За мнозина от изкушените от античната астрология и елинистичната традиция темата за Хилега, Алкокодена и Алмутена създава много противоречия. Работата по проучването и възстановяването на методология за определянето им понякога може да изглежда отчайващо. Хилег и Епикратетор едно и също ли са и ако да защо има толкова противоречащи си методики за определянето им, дори при един автор-напр. Валенс. А Оикодеспоспес и Алкокоден? И ако не, каква е разликата и за какво се ползват?
Причините за това са не една. От една страна загадъчните и не последователни изложения в старите текстове, от друга липсата на примери в повечето случаи -да не кажа че напълно липсват, от трета различните концепции предлагащи различни правила за избор на Епикратетор-Хилег, от там на Оикодеспотес-Алкокоден, да не говорим за Кириуса-Алмунтен.
Различните концепции винаги са обърквали всеки, който се захване с тая тема. Една от причините лъсва при едно по-задълбочено проследяване на традицията обаче и тя е в поставянето на знака на равенство между Оикодеспотес и Кириус, т.е Алкокодена и Алмутена при определянето на господар на живота или на раждането/хороскопа/. Това равенство е така здраво вклинено в съзнанието на изследващите темата астролози, че мнозина дори и не се замислят дали то винаги би било адекватно. Както винаги грешката е в преводите защото гърците наричат дарителя на годините също Оикодеспотес , термин който се пренася в персоарабската астрология и придобива гражданственост под названието Алкокоден. Той обаче е нещо като господар на душата, а не на живота,респ. на раждането каквито функции има Алмутена.
Същата тъждественост се наблюдава и в приравняването на Епикратетора-т.е предоминатора, предвестника и дарителя на живота -Хилега. Разлика обаче има във духовно философската основа на самите понятия, а от там и в избора на астрологичните фактори които им съответстват. Докато Епикратетора, така както се подразбира от текстовете е нещо като сакрална точка в духовния свят, божествената искра, която се въплъщава във всеки от нас в мига на раждане- връзката ни с ума на Бога, то Хилега е дарителя на живота, искрата живот. Едното е божествена искра намираща се в духовния свят, а другото е нейна реплика в материалния, като бихме могли да допуснем разбира се че те се намират във връзка помежду си, но дали винаги са едно и също. Едното има отношение към духа и духовния живот на личността, а другого към живота , физическото съществуване.
Всъщност правилата за определянето им ни показват, че може би няма грешки в преводите, че може би различията не се дължат на различия във философските и религиозните възгледи , нито на противопоставящи се астрологични доктрини, а може би става дума за два различни сигнификатора, изпълняващи две различни функции при анализа. Защото за Епикратетор -т.е онзи който показва божествената искра се взимат само светилата и асцендента-т.е източниците на светлина, а за Хилег- Дарителя на живота, т.е онзи който е свързан с живота и физическото съществуване могат да се добавят и други точки. Валнес добавая МЦ, Павел Александрийски добавя Дух -жребия на Слънцето, а някои дори включват и планети.
И така, освен ако случайно Дарителят на живота не е същия като Доминатора възникват противоречия още на старта. Един внимателен прочит на случаите които посочените автори правят това разграничение обаче, ще ни посочи и причините, поради които в единия случай те си служат само със светилата и асцендента при избора на Епикратетор /Хилег/ , а в други добавят и останалите фактори. Всъщност грешка няма, просто в зависимост от изследваната тема се използва различна техника. Това обяснява някак естествено много неща -защо един път могат да се ползват лошите и слабите домове а друг път не, какво правим със светила които изпълняват всички условия, но се намират в знаци на совето падение и въпреки всичко са избрани за Епикратетор в примерни карти и прочее.
Ако изследваме светския живот, здравето, продължителността на живота, периодите на физическа сила и слабост , на светски успех или провал, тогава Дарителя на живота -Хилега с неговите Алкокодени, ще ни свършат чудесна работа.
Но ако правим духовен анализ на хороскопа ни интересува онази божествена искра която описва духа, неговите качества и качествата на духовете които работят с него -т.е интересува ни Епикратететора-доминатор и неговите Оикодеспоти.
Каква е разликата ?
Едно от най пълните указания по темата на морската метафора въобще имаме от Порфирий-3 век.Той разбира се се позовава на по-стари автори по тази тема, най-вече на Антиох Атински съвременник на Исус , който се позовава на Хермес ,Нехепсо и Тимей. Текста на Антиох е загубен , но Порфириевото въведение, както той самия уточнява, е почти изцяло основано на него. Та , онова което прави най-силно впечатление при задълбочено изследване на този текст, нещо за което съм изключително благодарна на Dorian Greenbaum и нейната работа в The Daimon in Hellenistic Astrology , че уточнението при изследването на кандидатите за доминатор е че той се” носи на изток”. Няма да ви занимавам със сложните препратки от книга в книга, още по малко и със усложненията идващи от преводите. Вариациите са че се носи , изкачва, възкачва, на изток, както и че не може да е в залез, намаляващ на запад и прочее. Тук също има много условности, които биха могли да ни объркат които ще прескоча защото слава богу има и примери, от които става ясно, че под това определение се има предвид единствено едно нещо -да е в източната полусфера.
Предвид това колко пестеливи на думи са старите автори, всяко едно подобно указание не е случайно, особено когато става въпрос за нещо толкова важно. Още повече, че по различни теми в различни текстове касаещи именно въпроси относно духа или духовния прочит на хороскопа, се набива на очи, че западната , залязващата полусфера е негодна за приютяване на сигнификатори, които касаят връзка или намеса свише. И така кандидатите за сигнификатор, ставайки негодни да изпълняват функциите които следва да изпълняват, отстъпват и предават управлението на други. В случая когато говорим за Епикратетор /Хилег/ като определителя за качеството на Духа , то той може да бъде такъв само ако изпълнява две условия:
да бъде реален източник на светлина-светилата и асц
да се намира на изток, в източната полусфера на хороскопа
От това следва, че Епикратетор, като сигнификатор на духа може да бъде само светило намиращо се в източната полусфера, а ако такова няма такъв се явява директно Асцендента. Бидейки сигнификатор на самия дух той е онзи който диктува основната ни мотивация, а каква е тя можем да разберем от стихията -материална земя, духовна-огън, интелектуална-въздух, чувствена-вода, докато качеството на знака ще ни даде представа стремежът начина по който се постигат нещата -чрез лидерство в карднилен знак, постоянство или инат в неподвижен, адаптация и съгласуване в мутабелен. Специфичните сектори на зодиака, както и особеностите на самите знаци ще ни дадат допълнителна конкретика пък за естеството на духа.
Именно това е и методологията която трябва да следваме при духовния прочит на хороскопа в търсенето на духовния зародиш на въплащението.
Това естествено прехвърля вниманието и върху Алкокодена или Оикодеспотес както го срещаме в елинските текстове. Защото той обикновено е владетеля/владетелите на Епикратетора или Хилега.
Оикодеспотите са онези които същност посочват пътя на въплащението, божествения му замисъл, или най-общо казано какъв е пътя на човека до Бога. Това е още една причина да търсим Епикратетор в източната полусфера, която се издига образно казано към кулминацията , най високото място . Духът е онзи, който трябва да се слее с първоизточника си и е нормално неговите управители да са натоварени да бъдат негови водачи в тая отговорна мисия. От своя страна Алкокодена е по конкретно свързан с физическото съществуване защото дава годините живот и е основен сигнификатор в техниките за определяне на продължителността на живота и настъпването на смъртта.
Домицилния господар на Епикратетора посочва общия път, докато господаря на термата поставя ограничения, затова и някои автори като например Валенс разглеждат само него .Той е тесния път на духа към Бога така да се каже. /Шмит- дефиниции и основи/
Сега, самите случаи в които различните автори ползват различните правила ни дават допълнително потвърждение за разликата между Епикратетор и Хилег и съответно между техните управители. Защото в единия случай при търсене на Оикодеспотес, Светилата излизат извън класацията, а в другия при Алкокодена като даряващ годините, могат да участват, тъй като са владетели на знаци и ние ги срещаме в примери където участват в техниките за определяне на продължителността на живота. Но Светилата, както знаем са заявени от мнозина автори като освободени от това да се занимават с отделните човешки съдби тъй като на техните плещи лежи управлението на цялото творение. И тъй като са директно извор на живот могат да участват в процеса на даването и отнемането му, но по отношение на управлението на въплъщението отстъпват тази привилегия на останалите планети. Всъщност понеже Валенс и Доротей ползват по стари източници, /когато не толкова продължителността, колкото как ще живееш и изпълняваш божията воля е било важно/ отделно че Валенс е силно привързан към темата за личния Даймон, нормално е той да цитира по скоро случаи в които търси водача към Бога, отколкото водача през живота, даряващия годините Алкокоден.
Това е и причината за т.н раждания без управление /Валенс/ когато управителите на Епикратетора са кадентни, не го аспектират или са невидими в лъчите на Слънцето - имаме нещо като безцелно скитащ се дух. Това сме го виждали -държава в хаос и без закони и правила. Но сме виждали и много хора, които преживяват без да знаят защо са тук и какво да правят с живота си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар