определени хора, вероятно е добре да внимаваме, какво точно говорим, за да не загубим това, което желаем. Дори внезапно да сме открили някои отговори за себе си, трябва да помним, че нашите отговори не са такива и за останалите. Това не означава да се откажем от позициите си и страхливо да избягваме стълкновения. Това означава да избираме битките си - онези които са ни действително нужни за да заявим себе си и да продължим в една по-здравословна среда.

Всички ние вървим по различни пътища и не е необходимо да променяме възгледите на другите, само за да си напаснат с нашите. Всички ние държим другите да уважават нашата гледна точка, да взимат предвид нашите нагласи, опитваме се да убедим околните, че ние сме правите. Понякога сме толкова обсебени от това, че губим основната цел. Кому е нужно да се доказва пред някой, на когото не държи? И струва ли си да загубим онзи или онова на което държим, за да докажем правотата си? Дали сме способни да приемем за себе си, че не винаги можем да сме от печелившата страна, дали настройваме съзнанието си да се учим от грешките си или напротив, заслепени от гордост си намираме аргументи за да си докажем че "грешката е вярна"? Дали можем да преодоляваме разочарованията? Време  е да преосмислим стратегията си, да разберем, кои са действителните ни врагове и да предприемем адекватни стъпки и действия спрямо тях.

И накрая, най-важното- време е да приемем че Вселената и Съдбата са верни и предани приятели. Дори когато са в конфликт са нашите намерения, представи и желания - може би най-вече тогава. Така че да се отпуснем и да ги оставим да ни водят, да ни посочат грешките и да ни поднесат онова което в този момент е най-необходимо за растежа и развитието ни. И това не е поражение, а мъдрост която ще ни тласне в нови посоки и ще ни накара да намерим нови начини да утвърдим себе си. Защото не е важно да победим, а да сме честни, достойни и верни на себе си.

Дъбчето-бозай, за което не е важно да победи Природата, но вярно на себе си оцелява и преглъща гордостта си  и намалява размера си за да може достойно да постигне целта си-да бъде източник на живот.

Няма коментари:

Публикуване на коментар