вторник, 8 декември 2009 г.

Бъди безгрешен в словото си!

Говори честно. Казвай само това, което мислиш, не лъжи, не подвеждай себе си и другите с думите, които изричаш. Даден ти е дарът на словото, отнасяй се с него като с дар, не го хвърляй безмисловно.
Не използвай словото, за да се самоосъждаш или за да осъждаш другите. Дай на словото си любов, защото каквото изпратиш, това ще получиш. Бъди милостив към себе си.

Ако се вслушаш в думите, които използваш, ти ще опознаеш себе си, ако се вслушаш в думите, които другите използват, ти ще опознаеш другите.
Словото притежава сила. Твоето слово подготвя твоето бъдеще.
Отдели време, за да проумееш смисъла на всяка дума, която използваш.
Словото е обвивката, чрез която твоята мисъл стига до другите.

Мисълта е енергия, енергията е носител на информация. Чрез словото ти изпращаш енергията на мисълта, словото е натоварено с енергията на мисълта.
Със словото си ти можеш да убиваш и да възраждаш. Бъди безгрешен в словото си. Само с това споразумение ти можеш да преобразиш живота си.
Твоето слово е силата, която трябва да създадеш. Твоето слово е дар от самия Бог. В Евангелието на Йоана се казва следното за сътворението на света: "В началото бе Словото и Словото бе у Бога и Бог беше Словото." Чрез словото ти изразяваш съзидателната си сила. Чрез словото даваш израз на всичко. Независимо на какъв език говориш, намеренията ти се осъществяват посредством словото. Онова, което сънуваш, чувстваш или представляваш, ще се прояви чрез словото.

Словото не е само звук или писмен символ. Словото е сила. Това е мощта, която трябва да изразиш и предадеш, да осмислиш и така да сътвориш събитията в живота си. Ти можеш да говориш. Кое друго същество на планетата може да говори? Словото е най-могъщият инструмент, който притежаваш като човешко същество.
Можеш да злоупотребиш със словото и да създадеш жив ад.
Словото на Хитлер, почиващо върху породените от страха убеждения и споразумения, ще се помни векове.

Но можеш да бъдеш и безгрешен в словото.

Безгрешност означава "без грях". Грях е всяка постъпка срещу самия себе си. Когато си безгрешен, ти поемаш отговорност за действията си, без да съдиш и да се самообвиняваш.От тази гледна точка цялата концепция за греха се променя от нещо, свързано с морала и религията, в нещо, свързано със здравия разум. Грехът започва от самоотхвърлянето. Съгласно религиозната терминология себеотхвърлянето е смъртен грях, който води до смърт. Себеотхвърлянето е равнозначно на самоубийство. Безупречността, от друга страна, утвърждава живота.

За съжаление силата на словото се използва злонамерено. Използваме словото, за да ругаем, да обвиняваме, да намираме виновни, да унищожаваме. Разбира се, използваме го и правилно, но не много често. Преди всичко използваме словото, за да разпръскваме личната си емоционална отрова, изразявайки гняв, ревност, завист, омраза. Словото е най-могъщият ни дар като човешки същества, а ние го използваме срещу самите себе си. Създаваме хаос чрез словото. Използваме го, за да подклаждаме омраза между расите, между хората, между семействата, между нациите.

В периода на опитомяване нашите близки са изразявали мненията си за нас, без дори да се замислят. Ние сме приели тези мнения и в резултат сме живели в страх, като този, че не ме бива в спорта или в писането. Някой изразява мнение, ние приемаме това мнение и то се превръща в присъда.

Винаги, когато чуем нечие мнение и повярваме на това мнение, ние сключваме споразумение и то става част от мирогледа ни. Хората, които ни обичат, ни осъждат да живеем в емоционален ад, но не съзнават стореното. Затова трябва да им простим - те не съзнават какво правят.

Самите ние правим същото по отношение на собствените си деца. Изразяваме подобни мнения и децата ни носят тази присъда с години, а ние дори не съзнаваме какво сме направили. Затова трябва да простим и на себе си, помнейки че подобни присъди трудно се отменят.Единственият начин е да се сключи ново споразумение, почиващо върху истината. Истината е най-важната част от безгрешността на словото. Само истината ще те направи наистина свободен.

Вгледай се в човешките взаимоотношения и виж колко пъти си вредим един на друг чрез словото. С течение на времето словото се превръща в най-лошата форма на нашите взаимоотношения: клюката.Научили сме се да клюкарстваме чрез споразумение. Като деца сме слушали как възрастните непрекъснато сплетничат, изразявайки открито мнението си за други хора. Изказвали са мнение дори за хора, които не познават. Заедно с мненията се е предавала и емоционалната отрова и ние сме приели този тип на общуване като нормален.Години наред сме приемали клюки и негативни послания чрез думите на другите, както и чрез начина, по който използваме словото спрямо себе си. Ние постоянно разговаряме със себе си и през повечето време си казваме неща като: "Ама че съм дебел! Ама че съм грозен! Остарявам, оплешивявам… Глупав съм. Никога нищо не разбирам. Никога няма да бъда достатъчно добър и никога няма да бъда съвършен…" Трябва да си дадем сметка какво и как можем да правим със словото.
Безупречността на словото ще те имунизира и срещу всеки, който използва словото срещу теб. Защото ще приемеш отрицателната идея само ако умът ти е благодатна почва за нея. Когато си безгрешен в словото си, умът ти вече не е благодатна почва за негативни послания. Вместо това той е благодатна почва за думи, които са плод на любовта.

Мерилото за безпогрешността на твоето слово е степента на любовта ти към самия себе си.

Дон Мигел РУИС,
из книгата си “Четирите споразумения”

Няма коментари:

Публикуване на коментар