Познато ли ти звучи това. Ако да, може би и ти усещаш онази умора от света, която естествено те отвежда до самотата. ...ей така, поради не преодолимия стремеж да накажеш някого с мълчание, защото си търсил, но не си получил разбиране. Игнорираш нечие внимание, което ти се предлага като подарък. Имаш право да си недоверчив, имаш право и да си нерешителен.
Отчаяние, дистанция, опостушение. Може би наистина си загубил нещо важно. Частица от себе си. Може би преживяваш разочарование от нещо или някой навлезли многообещаващо в живота ти. Трудно е да превъзмогнеш нещо значело много за теб.
Мисля, че никога не можеш да направиш нещо на друг, без да го изпиташ първо на собствен гръб.Така е с причиняването на болка, така е и с даряването на щастие. Дистанцията не ти позволява да видиш доброто което те заобикаля нито да приемеш подадена ръка.
Нещо остава и то трябва да бъде запазено.Това е животът. Дали искаш да го живееш или се отказваш от него.Приемаш ли подаръка? Чуй себе си и избери дали да напуснеш живота апатично наказвайки го с изолация или да останеш - в осъзнатите мигове на всички онези моменти в които той празнува себе си със всичките му болки и радости. Рецепта за това няма. Всичко таим сърцата си, всичко плащаме с душите си. Няма загуби. Дори и в нещо не сполучливо няма загуба
Не бързай, дай си време. Не бързай да се хвърляш в нещо ново, докато не си разбрал поуките от старото. Дай си време. Не хвърляй вината върху някой друг. Помисли каква е била твоята роля, какво си получил, какъв си станал. Защото всички се променяме след някой или нещо важно за нас. Остани насаме със себе си и чуй онзи глас вътре в теб. Защо си разочарован, защо те боли, какво си искал и не си постигнал?Само не пропускай уроците, защото утре пак могат да се повторят. Затова, дай си време! И вярвай, че винаги утре идва твоето щастие.
Няма коментари:
Публикуване на коментар