Мисъл на деня, 31 август

Някои избори е най-добре да бъдат направени с ума, който може да гради стабилни планове, мислейки за напред. Най-добрите обаче, се правят със сърцето. Сърцето притежава мъдрост, недостъпна за ума. За да достигнем до нея е достатъчно просто да се оттеглим в тишината, да помълчим, да отворим сетивата си и да слушаме, дистанцирайки се от правила и очаквания.. И докато се настройваш към желанията на сърцето, пътя става все по-ясен А когато се откажеш от правилата и очакванията, резултатите винаги са интересни.

Мисъл на деня, 29 август

Любовта е силата да кажеш „Извинявай”.

Смелостта да кажеш „Прости ми”.

Любовта е да премахнеш вътрешните бариери, пречещи на щастието.

Любовта е танц.
Любовта пулсира с ритъма на сърцето…туп-туп…емоция-спокойствие….отдалечаване - сближаване…ден-нощ…

Любовта е доверие.

Любовта е да бъдеш верен на най-доброто в себе си.

Любовта е вярата, че заедно с любимия, ти следваш своя собствен път.

Мисъл на деня, 28 август

Ние не сме тела в които живеят души, а души, които живеят в тела.
                                                    Меги Колева
                                    Светлина на душата и!

Меги Колева - Изкуството да живееш или спомен за една светла душа

Има хора които оставят диря в сърцето ти, хора които променят живота ти и осветяват пътя ти. Хора със светли души и огромни сърца, творящи чудеса, които успяват да раздадат себе си на другите, без да загубят самобитноста и уникалността си. Благодаря ти Меги, че беше част от моя път, благодаря за всеотдайността, надеждата и любовта които ми даде и нека душата ти се живее вечно в Мир, Любов и Светлина да огрява небесния ти път! Обичам те, завинаги!

Интервю с Меги Колева, за Varnautre.bg

Посрещам Меги на летището. Ранният час въобще не ме притеснява, защото нейната енергичност и ведрина ми действат като сутрешно кафе. Рядко срещана комбинация между женственост, финес и делова прагматичност, съчетани с несекваща любов към живота и радостен оптимизъм.

Пътуваме към Златни пясъци, където през уикенда  организираме семинар на тема Аюрведична кухня.

Меги: Тъй като през следващите дни ще ми се налага честичко да отговарям на въпроса какво е Аюрведа, директно пристъпвам към него.

Аюрведа е древна наука, възникнала в Индия преди повече от пет хиляди години, обединила в себе си познанието за света и човека като част от него. На санскрит буквално означава Наука за живота. Това е най-старата холистична система в света, целяща да поддържа емоционалното, душевното и физическото тяло на човека в хармония. Тя е цялостно знание за здравето, за поддържане на тялото, подход към живота и връзката на човека със света. Защото болестите не възникват от само себе си, те са просто реакции на нашето тяло към блокажи и нарушено равновесие на по-фините тела и когато човек дълго време не реагира на тези смущения, физическото тяло отказва да функционира пълноценно, докато условията не бъдат променени. В известен смисъл ние дори трябва да сме им благодарни (закачливо се подсмихва и добавя), ами да! Болестите идват, за да ни подскажат грешките, които правим, те са предупреждение, което ни показва, че нарушаваме природните и вселенските закони. Ние, съвременните хора, особено западното общество, обаче сме подвластни на умовете си. Умът е нашият господар, а той е коварен съюзник. Не обича дълго време да остава без внимание, иска да е господар на положението. И когато се разболеем, вместо да се оттеглим в почивка, да погледнем навътре в себе си и да открием причината, ние търсим най-прекия път, за да възстановим физическата си активност и да продължим да живеем както до сега - т.е погрешно. Съвременната медицина не се занимава с причините на заболяванията, тя лекува симптомите, като най-често ги потиска. Дори една най-обикновена хрема, с която организмът реагира, да речем на замърсяване, и иска да изхвърли излишното и вредното. Вместо да му дадем възможност да излезе от нас, ние посягаме към капките за нос и смятаме, че проблемът е решен. А той не е!

Аюрведа е насочена към създаването на житейски подход и режим, недопускащ нарушаването на изначалната хармония, за да могат хората да живеят пълноценно, да изпитват радост и да разгръщат потенциала, който имат като божествени създания.

- А как става това? По какъв начин Аюрведа поддържа тази хармония?

- Човек се ражда с определена конституция (доша), която е съвкупност от физически и душевни качества, характер, реакции, житейски подход дори. Всяка доша представлява съчетание от изначалните елементи и се подчинява на съответните принципи. Най-често хората са еднодошови или съчетават две доши, рядко се срещат тридошовите типове и това обикновено са много балансирани, цялости личности. А организмът трябва да съществува в пълна хармония. Аюрведа е насочена именно към това хармонизиране - да се отнеме това, което е в повече, да се добави това, което липсва, за да се постигне балансът. Това става посредством храната, двигателения режим и най-вече - чрез начина на мислене, на вътрешно себеусещане.

- А може ли човек да промени дошата си? (Веднага ми хрумва колко добре би било да можем да се променяме според изискванията на даден житейски период например, когато едни качества са ни необходими, а други, като че ли излишни или дори вредни.)

- Неее!, смее се Меги. Дошата се определя още при зачатието. Това е изборът на нашата душа. Тя е избрала такава конституция, каквато й е необходима, за да може да реши задачите, които си е поставила. Затова трябва да се научим да се харесваме - ние сме съвършени същества, раждаме се напълно завършени, без нищо излишно и разполагаме с всичко необходимо, за да се реализираме като личности и да бъдем щастливи. Всичко от което имаме нужда, е в нас самите. Но може да се постигне хармония между трите енергии, защото те всички съществуват в нас. Когато те са в баланс, ние се чувстваме здрави и щастливи. Когато едната излезе от равновесие обаче, възникват проблеми, които първо се проявяват психосоматично, а в последствие и физически.

Аюрведичната наука е насочена именно към това. Да се хармонизират физическото тяло, психиката и душата, влязла в това тяло, за да изживее още един етап от физическото си съществуване. Ние не сме само нашите тела. В това се състои и процесът на хармонизиране - да узнаеш кое е умът ти, кое е духът ти, кое е тялото ти и да се опиташ да ги разбереш, осъзнаеш и осъществиш връзката между тях.

- Казват, че да се практикува Аюрведа са необходими дълги години обучение, класическо медицинско образование и продължително обучение за усвояване на всеобхватното и дълбоко знание на тази наука? Ти как успя да създадеш център "Аюрведа днес"?

- Да, така е! Това е много обширно познание и изисква детайлно изучаване на човешкото тяло и механизмите, по които то съществува, както и законите, на които се подчинява. А те са Вселенските закони. Това не е нещо, което можеш да усвоиш за година, две или пет. За да лекуваш с Аюрведа, се изисква сериозно обучение. Истинските аюрведични лекари дори са потомствени, те живеят и изучават тези принципи още от пъвата си глътка въздух. Но в нашия център ние не лекуваме. Нашата работа е преди всичко да възстановим здравето, след като лекарите вече са свършили своята работа. Защото, както казах в началото, за да си отиде болестта завинаги, трябва да се отстранят причините за нейната поява. А също и да се разпространи това знание, да се даде на хората такъв модел на съществуване, който да съхрани тяхното здраве, да им помогне да се справят със стреса и динамичните промени на нашето ежедневие. Малко хора все още осъзнават, че трябва да се погрижим за здравето си, още докато сме здрави. И това е философията на Аюрведа. Живеем във време, което е уникално. Новите енергии, които слизат на земята, са твърде силни и активни и при една разбалансирана личност това може да създаде проблеми на много нива. Човечеството трябва да се подготви за тях и да ги приеме. А това е възможно само при пълно себеосъзнаване. Така че, работа има много и всеки разпологащ с уникално знание или способност да подпомогне плавното осъществяване на този процес, има духовната отговорност да предостави своя потенциал и знание на тези, които имат нужда от тях. Затова, освен програми за възстановяване, ние организираме и семинари, на които всички тези теми се изясняват. Стараем се и да привличаме лектори, доказали своите знания и авторитет. Сега например, както знаеш водим преговори с Дийпак Чопра. За нас ще бъде голяма чест това посещение да се осъществи.

Замълчаваме за миг. Тишината също е част от Аюрведа. И отправяме пожелания към Вселената България да посрещне още един скъп гост. Когато силно желаеш нещо, ти го декларираш и Вселената ти отговаря. Но трябва да вложиш душа и сърце, да го облечеш в силна емоция, да го почувстваш и да го видиш осъществено. Така, на практика то вече се е случило, остава само да се сътвори в материалното си проявление.

{gallery}Story/2010-05-19-MegiKoleva{/gallery}

- Защо темата на този семинар ще е Аюрведичната кухня? С какво тя е по-особена?

- Храната, която поглъщаме, съдържа петте елемента, въздейства на енергиите, които действат у нас и може да е както лекарство, така и причина за физически дискомфорт. Всяка конституция има нужда от определени храни, други трябва да се ограничат. Тя е едно от средствата, с които засилваме или намаляваме проявлението на тези енергии. Храната е носител на паметта на всички времена и е изключително мощен посредн

ик. Когато иска да подсили определени качества, Аюрведа включва храните, съдържащи тези качества в менюто и обратното. Това е много обширна област и на нея ще бъде посветен този семинар.

- Значи най-важното е да умеем да подбираме храните и да се храним балансирано?

- Да, това е много важно, но всъщност най-важното е да ги приготвяме с любов, да ги поднасяме естетично, така че да доставят наслада както на тялото, така и на душата, защото очите са прозорците на душата. Затова и емоциите, които влагаме по време на готвенето, всъщност дават вкуса на ястието. Нашият народ е знаел това. В народния фолклор е описано как момите наливат водата с песен и приготвят гозбите с радост и любов. А и не си ли забелязала колко по-вкусни са манджите на баба? Защото нейното ежедневие вече е освободено от грижите на забързания живот и е посветено на теб.

- А каква най-важната цел, която си поставяш по време на работата си с хората?

- Да ги накарам да се заобичат! Да осъзнаят своята уникалност и това, че всеки има своя принос в голямата картина и е част от всеобщия организъм. Ние не сме изолирани същества. Всяко наше дихание ни свързва с Вселената - вдишваме Вселена и издишваме Вселена. И поради това имаме и отговорност - както към себе си, така и към света около нас. Затова трябва да бъдем хармонични и здрави личности. Изконно това знание е вложено във всеки от нас, но ние го забравяме. Това е и целта на нашите програми. Хората идват за една седмица, за да се занимават само със себе си, защото обикновено нямат време за това. Промяната настъпва, когато се центрират и осъзнаят, че центърът на Вселената са всъщност самите те. Ти си цялото и когато започнеш да се харесваш и обичаш, да излъчваш любов към света, тогава и той променя отношението си към теб. Излъчваш любов и приемаш любов. Това е и основното послание, което се опитвам да им предам. И промяната настъпва. Много от тях се връщат, защото, веднъж започнал, този процес се саморегулира. Когато веднъж човек се види в истинската си светлина и преживее това състояние на хармония, той не го забравя. И копнежът по него го движи напред. Много от тях се връщат отново, но вече са различни и всеки път по-осъществени. Аз също се развивам и постоянно се уча, а наученото въвеждам в практиките на центъра. Така че всеки път е различно и всяко посещение носи нови знания и преживявания за всички нас. За някои това поставя началото на големи житейски промени. Има дори хора, които бяха привлечени от идеята и след като промениха интересите и начина си на живот и откриха своите уникални способности, основаха собствени центрове за възстановяване.

- Хахаха !!! Създаваш си конкуренция?

- Аз не го възприемам като конкуренция - напротив. Всеки има своето място и уникална роля. Щастлива съм, че съм станала част от техния процес на осъзнаване и съм им помогнала да открият онова, което им носи радост и благоденствие, което ще ги осъществи като личности и най-вече ще помогне и на други хора да го направят.

- А кое е най-простичкото правило, чието следване би ни донесло подобно отношение към света?

- Да отделяме време за себе си. Време, в което напълно да се изключим от света и да го посветим на себе си. Един час на ден е достатъчен. Без значение какво ще правим през това време - дали ще е медитация, четене на хубава книга, размисъл или безцелно гледане през прозореца - няма значение. Ние изчерпваме огромен ресурс от енергия, занимавайки се с другите. Осъзнаването и разбирането на себе си те отваря към света. Помага ти да бъдеш сензитивен, да видиш малките неща, които те правят щастлив. Да спреш по пътя, за да помиришеш цвете, или да помечтаеш, следвайки с очи полета на птица в небето.Т ова са миговете, в които Бог общува с нас.

- Добре, но ние постоянно се изправяме пред предизвикателства, срещаме болести, губим любими хора, преминаваме през куп негативни обстоятелства?

- Няма негативни обстоятелства. Това са ограниченията на ума, който не иска да приеме идеята за съвършения баланс на света, в който живеем. Не знам защо това е така - някъде по пътя на развитието си хората са загубили тази осъзнатост. Но знам, че всичко е част от общата картина и ние често не знаем защо нещо се случва. Хората си създават привързаности, но всеки човек присъства в живота ни, докато имаме нужда от него - той има точно определена роля в нашето развитие като духовни същества и когато изиграе своята роля, напуска живота ни. По един или друг начин. За да освободи място за следващия. Така е и с останалите неща. Някои неприятности ни се случват, за да предизвикат криза у нас. Кризата изисква промяна, а промяната е част от еволюцията. Осъзнаването на това ти помага да приемеш света такъв, какъвто е, и да го заобичаш с цялата му красота, защото в него всичко е в съвършен баланс. Много често ние ги определяме като негативни, но те са част от плана за постигането на резултат, който се проявява далеч във времето.

- Това е лесно за теб, но какво би казала на човек, намиращ се в ситуация, която му причинява мъка и болка?

- Това, което казвам и на хората, идващи на програмите в центъра. Учителят Дънов е казал: Когато ти се струва, че животът е несправедлив към теб, опитай се да погледнеш отгоре, над проблемите си. Тогава може би ще съзреш общата картина и Божествения замисъл за теб и света, в който живееш!

Вече сме пристигнали и Меги вади от чантите пъстри шалове и малки бурканчета с ароматни подправки. Нямам търпение да разбера за какво се използват и на кого са полезни. Да науча как се определят дошите и как тяхната проява може да се регулира чрез храната.

Сбогом Меги и огромно Благодаря!!!!!!!!!!!!

Мисъл на деня, 27 август

Ако спрем да контролираме умът си, неусетно постигаме онова състояние, при което всичко се случва без усилие. Когато обърнем внимание на чувствата си и се потопим дълбоко в тях, успяваме да постигнем независимост от чуждото мнение и влияние. Така превръщаме идеализма и чувствителността в предимство.

Мисъл на деня,26 август

"... едни хора напускат живота ни и си мислим, че вечно ще живеем с тази загуба. И сме прави. И така продължаваме. Докато не се появи друг, който ти припомня, колко е голямо сърцето ти и колко още много място има. Той не лекува предишните загуби, а просто ти припомня, че в сърцето ти е пълно с много стаи, и че е време да затвориш една врата и да отвориш друга. 
Да...Сърцето прилича на коридор с много врати и колкото повече обичаш, колкото повече се разделяш - все по навътре в коридора вървиш. И каквото и да правиш... не искаш да спреш. Защото се надяваш, че някой ще те пресрещне и ще ти каже: „Аз винаги ще бъда с теб! Аз съм в коридора на сърцето ти, а не в една от хилядите стаи! Аз никога няма да те напусна...”
                                                                
                                                                                        Радослав Гизгинджиев , откъс от романа Рай

Мисъл на деня, 25 август

- Как говориш, след като нямаш мозък? - попита Дороти.
- Не знам - каза Плашилото, но тези, които нямат мозък, много обичат да говорят.

"Магьосникът от Оз"

Мисъл на деня, 24 август

Съставени сме от много чувства, мисли и представи, които ни дърпат в различни посоки. Обременени и потиснати от спомените на миналото, претоварени от преценки и проектиране на бъдещето, живеем на минимума си. Но животът не стои на едно място. Веднъж отпуснеш ли мислите си, които са прахът, събиран с времето, пламъкът ти ще нарасне – чист, светъл и ярък, жизнен и най-после може би ще се решиш на нещо от което до сега си се боил. Често отдавна знаем, какво трябва да направим, но все сме го отлагали от нерешителност или страх от неизвестното. Не допускай комфорта да те води!
Тогава булото на илюзиите, което те е предпазвало от възприемането на реалността такава, каквато е, започва да изгаря. И огънят не е горещият пожар на страстта, а хладният пламък на осъзнаването. Тогава можем адекватно да преценим  какво да вземем с нас напред и кое да оставим назад. Борбата е трудна, но си заслужава. И колкото по-близо сме до пътя, който душата ни е избрала, толкова по-лесно успяваме да проявим свободната си воля. 

Мисъл на деня, 23 август

Само времето може да излекува сърцето и душата! За да бъдат излекувани първата стъпка е освобождаване от самосъжалението. Когато спрем да се самосъжаляваме, ще можем и да простим, на тези, които са ни причинили болка и разочарование. А така ще можем да простим и на себе си. Тогава най-после ще успеем да разкажем историята си без болка в сърцето, без болка в душата и без сълзи, стичащи се по бузите. Когато това стане, можете да бъдете сигурни, че изцелението е започнало. С времето ще се осъществи изцяло.

22 август : Мисъл на деня

Дозата прави лекарството!

Трябва да умеем да разпознаваме разликата между искрена и показна помощ, между щедрост и прахосничество, между искрен зов и фалшива молба, между реални нужди и злоупотреба с чуждата състрадателност.

Мисъл на деня, 21 август

Светлината и Мракът са състояния на духа. Те съществуват единствено в нас. Според изборът ни.

Хелиакален изгрев на Марс и Венера в съвпад: Когато ценностите насочват волята

2015-та е уникална с няколко астрологични събития, едно от които е трикратния съвпад на Марс и Венера, Волята и Любовта, чрез които правим изборите си не само в сърдечните взаимоотношения, но и по отношение на морално-етичните концепции за които влагаме волеви импулс за реализация. А отстояването и прилагането им през настоящото лято дори може да ни въвлече в духовни и реални битки с готовност за саможертва.

През 2015 на три пъти Марс и Венера се срещат както следва на 22 февруари във 2-рия градус на Овен, на 1 септември в 15 тия градус на Лъв  и на 3 ноември в 24 тия градус на Дева.

Съвпадът на две планети отбелязва началото на нов цикъл между тях, а всеки нов цикъл има своя програма чиито семена биват полагани в началото му. Подобно на слънчево.лунният цикъл и тук имаме зараждане, време за преодоляване на препятствията / растяща квадратура/, хармонизация и свободно движение на енергията /растящ тригон/, точка на осъзнаване и разкритие, когато всички карти са на масата / опозиция/  и последваща възможност за решаване на появилите се по това време проблеми /падащ тригон/, и накрая окончателно преодоляване на препятствията или разпад /падащ квадрат/ 

Обичайно Марс и Венера се срещат на небето веднъж на малко повече от две години. Доколкото тази небесна среща се описва и проектира в поднебесния свят най вече чрез интимните взаимоотношения, продължителността на цикъла Марс/Венера указва и времето, в което Вселената отдава своята подкрепа за позитивното развитие на взаимоотношенията. Времето, в което една връзка преминава през цялата палитра от страсти, противопоставяне, примирие и преодоляване на препятствията, за да може в края на цикъла или да премине на качествено ново равнище в развиващи се взаимоотношения или да освободи партньорите за придобиването на последващи опитности.Техният цикъл обичайно и съвсем уместно се разглежда в контекста на лични и романтични взаимоотношения, указва важни етапи в развитието им, повдига темите за сексуалността и за всичко, което касае взаимодействието между мъжкия и женския принцип. Но това съвсем не изчерпва характеристиките и значението му, защото както на ниво отделна личност така и на ниво социум, началото и критичните точки на този цикъл могат да бъдат свързани и с други далеч по дълбоки процеси и промени. Особено в годините, когато имаме два и повече съвпада, което обичайно се случва когато Венера е ретроградна. Това е далеч по- рядко явление, което значително се отличава, от подобните нему, случващи се приблизително на около две години. Още по-рядко пък се случва това, на което ставаме свидетели и проводници през тези дни - Венера и Марс изгряват едновременно в лъчите на Слънцето в периода 20-22 август.

Малко ретроспекция

Но нека да се върнем от начало. През февруари, първият съвпад се случи в началните градуси на Овен - царството на Марс. Бурна и всепроникваща страст, завладяващ импулс, стремително развиващи се отношения...може би споменът вече ви връща в началото на пролетта, когато Марс и Венера започнаха своя продължителен танц, като почти два месеца се движеха заедно обединени от енергията и импулса на Овена. Обединени от общи цели, сходни настроения, лекота в общуването и обмена, но и твърде концентрирани в себе си, всеки в своето чувство и преживяване. Този съвпад изостря и фокусира вниманието върху собствените усещания - важно е да се чувстваш влюбен, важни са личните чувства и преживявания, а не тези на партньора. Все пак, поради участието и подкрепата на Сатурн, планетата на отговорностите и задълженията, тук възникват връзки, в които не липсват както здрав смисъл, така и сериозни намерения у хората, решили да встъпят в нови взаимоотношения по това време.

Междувременно обаче, в разгара на пролетта, Марс бе сполетян от беда! Изчезна в лъчите на Слънцето. А когато една планета изчезне в лъчите на Слънцето тя не може да прояви принципите си, проявява слабостите си, изкривява природата и влиянието си, а темите управлявани от нея изпитват проблеми . Тук Марс, импулсът на волята и действието започва да се чувства безполезен, неуверен, нерешителен, състояния които той обикновено компенсира чрез раздразнение и агресия. Реализацията на импулса посят по време на съвпада Марс/ Венера в Овен обаче, изисква решителност и бързи реакции, смелост и готовност за промяна в обичайните привички. Което ни прехвърля в настоящето.

Настоящето

Изпреварилата своя другар Венера, навлезе в ретроградна сянка през юни, а в края на юли премина в ретроградна фаза. Когато една планета е ретроградна тя също изкривява принципите си на проявление, а специално Венера в първия етап на ретроградната си фаза започва подготовка за трансформация. Поизнервена от липсата на съществен напредък, Венера подлага на проверка направения избор, ефикасността и достоверността на връзката, способността и да обслужва интересите и нуждите на партньорите, както и да съхранява и прилага универсалните принципи на Любовта. Венера става капризна, твърде взискателна и далеч не така толерантна, което и позволява да постави под съмнение мъжките достойнства, често със съкрушително отрезвяващ за самата нея реализъм, а в случая и драматизъм защото действието се развива в царството на драмата- Лъв. Партньорството е в нейната природа обаче, а справедливостта универсален принцип на проявлението и , така че тя все пак ще позволи на Марс да я догони на 1 септември в 15 – тя градус на Лъва.

Подобно съединение на ретроградна Венера с Марс се случва веднъж на 5  или повече години и се осъществява в средния от три поредни съвпада в рамките на 9 месеца, което го прави изключително значимо, за онези които попадат под негово влияние посредством акцент върху рождения хороскоп.

Независимо до колко пряко сме ангажирани и подвластни на даден астрологичен фактор или процес обаче, всички ние сме свързани помежду си, поради което ставаме преки или косвени участници в него. Съвпадът на ретроградната Венера с Марс е време в което следва да преформулираме стратегията за нашите действия щателно и с далечна перспектива, съгласно протичащия под въздействието на ретроградната фаза на Венера процес на проверка и промяна на ценности, критерии за избор и обстоятелства, а резултатите от този процес обикновено имат изключително осезателен резонанс в живота ни. Затова,  годините когато Венера в своята ретроградна фаза се среща с Марс, придобиват изключително значение. Тройният съвпад им дава възможност няколко пъти да преразгледат и да наложат онези варианти на взаимодействие помежду си, гарантиращи надеждно проявление в реалността на резултатите от тази среща. А процесите и най вече връзките които установяваме тогава ни дават възможност да постигнем качествено нова визия и еволюционен напредък по личната си тема за взаимоотношенията.

Доколкото и двете планети по време на тазгодишната си среща се намират всяка за себе си в нов цикъл, в хелиакална фаза, след първа източна поява в лъчите на Слънцето, възможността за препрограмиране и преформулиране на ценностите в партньорството и критериите за избор на партньор от една страна, и методите и средствата с които си служим както и личната ни мотивация от друга, наистина е уникална. Но тя е такава не само по темата за партньорствата, а въобще по темата за добродетелността, етиката, морала и универсалните стойности. Поради специфичната позиция на Венера и изгревът и като Зорница, се намираме  на прага на нов етап на съгласуване и синхронизиране на обновените ценности и етични норми със способите и методите за тяхната реализация.

И Венера и Марс са завършили стар цикъл, приключили са със стари приоритети. За Венера, новите ценностни устои, са все още недостатъчно ясни и далеч от фазата си на проявление. Но ако не резултатите, то поне методите и стратегиите могат да бъдат предвидени, защото Венера  от Вечерница като символ на мира и компромиса, ще изгрее на изток превръщайки се в Зорница, която има далеч по-войнствен характер и е безкомпромисна по отношение на принципи и идеали. Тя ще се изправи пред необходимостта да съгласува новите приоритети със стратегията за тяхната реализация, с конкретни програми и фокусирани действия. Ще трябва също да предприеме активни действия и с войнствена пожертвователност да влезе в битка за утвърждаване на универсалните си принципи и налагането им като нови ценности. Разбира се, преодолявайки също така кризите и препятствията пред тяхната реализация. 

Арена на тези битки ще бъдат нашите души и най-вече сърца. Бъдете внимателни най-вече по отношение на чувствата на партньора си и избягвайте каквито и да било опити и форми да се възползвате от тях. Бъдете внимателни също и по отношение на себе си и каквито и да било форми и причини за самозалъгване. Това е време за своеобразна кармична проверка на качествата и достойнствата, и достигнато ниво на духовна еволюция относно разбирането и прилагането на принципите и идеалите на Любовта и готовността ни да ги следваме и да им служим. А неспособността да го сторим, в последствие може да ни въвлече в тягостни отношения и пагубни страсти за дълго.

В обществено социален и политически план, от втората половина на август до ноември, когато ще бъде третия съвпад можем да очакваме събития, които ще се окажат преломни в съществуващите конфликти, обстоятелства и инциденти които да поставят началото на нови конфликти и значителни изменения в международните дипломатически отношения. Значителни промени могат да бъдат наблюдавани и в икономическия климат. Парите и ресурсите са под властта на Венера, а спекулациите на Марс. На кризи и резки изменения ще бъдат подвластни най вече пазарите на ценни метали и енергийни ресурси, но са възможни и колебания в курсовете на националните валути и промяна на данъчните ставки, които обичайно имат мащабен ефект. Не толкова очевидно, но за сметка на това далеч по-неизбежно ще протича преразпределение на финансово влияние. Подобно на личните теми, така и тук поради специфичната позиция на Венера и хелиакалните фази и на двете планети, ще наблюдаваме промяна в дългосрочните стратегии, реализацията на които ще изисква кризи на растежа. Ще бъдат определени и въведени важни принципи на развитие за няколко години напред, в това число и по отношение на съществуващите конфликти.

В бъдеще

На 3-ти ноември е третия последен съвпад на Марс и Венера в 24–тия градус на Дева, който поставя началото на продължителен период на укрепване и създаване на взаимоотношения, социални връзки и творчески планове, разполагащи с подходящите условия и перспективи за растеж и развитие. Този цикъл ще продължи до октомври 2017 и ще премине през всичките си фази. Под силното влияние на Юпитер той ще внесе топлина, сила и любов към живота, в дозирано съчетание между практичност, здравословна напоритост и чар. Но, за това...в бъдеще :)

Мисъл на деня,19 август

Изгревът на Звездите, изгревът на Слънцето, с всички тия положения природата иска да събуди спящите сили и човек да започне да мисли. Тя не бърза, постепенно, с хиляди години подканя.
                                                                           Беинса Дуно,  София, Общ окултен клас

Мисъл на деня, 17 август

Човек винаги може да намери убедителни доказателства за това, в което иска да повярва Но Логиката е инструмент, а не доказателство. Заобиколени сме от безброй факти. И всеки от нас взема онова което върши работа на логиката му, а тя е ограничена само и единствено в субективната ни представа.

Мисъл на деня, 16 август

Слънцето изгрява всяка сутрин, нали?

Но хората не го виждат винаги. Има дни, в които небето е плътно сиво, а понякога черно и се спуска така ниско, че ще те смаже. Сигурно и тогава има Слънце, но не се вижда. Небето може да е чисто, но над нас да има гора или скала. Но рано или късно светлината прониква, разкъсва препятствията, всички, и стига до целта си. Защото е постоянна и упорита. Както животът. Както знанието.

15 август: Мисъл на деня

В градината на Страданието,  расте Милосърдието!

Венера в долен съвпад със Слънцето : Митът за слизането на Инанна в подземното царство

Долният съвпад на Венера със Слънцето, се случва когато Венера е в ретроградна фаза практически отбелязва началото на нов Венерино-Слънчев цикъл. През тази година дата е 15 август, в 23-тия градус на зодиакалния Лъв. Това е точката на осъзнаване и проявление на целия ретрограден цикъл, като до този момент протича и ревизията на ценности, привързаности и взаимоотношения. След него получаваме възможност да оставим в миналото онези от тях, които са се изчерпали от съдържание или не отговарят на нашата морално-етична система и не могат да бъдат удовлетворителен отговор на нашите желания. Когато няколко дена по-късно Венера се появи като източна звезда-Зорница, имаме възможност да започнем нов жизнен цикъл с обновена система от ценности и желания. А по късно, след около четирдесет дни, когато Венера отново премине за последен път през този градус, осъзнатото бива проявено чрез конкретни постъпки и решения.

Съвпада на Венера със Слънцето и нейната символична смърт на небето е описана в шумерския мит за слизането на Инанна в подземното царство.

Инанна, Царица на Небето, Честолюбивата богиня на любовта и войната, която се омъжила за царя – пастир Думузи, решава да стане владетелка на подземния свят. Там управлявала нейната сестра Ерешкигал, богинята на смъртта и мрака. Там управлявала нейната сестра Ерешкигал, богинята на смъртта и мрака. За всеки случай, преди да тръгне към „Страната от която няма връщане назад”, Инанна дава наставления на слугата си Ниншубур. Двамата се договарят, че ако Инана не се върне в течение на три дни, Ниншубур трябва незабавно да се отправи към Нипур да влезе в храма на Енлил Екур и да моли Енлил за помощ. Ако Енлил откаже, трябвало да отиде със същата молба в Ур при бога на луната Нанна. Ако и Нанна отхвърли молбата му, Ниншубур трябвало да замине за Ериду и да се яви при Енки.

Богинята на вечерта и зората Инанна бързала за долния свят. Mислите й били устремени към страната, от която не се връщал никой, от владенията на мрака, където властвала нейната сестра Ерешкигал. Облякла богинята най-красивата си дреха, сложила най-прекрасните си накити, добавила и всички атрибути които и давали власт над Небето и Земята и се отправила по тъжния път, който се спускал надолу към сенките на мъртвите.  На вратата на царството на незавръщането тя извикала на пазача на долния свят:
– Разтвори пред мене вратата на тъмнината! Ако се противопоставиш на моята заповед, само с ръка ще разбия твоите ключалки и ще вляза! И ще изведа в царството на слънчевата светлина за живот и любов мъртви души да изпият кръвта на живите!
 – Ни крачка напред, богиньо – отвърнал смутено Нети, пазачът на вратата. Веднага ще отнеса вестта за твоето пристигане на господарката на долния свят, Ерешкигал.

Пазачът на долния свят избързал при богинята Ерешкигал и й известил, че нейната величайша сестра нетърпеливо чака да бъде пусната в царството на вечната тъма. Ерескигал извикала с гняв:

 – О, безумната! Какво ли търси тук в царството на сенките, където народът на тъмнината се храни с глина и спарена вода и треперейки, прекарва в сковаващ мраз непресекващите никога дни!? Иди, отвори вратата! Но не забравяй нашите строги закони!
И пазачът разтворил яките крила на вратата и смъкнал от главата на влизащата Инанна чудната й украса.
 – Какво правиш? Как смееш! – рекла възмутена богинята.
 – Такъв е законът, Богиньо! Върви напред и не питай!

Богинята на плодородието продължила напред по тъмната пътека, докато една нова врата не попречила нейния път. Вратата се отворила широко и пазачът откачил чудните обици на богинята. Строгите пазачи я лишили при третата врата от огърлицата, при четвъртата – от великолепната й брошка, при петата – от чудесния вълшебен колан, при шестата – от златната гривна и накрая, при седмата – от тънкото й наметало.
– Защо вземаш и дрехата ми? – попитала Инанна
 – Върви напред и не питай! – рекъл вратарят. Това е неотменимата заповед на Ерешкигал!

Пазачът Нети я превел през седем врати, зад всяка от която, Богинята, въпреки нейните протести, била лишавана от една от своите одежди, амулети и талисмани и атрибути, даващи и власт и вълшебна сила.В края на краищата тя се явила чисто гола пред Еришкигал и седемт

е Анунаки - съдиите на подземния свят. Заподозряла сестра си в нечисти намерения, с изпълнено от ярост и съмнения сърце, Ерешкигал отправила към нея мъртвешкия си взор и Инана се превърнала в труп, който окачили на една кука.

През това време на земята листата окапали от дърветата, реките пресъхнали, класове и цветове клюмнали върху смразената земя, гладните стада напразно търсели храна по пресъхналата глина. Любовта изчезнала изпод слънцето, бикът се отвърнал от кравата, мъжът от жената и голите поляни не били оглушавани от весела детска глъчка. Нейните приятели Ниншубур, бога Латарак, любовника и Шару от Умма, тъжно наблюдавали загиването на земята. Един оскубал брадата си, друг облякъл траурни дрехи, трети намазал косите си с кал.

На четвъртия ден,  след като видял, че господарката му не се връща, Ниншубур започнал да обикаля боговете. Енлил и Нанна му отказали, но Енки, разбирайки какви беди очакват земята, ако богинята на плодородието не се върне, се съгласил да помогне. Той бръкнал с двете си ръце в почвата, извадил от там глина и сътворил две странни същества – Кургару и Калатуру. Те не били нито мъже, нито жени, и покорно изпълнявали волята на бога. Получили от Енки „треви на живота” и „животворна вода”,  и след съответните наставления се отправили към подземното царство. Внимателно и предпазливо преминали по пътеките на долния свят и достигнали двореца на Ерешкигал. Тя подигравателно им заявила, че могат да отнесат трупа на прекрасната си и красива господарка. Свалили тялото на Инана от куката, намазали го с тревите на живота, поръсили го с животворната вода и възкресили богинята.

Но седемте съдии Анунаки преградили пътя и към горната земя. Нерушимите закони на подземното царство не позволявали на никой да излезе от него ако не предостави друг в замяна. Инанна се върнала в горния свят, обкръжена от тълпи демони, готови да отнесат този, когото тя им посочи.

Инанна минала по цялото си царство но навсякъде срещала покрусени и оплакващи съдбата и люде. Сълзи изпълнили очите на Богинята трогната от любовта и верността им. Никой от тези велики богове и царе не заслужавал подобна участ. Накрая Богинята, заедно с демоните отишла в Урук, където нейният съпруг Думузи, вместо да оплаква участта на съпругата си, спокойно си седял на трона, облечен в пищни царски одежди, заобиколен от своите придворни и потънал в разгул с безброй наложници. Извън себе си от гняв, Инана  посочила на демоните неверния си мъж.
И така Думузи поел към своята участ в подземния свят за да изкупи предателството си.

Думузи отчаяно се моли за пощада и привлякъл в своя защита брата на Инанна-Уту, бога на Слънцето. Той превърнал краката му в змии и така Думузи успял да се измъкне от демоните, а за да избяга от тяхното преследване го превръщал последователно в газела, в сокол...В непрекъснато бягство, той споделял скривалището си само със сестра си и свой приятел, който се оказал предател.Така в крайна сметка бил заловен. Тогава сестра му се пожертвала за него и помолия тя да слезе вместо него в подземното царство.Като владетелка на небето и земята обаче само Инанна можела да позволи това.И тя изрекла своята присъда "Половин година той, половин година тя!"

Мисъл на деня, 9 август

Загадките са най-опасни малко преди да ги разплетеш :)

Мисъл на деня, 8 август

И тогава част от тях решиха да се скрият от света, преди той да ги е променил. защото само тогава те ще могат да продължат да му влияят. Техният род беше от онези, които последни видяха Земята в мир, без да познават алчността и войната. А Знанието използваха за обичта и съществуването. Превърнаха с в сенки за да го запазят и от време на време изпращали пратеник на новите човеци с поредната глътка знание, което да ги доближи до онзи ден, в който ще са готови да приемат истината и онова, което тя ще върне на Земята. Защото знанието може да помага, спасява, избавя, но и да убива онези, които не са готови да го използват. Все някой ден те ще са готови.
Когато новите хора дошли, те не помнели Създателя си. Те донесли със себе си оръжието, алчността, безверието, нетърпението и войните, а всяко знание и всеки Бог, до който се докоснели се превръщали в машина за мъст и богатство.

Мисъл на деня, 4 август

Понякога настъпват дни, които водят след себе си кардинални промени. Дни, в които ясно забелязваме, че всичко може да се промени за минути. Дори секунди. И когато се върнем назад, си спомняме, че може би някои неща не биха се случили — ако бяхме взели телефона със себе си; ако бяхме разгадали една загадка малко по-рано; ако нещо се беше случило; или ако не се бе случило. Нанизи от малки мигове, които предизвикват лавини, които отнасят хора, илюзии, лъжи или истини. Лавини, които не могат да бъдат спрени.

Ако се загледаме внимателно — ще разберем, че тези ситуации имат съзнание — собствен живот, който се преплита с нашия. Действията на другите, които взаимодействат с нашите и достигат до други хора. До целия свят. „

 А възможно ли е да избягаме от една вече разказана история? Възможно ли е да пренаредим думите ѝ. Може би...И със сигурност трябва да опитаме
                                                                                                                                                                                       "Пеперудите"

Мисъл на деня, 2 август

Има неща, които са по-силни от нас; малките неща, които създават големите промени.

Мисъл на деня, 1 август

Никой не се интересува от Истината. Хората просто искат да бъдат прави, вярват в това, в което са убедени и съдят за света и хората според собствените си представи и норми.