Венера в долен съвпад със Слънцето : Митът за слизането на Инанна в подземното царство

Долният съвпад на Венера със Слънцето, се случва когато Венера е в ретроградна фаза практически отбелязва началото на нов Венерино-Слънчев цикъл. През тази година дата е 15 август, в 23-тия градус на зодиакалния Лъв. Това е точката на осъзнаване и проявление на целия ретрограден цикъл, като до този момент протича и ревизията на ценности, привързаности и взаимоотношения. След него получаваме възможност да оставим в миналото онези от тях, които са се изчерпали от съдържание или не отговарят на нашата морално-етична система и не могат да бъдат удовлетворителен отговор на нашите желания. Когато няколко дена по-късно Венера се появи като източна звезда-Зорница, имаме възможност да започнем нов жизнен цикъл с обновена система от ценности и желания. А по късно, след около четирдесет дни, когато Венера отново премине за последен път през този градус, осъзнатото бива проявено чрез конкретни постъпки и решения.

Съвпада на Венера със Слънцето и нейната символична смърт на небето е описана в шумерския мит за слизането на Инанна в подземното царство.

Инанна, Царица на Небето, Честолюбивата богиня на любовта и войната, която се омъжила за царя – пастир Думузи, решава да стане владетелка на подземния свят. Там управлявала нейната сестра Ерешкигал, богинята на смъртта и мрака. Там управлявала нейната сестра Ерешкигал, богинята на смъртта и мрака. За всеки случай, преди да тръгне към „Страната от която няма връщане назад”, Инанна дава наставления на слугата си Ниншубур. Двамата се договарят, че ако Инана не се върне в течение на три дни, Ниншубур трябва незабавно да се отправи към Нипур да влезе в храма на Енлил Екур и да моли Енлил за помощ. Ако Енлил откаже, трябвало да отиде със същата молба в Ур при бога на луната Нанна. Ако и Нанна отхвърли молбата му, Ниншубур трябвало да замине за Ериду и да се яви при Енки.

Богинята на вечерта и зората Инанна бързала за долния свят. Mислите й били устремени към страната, от която не се връщал никой, от владенията на мрака, където властвала нейната сестра Ерешкигал. Облякла богинята най-красивата си дреха, сложила най-прекрасните си накити, добавила и всички атрибути които и давали власт над Небето и Земята и се отправила по тъжния път, който се спускал надолу към сенките на мъртвите.  На вратата на царството на незавръщането тя извикала на пазача на долния свят:
– Разтвори пред мене вратата на тъмнината! Ако се противопоставиш на моята заповед, само с ръка ще разбия твоите ключалки и ще вляза! И ще изведа в царството на слънчевата светлина за живот и любов мъртви души да изпият кръвта на живите!
 – Ни крачка напред, богиньо – отвърнал смутено Нети, пазачът на вратата. Веднага ще отнеса вестта за твоето пристигане на господарката на долния свят, Ерешкигал.

Пазачът на долния свят избързал при богинята Ерешкигал и й известил, че нейната величайша сестра нетърпеливо чака да бъде пусната в царството на вечната тъма. Ерескигал извикала с гняв:

 – О, безумната! Какво ли търси тук в царството на сенките, където народът на тъмнината се храни с глина и спарена вода и треперейки, прекарва в сковаващ мраз непресекващите никога дни!? Иди, отвори вратата! Но не забравяй нашите строги закони!
И пазачът разтворил яките крила на вратата и смъкнал от главата на влизащата Инанна чудната й украса.
 – Какво правиш? Как смееш! – рекла възмутена богинята.
 – Такъв е законът, Богиньо! Върви напред и не питай!

Богинята на плодородието продължила напред по тъмната пътека, докато една нова врата не попречила нейния път. Вратата се отворила широко и пазачът откачил чудните обици на богинята. Строгите пазачи я лишили при третата врата от огърлицата, при четвъртата – от великолепната й брошка, при петата – от чудесния вълшебен колан, при шестата – от златната гривна и накрая, при седмата – от тънкото й наметало.
– Защо вземаш и дрехата ми? – попитала Инанна
 – Върви напред и не питай! – рекъл вратарят. Това е неотменимата заповед на Ерешкигал!

Пазачът Нети я превел през седем врати, зад всяка от която, Богинята, въпреки нейните протести, била лишавана от една от своите одежди, амулети и талисмани и атрибути, даващи и власт и вълшебна сила.В края на краищата тя се явила чисто гола пред Еришкигал и седемт

е Анунаки - съдиите на подземния свят. Заподозряла сестра си в нечисти намерения, с изпълнено от ярост и съмнения сърце, Ерешкигал отправила към нея мъртвешкия си взор и Инана се превърнала в труп, който окачили на една кука.

През това време на земята листата окапали от дърветата, реките пресъхнали, класове и цветове клюмнали върху смразената земя, гладните стада напразно търсели храна по пресъхналата глина. Любовта изчезнала изпод слънцето, бикът се отвърнал от кравата, мъжът от жената и голите поляни не били оглушавани от весела детска глъчка. Нейните приятели Ниншубур, бога Латарак, любовника и Шару от Умма, тъжно наблюдавали загиването на земята. Един оскубал брадата си, друг облякъл траурни дрехи, трети намазал косите си с кал.

На четвъртия ден,  след като видял, че господарката му не се връща, Ниншубур започнал да обикаля боговете. Енлил и Нанна му отказали, но Енки, разбирайки какви беди очакват земята, ако богинята на плодородието не се върне, се съгласил да помогне. Той бръкнал с двете си ръце в почвата, извадил от там глина и сътворил две странни същества – Кургару и Калатуру. Те не били нито мъже, нито жени, и покорно изпълнявали волята на бога. Получили от Енки „треви на живота” и „животворна вода”,  и след съответните наставления се отправили към подземното царство. Внимателно и предпазливо преминали по пътеките на долния свят и достигнали двореца на Ерешкигал. Тя подигравателно им заявила, че могат да отнесат трупа на прекрасната си и красива господарка. Свалили тялото на Инана от куката, намазали го с тревите на живота, поръсили го с животворната вода и възкресили богинята.

Но седемте съдии Анунаки преградили пътя и към горната земя. Нерушимите закони на подземното царство не позволявали на никой да излезе от него ако не предостави друг в замяна. Инанна се върнала в горния свят, обкръжена от тълпи демони, готови да отнесат този, когото тя им посочи.

Инанна минала по цялото си царство но навсякъде срещала покрусени и оплакващи съдбата и люде. Сълзи изпълнили очите на Богинята трогната от любовта и верността им. Никой от тези велики богове и царе не заслужавал подобна участ. Накрая Богинята, заедно с демоните отишла в Урук, където нейният съпруг Думузи, вместо да оплаква участта на съпругата си, спокойно си седял на трона, облечен в пищни царски одежди, заобиколен от своите придворни и потънал в разгул с безброй наложници. Извън себе си от гняв, Инана  посочила на демоните неверния си мъж.
И така Думузи поел към своята участ в подземния свят за да изкупи предателството си.

Думузи отчаяно се моли за пощада и привлякъл в своя защита брата на Инанна-Уту, бога на Слънцето. Той превърнал краката му в змии и така Думузи успял да се измъкне от демоните, а за да избяга от тяхното преследване го превръщал последователно в газела, в сокол...В непрекъснато бягство, той споделял скривалището си само със сестра си и свой приятел, който се оказал предател.Така в крайна сметка бил заловен. Тогава сестра му се пожертвала за него и помолия тя да слезе вместо него в подземното царство.Като владетелка на небето и земята обаче само Инанна можела да позволи това.И тя изрекла своята присъда "Половин година той, половин година тя!"