четвъртък, 23 юни 2016 г.

Самодивско наричане



На камък да седна – ще оживее.
С ръка да докосна – ще заблещука.
С очи да погаля – ще се засмее.
С целувка да сключа – носи сполука...
На дърво да почукам – ще се разлисти.
На скришно да бъде – ще го открия...
С дъха си да вдишам – ще е магия.
Наужким да кажа – става наистина.
И нож да извади – ще се прекърши.
И враг да ме срещне – ще стане приятел.
Лъжа да ме стигне – ще стане на вятър.
От мен да си тръгнеш – ще се завърнеш.
А злото – на възел ще се завърже.
Животно да скочи – ще го прегърна.
А птица да кацне – ще ми запее.
Една душа нося – и влагам във всичко.
На слънце ще стана – да те огрея.
Света ще превзема – с голо „Обичам те”.
И нищо да нямам – ще се раздавам.
Парченце любов – и оживява.

Irini

1 коментар: