Доклад за Пета Европейска конференция по астрология
Здравейте
Днес съм тук пред вас за да представя резултата от едно мое дългогодишно търсене на небесните образи съответстващи на мита за слизането на Инана в подземното царство. Търсенето на небесни образи и тяхното астрологично съответствие е съществен аспект от астрологичната традиция която следвам. Наблюдението на небето е определящо за начина по който ние възприемаме и изучаваме астрологията. И не само ние разбира се, това е най-древния начин, завещан ни още от Вавилонската традиция в която наблюдаването на небето е основополагащ елемент. Много съм щастлива че се родих и живях на място и във време когато тази традиция преживява своето възраждане в България, където наблюдаваме и анализираме не само хелиакални фази, но и специални знамения. Че мога да предам тази традиция и на моите ученици и така заедно да я развиваме и предаваме. Например наскоро в няколко поредни дни наблюдавахме сутрешната Венера да блести в небето до ранния следобед. Включително момента в който Лунния диск покри тялото на Венера за няколко минути. Подобни наблюдения са изумителни и потресаващи през деня и много по красиви през нощта. Защото в тази конференция много се говори за триизмерния софтуер, заговорихме и за четириизмерен дори но нищо не може да замени наблюдението на небето. Само тогава наистина виждаш и разбираш какво се случва и как се случва. И мога да кажа, че именно наблюдателната практика е развила у мен специално разбиране за смисъла и силата на Астрологията, за наблюденията, откритията и заключенията, които искам да представя днес пред вас. А също и за специалната роля на Венера като планетарен дух и астрологичен показател.
Мита за слизането на Инана в подземното царство добре познат мит и той касически се свързва с невидимата фаза на Венера. Но аз искам днес да насоча вниманието ви към целия мит, а не само онази част в която Инана навлиза в подземното царство, а Венера изчезва от небето. Или пък още по драматичния момент когато увисва на куката, а Венера се разпада до чиста субстанция по време на съвпада със Слънцето. Има още един съществен момент в мита и това са Седемте порти през които Инана минава на влизане в подземното царство и Седемте жертви които тя е задължена да направи, за да получи достъп до него.
Импулсът в това търсене бе мотивиран от факта, че ако това беше цялата истоярия и целия смисъл на това архетипно съдържание, митът вероятно щеше да започва от мигът който Инана застава пред трона на Ерешкигал. Но той не започва от там. Преди това Инана събира седемте си божествени сили и минава през седем порти. А още преди това Владетелката на Небето и земята заявява и намеренията си-да отнеме властта над земята на мъртвите от Ерешкигал. Ще се съгласите сигурно, че това намерение силно противоречи на сладникавия образ на изкусителната съблазнителка традиционно приписван на Венера. Разбира се , това е в шумерския мит, а в по късната Акадска версия Ищар слиза в подземното царство за да спаси своя любим Думузи, което доста повече съответства на представата ни за Венера.
Тази очевидна разлика в мотивацията, създава впечатлението, че като че ли имаме две различни истории. Разликата е в мотивите : в единия случай пълновластната Венера зажадняла за още власт, желае освен върху Небето и Земята да властва и върху подземния свят, но жертва себе си за да победи Смъртта. И да, постига пълна победа на Светлината и Живота над Смъртта. В другия- влюбената Венера се жертва за своя любим т.е имаме победа на Любовта над Смъртта. Лично аз не намирам противоречие- това са просто двете невидими фази на преобразяване на Венера. От Вечерница в Зорница в първия случай и от Зорница във Вечерница във втория. В единия случай се ражда божество на Светлината, но и на Войната, а в другия Божество на Любовта.
Но и в двата случая принася в жертва себе си и седемте сили, които и дават власт над небето и земята, по една за всяка порта към подземния свят.
Когато изследваме мита за пътуването на Инана в подземното царство, фокусът обикновено е върху престоя и там. За нас астролозите това е невидимата фаза на Венера, преобразяването и от сутрешна във вечерна звезда и обратно.
Всъщност ако се фокусираме в самия мит става ясно че на престоя на Инанна в подземното царство е отделено значително по-малко внимание, отколкото на подготовката и за слизането и на онова, което се случва след излизането и."Тя взе седемте божествени сили. Тя събра божествените сили и ги сграбчи в ръката си. С добрите божествени сили тя продължи по пътя си "
Детайлно е е описано събирането на седемте божествени сили, какви са точно те, поредността на поставянето им.А след това и преминаването през всяка една от седемте порти, докато накрая Инанна се озовава гола пред Ерешкигал и така увисва на куката, за да навлезе във вечността.Искам да ви обърна внимание че говорим за един от най ранните запазени текстове в човешката история, писани във време, когато хората си искали и можели с малко думи да изразят огромно съдържание. Това не е нашето време в което една мисъл произвежда двеста страници текст, напротив. Познаването на естеството на подобни текстове, води неминуемо до осъзнаването, че в тях няма нито ред, нито дори дума, които са излишни. А преминаването през седемте порти е изключително подробно описано, като на всяка порта е отделен стих, описващ постепенната, седемкратна раздяла на Инана със седемте и божествени сили. И някак си няма как, едно толкова настойчиво описание , да е случайно и да няма съществено значение. Така неизбежно изниква въпроса "Кои са тези седем порти и как можем да разберем кога Инана се намира пред всяка от тях и жертва една от силите си?". Или пък си я връща по обратния път на излизане от подземното царство. И след като са толкова важни, дали и те имат небесен образ, подобно същинското навлизане на Инана в царството на мъртвите и изчезването на Венера от небето.
Цикличното и настойчиво повторение на седемте сили, акцента върху преминаването през всяка врата с отделен стих , приковава вниманието. Описва че това пътуване има етапи, успешното преминавне през които изисква жертва. Това е ключ. Ключ към разбирането на процеса, който е призвана да осъществява Венера. Ключ към разбирането на нейния жизнен цикъл. Ключ към смисъла на нейната саможертва в невидимите фази. Ключ към постигането на Безсмъртие, защото както знаем само Венера е способна да свети в лъчите на Слънцето, тогава когато приключва жизнения цикъл на всички други планети и звезди дори. Веднъж на 8 години Венера постига Безсмъртието, като остава видима в съвпад със Слънцето и наистина завладява подземното царство. От гледна точка на земния наблюдател разбира се.
Ключ.
Венера има много общо с ключовете. Ако поставим Венера и ключ в едно изречение, символичните ни възприятия веднага започват да създават образи в съзнанието ни. Например на египетския Ангх. Или въобще глифа на Венера, в който кръгът на Духа, утвърждава господството си върху кръста на Материята. Остава открит въпроса как точно една знойна красавица, която за нас съвремените астролози е най-вече сигнификатор на красотата, плътските наслади и удоволствията въобще ще постигне това господство. Дори крилатата фраза на Достоевски :” Красотата ще спаси света”, не звучи достатъчно убедително като аргумент. Защото тук иде реч не просто за спасание, а за преминаване във Вечността и постигане на Безсмъртие.
Може ли Венера да бъде ключ към Вечността и постигането на Безсмъртие? Очевидно да, след като нейните символи описват именно това. А и това безсмъртие си има небесен образ. Ние го виждаме на небето веднъж на осем години кога Венера не умира в лъчите на Слънцето и може да бъде наблюдавана по време на съвпада си с него. Ясно е че това е астрономичен феномен, произтичащ от големия диапазон в движинеито по ширина на Венера. В своя път тя достига до повече от осем градуса отклонение северно или южно от еклиптиката. Точно толкова колкото са и нужни за да бъде видима. Въпросът е как и какви са етапите на това мистично посвещение в Безсмъртие.
За да можем да продължим нататък е добре да изчистим философско архетипния образ на планетарния дух на Венера. И да си спомним за първообраза на това слизане в по долните светове описано във всяка Космогония и философска концепция за сътворението на Света. В нашата западна философия Първообраза е любимия син на Бога, Демиурга описан в Корпус Херметикум или Луцифер. Отделил се от Него, в своеобразна жертва но и с корист, с което се превръща в Княза на този свят-нашия свят. Почти единодушно е прието да се смята че голяма част от архетипното съдържание на Луцифер е проявено в планетарния дух на Венера. Със сигурност сутрешната и фаза я утвърждава като Светлоносец, предизвестяващ идването на деня. Аз приемам, че подобно на Луцифер, отделил се от ума на Бога за да премине един последователен път на осъзнато завръщане към него, планетарния дух на Венера ни води през мистично посвещение в безсмъртие за навлизане във Вечността. Неслучайно в кабалистичното дърво на живота Венера управлява именно сферата на Вечността. Не е случайно също така, че симбиотичната връзка между Венера, Земята и Слънцето е отразена в свещените пропорции на Златното сечение.
Проследяването на етапите и формите на това мистично посвещение за всеки от нас е възможно чрез изследването на Венера в хороскопа в пълнота. За тази цел е необходимо да изследваме Венера в съответния контекст разбира се, приемайки, че тя е нещо много повече от знойна и капризна хубавица, чиято цел е да обслужва единствено сексуалността, привличането, притежанията и изборите.Дори да запазим този подход, за последното например -изборите-се нуждаем от система от ценности и добродетели.
Също така е необходимо да надскочим стандартния модел на астрологичния анализ - фаза, дом, знак, аспекти и да разгледаме целия цикъл на Венера в който сме родени и къде попадат фокусните точки в него:
-къде се ражда Венера-хелиакалния изгрев преди раждане
-къде умира Венера-изчезването и в лъчите на Слънцето в съответния цикъл
- как е разположен пентаграма на Венера в хороскопа -фокусни точки където се налага да бъдем Инана в подземното царство поради специфични причини посочени от домовете.
Всичко това са подробности, с които днес няма да ангажирам вниманието ви, защото това би отнело от времето на останалите участници в конференцията.
Както вече посочих в началото, обичайния фокус в Мита е в смъртта и прераждането като описание на хелиакалния цикъл на Венера. Всеки хелиакален цикъл си има своите фокусни точки. Най базовите разбира се подобно на човешкия живот са раждане, кулминация и смърт, но между всяка от тях, така както и в нашия живот има огромен обем съдържание. Онова което категорично превзема вниманието в мита е саможертвата, смъртта и възкресението, защото разбира се това е много драматично. Но не крайния акт, а пътя към него и след него дефакто описват етапите на посвещение-как се стига до това безсмъртие , как се придобива Ангха- ключа за вратата към вечността.
За да имаме цялостна интерпретация на мита с цел да го използваме качествено в разбирането си за цикъла на Венера трябва да излезем от предубеждението, че мита описва само престоя на Инана в подземното царство съответстващ на невидимата и фаза и да погледнем историята в малко по голям мащаб. Можем ли да допуснем че мита надхвърля описанието на невидимата фаза и обхваща по широкия жизнен цикъл на фазата. Независимо дали се ражда като Зорница или Вечерница, когато бива съживена Инана все още не си е възвърнала седемте сили. Предстои и да го стори обратния път преминавайки обратно през всяка една порта
Тук има много важно послание за същността на човешкия живот и така “Княза на този свят” ни подготвя за това посвещение в постигане на безсмъртие и влизане във вечността .Защото много напомня раждането на всеки един човек тук, на Земята. Когато се раждаш, не носиш нищо със себе си отпреди. Придобиваш го в течение на живота си. После пак трябва да го оставиш и да продължиш нататък. Също както се случва при всеки нов венерин цикъл, когато Инана пожертвала всичките си притежания възкръсва за нов живот. Когато човек умира, той сваля от себе си всичките си тела-обвивки на Душата, които също са седем, а Душата остава да свети гола и така отива на среща със Създателя.
Това е едно философско и може би сакрално обяснение, което ни превежда през седемте етапа в колелото на живота. Но ако това е вярно и следваме законите на познанието при това астрологичното, завещано ни от наблюдателната астрология във Вавилон, целия този процес, цялото това пътуване би следвало да е описано на небето. И ако цикъла на Венера и пентаграма на Венера са познати и вече достатъчно изследвани елемент, то има нещо изключително важно в цялото това описание на пътуването. За да може да се случи процеса на алхимична трансформация Венера трябва да остане напълно гола, да пожертва седемте си сили, във вид на дрехи и украшения, а после да си ги възвърне във вид на 7 меча, които опитомилата Лъва Зорница носи на гърба си в познатия образ на Ищар на Акад като Венера Зорница.
В самата символика на текста няма съществени указания кога и как става това. Бихме могли да възприемем 7 порти като 7 небесни сфери и да се позовем на пътуването на душата през тях по пътя към земно въплъщение, както и по пътя обратно, когато както казахме тя постепенно се освобождава от седемте си тела обвивки. Седемте сфери обаче, нямат небесни образи. Тяхно въплъщение са самите планети от септенера, но доколкото в рамките на един цикъл Венера може да застане до всяка от останалите шест, тя не може да бъде в съвпад със себе си. А и предвид ретроградността на планетите и съответната повторяемост на някои съвпади портите ще станат много повече от седем.
В текста няма указания и за същността на самите сили. Предвид че Венера е бенефик бихме могли да допуснем, че това са ползи и добродетели ”добрите божествени сили“. Но макар и подробно описани те не носят астрологичен смисъл: огърлица и мерителна пръчка от лапис лазули, мъниста във формата на яйце, нагръдник, златен пръстен и прочее. В този си вид , те нямат нужната астрологична символика, за да може този процес на пожертване на венерините атрибути на властта, да има практическо приложение при изследването на венерианските посвещения.
Но ако изчистим ума си от фиксации и предубеждения и се придържаме към основното правило, че небесните образи са фундамента на астрологичната интерпретация, можем да се заиграем малко с представите.Да потърсим съответстващ небесен образ
Най-простичко казано търсим небесен образ който да ни показва етапи от слизането, пътуването надолу към подземното царство и обратното изкачването, нагоре от подземното царство. Наблюденията на Венера в двете и фази последователно създават представата за едно такова пътуване -ето че вече имаме небесния образ на пътя надолу и пътя нагоре. Средната му продължителност е 9 месеца като Вечерница и 9 месеца като Зорница. Но все още нямаме образът която да ни подскаже кога в рамките на този период Венера е застанала пред поредната врата.
Ключът за разгадаването на тази мистерия дойде при мен съвсем случайно от един друг артефакт, пораждащ и досега множество дискусии на тема религиозен синкретизъм. Тях разбира се ще ви ги спестя има - достатъчно научни публикации и дори конспиративни теории.Няма единодушно мнение какво точно е изобразено на този печат, кои са звездите, какво е посланието. За мен той беше просто откровение как би трябвало да изглежда небесния образ на седемте порти. Имаме седем звезди готови да се качат в една лодка, а какво се случва след това виждаме в централния образ в изображението.
Онези от вас които познават митологията, със сигурност знаят за реката която отвежда към подземното царство ? Нещо повече, пътуването по тази река е строго регламентирано с една конкретна лодка. А лодка в небето всички сме виждали? А виждали ли сте съвпад Луна Венера на небето? Изглежда точно така-звездичка в лодка. Всички съвпади изглеждат така поради факта че Венера бидейки все близо до Слънцето се среща с Луната, когато тя е във началото или края на цикъла си и лунния сърп е във формата на лодка. И ако вече се опитвате да пресметнете на ум колко са вероятните съвпади рамките на един 9 месечен Венерин цикъл то е ясно те са 9 или 10 дори .Но два, или три от тях не рисуват небесни образи тъй като или Луната, или Венера, или и двете са невидими в деня на съвпада. Така всъщност имаме седем видими образа в небето показващи ни че Венера, качена на “сребърната лодката” се намира пред поредната порта. Ако внимателно четем мита обаче ще забележим че властовите атрибути на Инана не са седем, нито осем а девет-точно толкова колкото са съвпадите на Луната и Венера в един базов цикъл като Зорница или Вечерница. Но вратите през които тя преминава са седем. Очевидно е запазила перуката и спиралата със предизвикателното наименование ”Нека дойде мъж”!!!Не вярвам която и да е жена да се раздели с тях дори в смъртта си, но понякога и това се случва, както ще се убедите от онова което ни разказват небесните образи
Простичко казано имаме съвпад в знак -материя която е доста по позната и приложима за всеки астролог. А знаците, както знаем са действително порти - врати през които влиза съдържание, имащо конкретна природа и принципи и проявяващо се чрез действащите сили на планетите.
И така, вече имаме седем врати на всяка от които се принася жертва и една велика саможертва. Седем видими съвпада на Зорница с намаляваща Луна пътуваща към подземното царство и седем видими съвпада на Вечерницата с растящата Луна -качена на лодката излизаща от подземното царство.
Сега вече имаме информацията която ни е необходима за да интерпретираме астрологично и в пълнота всеки венерин цикъл. Целия цикъл на венерино посвещение. И основния смисъл закодиран във всяко от петте слизания в подземното царство в рамките на един голям осемгодишен цикъл също. И етапите при всяко пътуване, и вратите със съответните атрибути на властта които трябва да бъдат пожертвани , а в последствие придобити под нова форма.
И така, ако проследим един пълен цикъл на Венера ще видим седем съвпада на сутрешното небе и седем съвпада на вечерното небе, което ни позволява да потърсим реалната им астрологична символика и интерпретация. Защото всеки знак си има свои принципи, тъмна и светла страна, а отделно всеки отделен сектор от него е също е натоварен с различна символика. Съвпада може да се комбинира с друг небесен образ, за поеме съдържанието на звезди, съзвездия и сектори от тях.
Дори да не вземаме предвид конкретното място и да не влизаме в задълбочен астрологичен анализ бихме могли просто да вземем знаците като отправна точка и да ги разгледаме през призмата на херметичната наука.
На практика месец след месец ние сме призовани да вървим в един безкраен процес на посвещение. Целия видим път на Венера е едно непрекъснато влизане и излизане от подземното царство. Луната и Венера се срещат веднъж месечно следвайки поредността на знаците и техните цикли също са обвързани. Венера престоява средно 27 дни във един зодиакален знак-точно толкова колкото продължава видимя цикъл на Луната. Самите ние, осъзнато или не под въздействието на космическите цикли и ритми сме Венера в подземния свят и непрекъснато вървим в това пътешествие-влизаме и излизаме, умираме и възкръсваме, преминаваме през изпитания, в които трябва да жертваме нещо за да придобием друго. Онова което би могло да осмисли жертвата обаче, без да имаме драматичното усещане че ние самите сме жертви, би било съзнателното синхронизиране и преминаване през този процес.
Практическите ползи за астрологичната работа на първо място се свеждат до едно по дълбоко разбиране на образа на на Венера, чиято роля често се свежда до елементарен сигнификатор на любовта, плодовитостта и притежанията, а при по задълбочен подход до ценностна система, добродетел и способност да се правят избори. Но един по дълбок прочит на Венера в хороскопа изисква да тръгнем малко по отдалеч.
Всяко конкретно венерианско въплъщение властва над света в продължение на 9 месеца или година и половина. Тук имаме две форми според това дали Венера е Зорница или Вечерница.Мястото където Венера изгрява преди раждането ни , е един от факторите които показват с какви програми относно Венеринте принципи идваме в този живот. Всеки цикъл си има своя програма и е своеобразна форма на венерианско посвещение. Посвещение в добродетел и освобождаване от недостатъци в стремеж към постигане на съвършенство.Разбира се родените в един венерин цикъл, ще имат обща програма която ще трябва да реализират в контекста на личната такава, съотнесена вече към дома в който се е появила Венера и домовете в които се разполагат 7те порти.
Можем да гледаме на тези 7 места като на изпитание, през което душите ни преминават. Изпитанието е свързано със своеобразна форма на откъсване от досегашни модели и присъщи механизми. Това е личното ни венерино посвещение при което трябва да заменим една форма с друга.
Разбира се така погледнато става ясно, че предвид рождената фаза, някои от нас ще се намират в процес на слизане към подземното царство, други на излизане. Защото когато Венера е Зорница, тя се среща с намаляващата Луна която пътува към Смъртта. Тази лодка пътува към подземното царство. Когато Венера е Вечерница, тя се среща със младата Луна която пътува към Светлината и с тази Лодка Венера излиза от подземното царство.
Видно е, че за човек който е роден с Венера като сутрешна звезда, процеса за освобождаване е много по актуален например, отколкото процеса за придобиване, тъй като Лодката пътува към подземното царство. Така погледнато, такъв човек ще има повече работа със себе си, за да се освободи от пороци и блокажи на принципи свързани със знаците където са видимите съвпади на Венера и Луната в цикъла. Това съвсем не означава разбира се, че родените с Вечерница нямат такива задачи, но да речем техния фокус е повече в усвояването на възможности и добродетели. На всяка от портите те се сдобиват с нова сила, която трябва да употребят по предназначение указано от съответния дом.
На практика обаче и за едните и за другите процесът е двупосочен защото съвпадите са огледални. А и както казахме, това е един непрекъснат процес на посвещение в който Венера ни води. В един пълен цикъл има знаци в които Венера се среща и с растящата и с намаляващата Луна в един знак, което ни посочва че в тези области ще се освобождаваме от недостатъци и ще придобиваме добродетели. Има такива в които Венера се среща само намаляващата Луна и те са знак за особено внимание тъй като посочват по сериозно натрупване , нуждаещо се от освобождаване. Потока не тече равномерно, има блокаж посочващ може би злоупотреба с принципа на знака и сега е необходимо натрупаното да бъде пожертвано , освободено без компенсация.
Всъщност компенсация почти винаги има.В такива случаи тя идва от срещуположния знак. Получава се феномен подобен на зодиакалното совобождаване на Валенс при който натрупването по един знак се прехвърля в срещуположния. Има и обратни указания от знаци където Венера се качва на Лодката вървяща към светлината с която придобива власт, добродетели и ползи, без да е прави жертви в съответния принцип. Дали това е кредит за бъдеще, или разплащане за всеотдайност в миналото можем само да допускаме според специфичния случай.
На таблицата виждаме един цикъл на Венера, който искам да използвам за да онагледя казанотото до тук.
Както виждаме знаците по които тече пълна програма на приемане на добродетели и освобождаване от сянката са Рак, Лъв и Водолей.
Как би изглеждало това като си послужим със светлинатата и сянката на всеки от посочените знаци. Ще трябва да се освободим от сянката на знака и да придобием неговите добродетели, което оформя една специфична програма на посвещение.
Да вземем например Лъв
Добродетели: Благородство, великодушие, щедрост, любов, искреност, Недостатъци: самодоволство, суета, деспотизъм, себелюбие, грандомания
Посвещение в пътя на Сърцето, където любовта е най-мощната сила.
И така за останалите знаци.Мисля че никой от тук присъстващите не би се затруднил да извлече ключови думи с добродетелите и недостатъците на кой да е зодиакален знак.
Придобиването на сила под формата на добродетелите на Риби, Овен, Бик и Близнации ще изискват освобождаването на недостатъците и сянката на опозиционните им знаци- Дева, Везни, Скорпион и Стрелец.
Например придобивайки добродетелите и силите на Овена: смелост, инициатива, решителност, самоувереност, идеализъм,индивидуалност, откровеност ще трябва да се освободи сянката на Везни проявена в недостатъците им:колебание, влияещ се и зависим,снобизъм, суета, меркантилност и да имаме едно посвещение в умения за справедливи избори , балансирано взаимодействие чрез себеотрицание, победа над колебанията. Приемам че посвещението е свързано със знака на освобождаване, там където Инана върви към подземното царство, тъй като именно тогава тя върви към Безсмъртието, а едно посвещение винаги преминава през освобождаване от недостатъци и ограничаващи модели.
Както виждаме знаците в които Венера се среща и с растящата и с намаляващата са почти идентични.Техните принципи са двойно подчертани с програма за преодоляване и отказ на недостатъци и превръщането им в добродетели. По тези знаци ще имаме пълноценна еволюция.
Искам също да обърнете внимание че в този цикъл принципа на Козирога липсва. Това е единствения знак който не приютява съвпад Луна Венера в целия цикъл . Това е характерен феномен. Почти във всеки цикъл един знак остава незасегнат, така че “Теорията за седемте порти” както съм я нарекла за себе си има все още неразгадани тайни и предоставя богати възможности за работа. За сега можем само да обозначим, че очевидно в този цикъл ще липсват нагласите за практичност и издръжливост на Козирога, а и няма потенциал да се освободим от неговото съкепрничество и тесногръдие , така че да постигнем победа над ригидността която де факто унищожава формата, към която Козирога е така привързан.
Така жертвата направена в Рака обаче, остава напълно неовъзмездена.Нямаме видими вечерни съвпади нито в Рак, нито в Козирог. Което се случва значително по-рядко.Можем да допуснем че човечесвото е натрупало силна нужда да преработи сянката на Рака, а родените в този цикъл ще бъдат персонално ангажирани с това. Със сигурност сме свидетели на нарастваща липса на мекота , грижа и емпатия, а напоследък и паметта като че ли ни изневерява.
Виждате също че на таблицата е отбелязан и един допълнителен съвпад в Стрелец във вечерната фаза, с което портите стават осем. Това е съвпад който според астрономичните и софтуерните изчисления би трябвало да е наблюдаем, но де факто не е.
Той е много ниско над хоризонта и е твърде скоро след залез Слънце, когато светлината все още не позволява на лунния сърп да се открои.Отне ми много време за да удостоверя това, тъй като не във всеки цикъл има такива допълнителни съвпади. Такива може да има и в други случаи, когато, Луната доминира над Венера и образът който е получаваме е че Венера е слязла от лодката.
…..Можем да допуснем че това е една допълнителна врата на която венера жертва или придобива обратно някоя от двете сили, които не са описани като пожертвани в мита.
Вече стана дума и за огромната значимост на неподвижните звезди в астрологичния анализ и предсказателната практика. Понякога небесните образи на портите наистина са изключително говорящи. Искам сега да ви обърна внимание върху първите две порти на настоящия цикъл на Зорницата. Тя среща лодката пътуваща към подземното царство и можем да очакваме много предизвикателни ситуации подтикващи ни към осъзнаване на недостатъците и сянаката или иначе казано причините за злото-в живота и обществото. Ще ви фокусирам в есенните месеци, когато светът ни отново бе разтърсен от военен конфликт -този в Газа.
Знаем че по принцип Зорница е божество на войната. И на мъдростта също, но на войната определено. В този цикъл Венера се движи в южната си ширина.Това ни помага да я виждаме блестаща и ярка, но всъщност южния път е по материалния и дава по груба и бездуховна изява на принципите на планетите разположени на юг от еклиптиката.
Първата порта се случи в Рак на 12 септемри и военния конфликт възникна именно в нея, когато Венера е напът между първата и втората порта. Онова което виждаме тук е че лодката на Луната се е разположила реално в устата на Лъва. Това е брутален небесен образ. Устата на Лъва е с много агресивна, животинска природа символ на голяма жестокост, спореде Хефестио сектор свързан със безумие, смърт и разделяне на деца от родители поради смърт.. , а според Риторий посочващ наранявания по тялото, опасности и засяга тези, които живеят в подчинение, които се подлагат на опасности заради печалби. Това е лодка която пътува към зверства. И ние станахме свидетели на такава още преди да Инана да стигне до втората порта.
Какво е трябвало да бъде совободено тук -недостатъците на Рака: страх, мнителност, подозрителност, склонност към преувеличаване. Това би следвало да породи посвещение , придобиване на сила чрез осъзнаване на принадлежността към човечеството като към едно семейство. Вонния конфликт в Газа мисля наистина има този потенциал, но към момента на възникването му той все още не е активен. Може би защото Венера е в щипките на Рака, а той не пуска лесно.Нещо повече, движейки се южно през сектора на Рак и Лъв през есента тя се свързва много силно с енергията на Хидрата разположена под тях , която е с природа изтъкана от алчност и агресия и към този момент все още е далеч от високите духовни идеали, които бихме могли да разпознаем в северната и изява
Втората порта
11.10.23
Лодката тук също не е добре разположена в търбуха на Лъва, но Венера е силно подкрепена от срещата си с Регулус. Регулус е с приодата на Юпитер и Марс и предвид това че Юпитер аспектира портата с доминиращ тригон виждаме намесата на цитирам Анонимния от 369 “тези които управлявата градове и нации, владетели и генерали които обичат кавгите, но са практични, интелигентни и амбициозни, обикновено нямат добър край" така че можем да очакваме че намесата или ненамесата на подобни фигури и резултатите от това вероятно ще коства нечия загуба на власт. А и Венера продължава да бъде Южна и свързана с Хидрата -тук по точно с главата и - предпоставка за алчност Тъй като Луната пък е в долната част , в корема на Лъва е пагубна за всичко както казва Валенс, а според Хермес посочва смърт от желязо.
И накрая искам да завърша с още един изключително важен извод от разглеждането на етапите от пътя на Венера към постигането на Вечността. То ни позволява да си отговорим посредством реалното наблюдение на живото небе и небесните образи на още един съществен въпрос.
Кога започва и кога приключва един пълен венерин цикъл?
Традиционно приемаме че сутрешния хеликален изгрев поставя началото на жизнения цикъл на всяка една планета. Античните автори обаче са категорични в оценката си, че Венера е по-добродетелна и полезна когато изгрява като вечерница, с което поставят акцент на вечерната поява. Логиката която обикновенно търсим зад тази категоризация е че тя е от нощната секта и е директна когато изгрява на вечерното небе. Небесния образ на седемте порти ни дава още едно основание. Младата Вечерница -преродена, се качва на лодката излизаща от Тъмнината-младата Луна.Тя върви към растежа и живота докато достигне максимална зрялост-онзи момент, в който се чувства достатъчно силна за да пожелае да властва и над подземния свят. Влиза в него при долния съвпад и точно тук веднъж на осем години действително успява да победи Смъртта без да изчезва в лъчите на слънцето. Ако направим сравнение със Слънчево Лунния цикъл , вечерната Венера, качена на растящата Луна расте и в своя жизнен цикъл и се движи към “ПълноВенерие”
Победила Смъртта тя излиза от подземното царство като Зорница, а Зорницата знаем, освен всичко друго е божество на войната. Но и на мъдростта.Онези от вас които наблюдават небето вероятно знаят колко по ярка и категорична е появата на Венера като сутрешна звезда. Това не е малко момиченце, а зряла жена. Освен това, доказателства че именно Зорницата пътува към Смъртта, т.е към края на жизнения си цикъл имаме и в самия мит. Когато се озовава за пръв път пред Нети - главния портиер на подземния свят, на въпроса коя си ти , тя отговаря “„Аз съм Инана , пътуваща на изток.“ А ние знаем че пътуващата на изток Инана е сутрешната Венера-божеството на войната и мъдростта.
И войната и Мъдростта изискват жертви. Особено Мъдростта, чието придобиване изисква постепенно освобождаване от привързаности и техните материлани форми. И така Инана отново се качва на лодката на намаляващата Луна отнасяща я този път към подземното царство, за да приключи своя цикъл пренасяйки в жертва атрибутите на властта за да придобие отново дарът на любовта.
Така небесния образ на Седемте Порти ни разкрива и жизнения цикъл на Венера. Тя се ражда като Вечерница, достига зрялост при долен съвпад, придобива мъдрост като Зорница и умира в горен съвпад.