Следват някои затъмнени прозрения
"Понякога идват моменти в живота, в които трябва да започнеш отначало.
Обръщаш се назад и едва се познаваш в спомените си. Онзи смях твой ли е?
Онези решения ти ли всъщност ги взе? Животът вече има други цветове;
други ухания и други хора. Старите пространства ти се струват по-малки;
по-пусти и по-чужди. Дрехите ти, които си обличал, ти изглеждат
износени, макар и да са нови. Дори храната има друг вкус. Усещаш пред
себе си едно ново и непознато хладно пространство, което тепъ
рва
трябва да запълниш и още не знаеш с какво или, дали това ти харесва.
Дали си по-щастлив или по-нещастен? Не можеш да отговориш точно в този
момент, защото очакваш нещо да се случи. Нещо да постави начало на новия
ти живот. Разбира се, надяваш се то да е добро, но очакваш и
разочарование. В тези моменти усещаш как се зазижда една врата зад гърба
ти — старият ти живот, който е узрял, прецъфтял, изгнил и пуснал
семената си пред теб. Какво ли ще изникне от почвата? Сбъднатите ни
мечти? Или сбъднатите ни кошмари? Никога не знаем, но все пак се
надяваме нещо да изникне.
Защото животът трябва да продължи. Да
започне наново и да опитаме пак. Може би Съдбата поднася тези моменти,
за да ни даде шанс да бъдем по-щастливи, макар че сме изгубили всичко."
Радослав Гизгинджиев - Пеперудите
Няма коментари:
Публикуване на коментар