Ура!!! За Слънцето във Риби-в хармония с космическия хаос!

Чували ли сте историята за кралят на рибарите?
"Като момче кралят трябвало да преспи сам една нощ в гората…за да докаже смелостта си и стане крал. Докато бил сам тая нощ…го посетило божествено видение. От пламъците му се появил Свещеният Граал -символ на божието съвършенство. И един глас рекъл на момчето:“Ти ще си пазителят на Граала и ще лекуваш сърцата на хората с него.” Но момчето било заслепено, поради младостта си…даваща му толкова сила, знаменитост и красота. И така…за един кратък миг се почувствал не вече крехко момче…а единствен и непобедим…като Бог. Затова протегнал ръка към огъня за да вземе Граала,но Граалът изчезнал…ръката му потънала изгаряща в пламъците,покривайки се с ужасни рани. И колкото повече остарявало момчето…толкова по-дълбоки ставали раните му…докато един ден…той окончателно не загубил вяра в живота. Изгубил вярата си в хората, изгубил вярата и в себе си. Не можел да обича или да се чувства обичан. Бил просто един болен и напатил се човек. Умирал.
Един ден, бродейки из замъка един от шутовете му…се сблъскал със самотният крал. Шутът бил доста слабоумен. Той не разбирал кой стои пред него. Виждал само пред себе си един болен и самотен човек. “Какво те мъчи, приятелю?”, запитал шутът краля. А кралят му отвърнал…“Жаден съм. Искам малко вода за да утоля жаждата си.” Шутът напълнил една чаша с вода…и му я подал. Когато кралят започнал да пие…усетил как раната му заздравява. Погледнал ръката си и видял, че в нея държи Светият Граал… търсен от него през целият му живот. С почуда се обърнал към шута…“Как успя да намериш това, което най-смелите мии умни войни не откриха?” “Не зная.”, отвърнал му шутът. “Знаех само, че беше жаден”.”
Тази приказка, както и някои други случки напоследък ми напомниха , че никога не е късно да разбереш кое е най-важното за Теб и да се бориш за Него. Трябва само да се потопиш във себе си , да се освободиш от условностите и да се слееш със света наоколо. Тогава започваш да гледаш този свят с други очи -такъв какъвто е , а не такъв какъвто би следвало да бъде, според очакванията и човешките представи.И разбираш че всъщност хармонията е в хаоса. Че чувствата и емоциите ни правят хора. Че ние взимаме сили от страстите си и сме водени от желанията си и в това всъщност се състои вълшебството да бъдеш Човек. А Свободата е в отговорността да бъдеш "различен" и потенциалът да направиш нещо отвъд ограниченията и правилата. И онова което може да ни преведе успешно през Хаоса, появяващ се след сато те се сринат, е Вярата ,която е по-силна от нас , заедно с Надеждата и Любовта!!!

Ура за Слънцето във Риби,
понесло Вярата в сърцето си!!!!