четвъртък, 9 октомври 2008 г.

Любовна лековита вода от Побитите камъни


ФАКТИТЕ


От векове Природата извайва каменните структури на "Побитите камъни" за да ги превърне във впечатляващи скулптури - хора, животни, чудовища, митични същества … "Каменните стражи", "Камилата", "Трона", "Каменната гора" са имената само на част от тези природни пластики.

Каменната гора е уникален природен феномен по-известен като "Побитите камъни", име напълно отговарящо на действителността." Това е завладяващ ансамбъл от каменни колони високи до 10 m, кухи или плътни цилиндри, пресечени конуси, различни по форма и големина скални блокове и множество каменни късове разпилени по целия комплекс. Побити камъни” е първата Природна забележителност в България, обявена през 1937 г, а в момента се лобира пред ЮНЕСКО, за да бъдат включени в световната листа на геоложките феномени. Образуванията,възникнали преди повече от 50 милиона години, вълнуват поколения учени със своя произход. Тяхното мнение е че те са дело на морето и вятъра. Още през миоцена морските води нахлуват по тия места и с течение на хилядолетия морската стихия ги е оформяла."

Най-популярната и приета теория е на Петър Гочев и Стефан Бончев, според която преди 50 милиона години югоизточна Европа е била дъно на Лютеско море.

Побитите камъни" са били известни като сакрално място от дълбока древност, но за първи път са документирани през 1829 г. и от тогава са предмет на непрекъснато внимание, изследване и дискусия.

"Каменните постройки на "Побитите камъни" са с пръстеновиден строеж и се състоят от карбонатно циментирани пясъчници с долно еоценска възраст, като са вместени в същите седименти от които са изградени. Освен формите изложени на земната повърхност те са развити в още две до три погребани нива с обща мощност до 30 т. (всичките четири нива могат да се наблюдават едновременно в разкритията "Кариерата" и "Канарата"). Повечето от колоните на всяко ниво растат върху варовиков слой или отделни лещи и завършват под следващите такива. "



ЛЕГЕНДАТА


Преди много време, когато морето е стигало до тези земи, то се охранявало от титани, подчинени на бога на морето. Недалеч от мястото имало малко селце, в което живеел млад мъж. Когато Бог му разкрил своето име, той го обрекъл завинаги да пази тази велика тайна. Затова той бил безсмъртен. Бог обаче го предупредил, че ако се изкуши и разкрие името му, той отново ще стане простосмъртен.Една ранна сутрин човекът се разхождал по морския бряг и съзрял невероятно красива местна девойка. Когато двамата се видели, се влюбили от пръв поглед. Но когато човекът се върнал в селото и разпитал местните първенци за нея, те му казали, че тази девойка била отредена да стане жена на предводителя на морските титани. Любовта обаче накарала човека да се престраши и да отиде при титаните. Той им обещал, че ако му преотстъпят момичето, е готов да изпълни едно тяхно желание. След кратък размисъл те се обърнали към него и му заявили, че девойката ще бъде негова съпруга, само ако се съгласи да им разкрие името на Бога. Той поискал един ден за размисъл и се уговорил с пазителите на морето да се срещнат на другия ден преди слънцето да е изгряло.На следващата сутрин, преди изгрева, те се срещнали на морския бряг. Младият мъж бил решен да жертва безсмъртието си в името на любовта. Той им заявил, че е готов да им разкрие името на бога. Тогава, мъжът започнал да подрежда титаните по морския бряг. Когато титаните били подредени той им казал: "Аз току що изписах името на Бога с вашите тела".В този момент Бог от високо наблюдавал всичко и останал поразен от тази невероятна постъпка в името на любовта. Тогава той решил да накаже титаните, затова, че посегнали на най-скъпото на младия човек - неговото безсмъртие.Когато първите слънчеви лъчи озарили морския бряг морските пазители мигом се превърнали в каменни колони, застанали по начина, по който човекът ги бил подредил. Скоро след това мъжът тръгнал по брега да намери отново своята любима.Легендата разказва, че когато се срещнали и се прегърнали, мигом из под краката им бликнал извор с чудодейна лековита вода.

Няма коментари:

Публикуване на коментар