От Антиох, през Порфирий /Олипиадор и Павел Александрийски имаме архетипните първообрази на седемте херметични жребия, които ни представят една загадъчна магична и съдбовна идея, стояща зад жребиите, съвсем достойна да бъде определена като Херметична.От нея произтичат двата архетипни жребия на Фортуна и Дух принадлежащи на светилата, към които са добавени и още 5 за останалите пет планети. Антиох сам посочва че неговите източници са Хермес, Нехепсо , Петозирис и Тимей. Същия онзи Тимей вероятно от диалозите на Платон разкриващи ни платоновата идея за планетните сфери и духовете им, тъй като самата доктрина силно кореспондира в платоновата философия. Можем да смятаме че първообраза за доктрината за Херметичните Жребии, е някъде в зората на астрологията или може би към момента когато идеята за дванадесетте дома вече се е оформила. Тя дава философската, можем да я наречем Херметично- Платонова обосновка на жребиите, като нещо стоящо дори над волята на Боговете, но в същото време свързано с личен избор и действие. Идеята е архетипна. Още Зевс, Хадес и Посейдон я ползват поделяйки си властта над Творението именно чрез хвърлянето на жребий. И за тях, както и за нас Жребия определя една част от творението.
Седемте херметични жребия имат за цел да ни обяснят божествените причини за живота и намесата на съдбата в тях. По същия начин както в Платоновия Тимей, душите приемат своя Жребий преди да поемат към ново превъплъщение, седемте жребия описват онези житейски обстоятелства и резултати, които не зависят от условията и усилията описани от останалите обективно изразяващи се фактори в хороскопа, каквито са планетите.Те обаче са обвързани със седемте планети от септенера.
Тези седем планети са свързани с числената седмица на Питагор, както и седемте стъпки в пътуването на душата, която, на пътят към земното въплъщение преминава през 7 планетни сфери, а след това следва да се изкачи през тях обратно до една от четирите небесни порти след смъртта: Алдебаран - изток, Регул - север, Антарес - запад и Фомалхаут - юг, които знаете са царските звезди и пазители на небесните порти. Това е описанието на Платон за падането (слизането) на душата. Платон говори , че осмата сфера, сферата на звездите, тоест зодиака, се счита за мястото, откъдето произхождат душите и от което всеки, поотделно, по пътя си към Земята, преминава през седем планетарни сфери в халдейския ред от Сатурн до Луната. По време на това пътуване душата се обогатява от всяка сфера, бива надарена (благословена) с чистата планетарна същност на всеки планетарен принцип, или възприема принципа повече или по-малко покварен от земното въплъщение. След Смъртта душата се издига в обратен ред на пътуването през седемте планетни сфери(от Луната до Сатурн), за да се пречисти от земните недостатъци през всяка сфера поотделно според вида на недостатъка. Колкото повече се издига през сферите и космическото пречистване, душата става по-лесна и чиста, за да влезе в осмата сфера на блаженството, усъвършенствана.
По този начин добродетелите и пороците се свързват с аспектите на душата, която осъществява едно своеобразно пътуване от Светлината в света на звездите към Тъмнината -земния свят. Съвсем логична става връзката със седемте Гряха и седемте Добродетели.
Планетите обаче имат по обобщени значения особено когато разглеждаме раждания близки по място и по време. Докато жребиите са строго персонализирани, тъй като са силно чувствителни към Асцендента- най-силния определител на индивидуалността. Асцендента е вратата през която душата влиза в своето земно превъплъщение , логично е и той да е маркерът, който обозначава каква оценка е получила душата по своя път към въплъщение през седемте планетни сфери-добродетел или порок
Част от целта на Жребиите изглежда е била да се създаде фокус който подчертава или изолира специфично значение, свързано с планетите, включени в изчислението и отнасящо се конкретно до този хороскоп. Където и да попадне Жребия в хороскопа, той маркира това място със своите специфични теми. Едно от многото значения, които присъждаме на Луната напр., е тялото и това се превръща в едно от най-важните значения, свързани с Жребия на Луната -Фортуна или наречена още Точка на щастието. Едно от значенията, което придаваме на Слънцето, е интелигентността и това се превръща в едно от основните значения, дадени за Жребия на Духа, наречен още Точката на Съкровението или Тайна. И в двата случая обаче, при близки по време и място раждания, ние бихме имали еднакви позиции за Светилата по дом, знак, терма че и градус дори. А ние знаем колко много си приличат, но и доста повече се различават съдбата и характера на двама родени дори при тези условия. Еднакво ли ще е състоянието на телата им в даден момент или по принцип? Еднакви ли са добродетелите и пороците им?
Именно жребиите са онези които ще ни посочат малките, но съществени разлики които отличават просветения от невежата в този случай.
Всяка планета има своя „собствена“ партида, свой жребий. По-конкретно, в глава 23 на своето „ Въведение в астрологията“ , Павел Александрийски представя метод за изчисляване на седем жребия, които са свързани с традиционните планети, като цитира произведението, известно като „Панаретос“, посочено и цитирано в по ранни текстове приписвани на Нехепсо -Петозирис, които приписват авторството му на Хермес . Затова те се наричат „херметични жребии“. “Панаретос” означава “Добродетелен” и дава ясно указание за какво се отнася текста.
Нека се запознаем с тях. Всеки Жребий се изчислява чрез ъгловото растояние между две точки проектирано от трета. При Херметичните жребии проекциите винаги са от Асцендента.Участващите елементи са представени в таблицата
Агате Тюхе- Фортуна-Жребия на Съдбата
Планета Луна
Добродетел Надежда
Порок Лакомия
Тюхе, или Агате Тюхе, е Богинята на Съдбата със завързани очи. Това е персонифицираният дух на случайността или самия късмет, който Съдбата дава и взема сляпо.
Фортуна ще ни разкаже за качеството на живота, за нейното земно щастие и комфорт, за здравето, за печалбите и загубите в живота.
Тъй като е свързан с Луната, то тя и особено управителя и описват и по-нисшите психични аспекти на душата проявени в материалните привързаности-към какво и защо. Не на последно място за да извлечем съдържанието на тази точка не бива да забравяме и че Луната е най близо до сублунната сфера, която ние обитаваме-сферата на телесния живот, а от там и връзката на Луната ,както и на нейния жребий с тялото и лакомията, които именно създават материалните привързаности. Добродетелта на Луната е Надеждата, свързана със способността на Душата да се издига над тежестите и липсите в живота, така че на едно по дълбоко ниво през жребия на Фортуна можем да допуснем и какви са потенциалите на душата в това отношение.
Агатодаймон -Точката на Духа/Съкровението
Планета Слънце
Добродетел Вяра
Порок Гордост
Агатодаймон е нашия Дух Пазител. Тази малка искра жизнена сила, дадена ни при раждането. Идеята е, че този дух пазител се слива с душата ни преди да се родим и има за цел да ни напътства. Можете да мислим за него като за нашето „висше Аз“, „интуиция“, „духовен водач“, както и да го наречем, в общи линии това е живото намерение зад нашите действия.
Някои автори гледат на Духът като на сигнификатор на самата душа, други като на връзка с божествените мистерии и посвещения.Със сигурност можем да кажем че е свързана с личното разбиране и преживяване на Бог. Неговата добродетел е Вяра и това ни подсказва че е с него се търси връзката на въплътената душа с Твореца, колко силна и здрава е тя. Място на Дух показва пътя към Бога и висшите духовни стремежи на човека. Когато е подчертан в хороскопа е показател за справедливостта и отдадеността на душата. Това означава на Асц, МЦ, в аспект със Слънцето или Луната или техния диспозитор или те самите диспозитор на Жребия на Духа, или обвързана с деветия дом. Тази точка заедно с нейния управител е символ на силата на душата, нейната мотивация и стремеж към духовен растеж.
Порокът на Духа е Гордостта и можем да го наблюдаваме когато точката е слабо интегрирана.Това е грехът на Ангелите, първородния грях който води до падение. В лошите домове , дори и във втори, без аспект с някое от светилата или поне с техния диспозитор, показва слаб дух ,слаба вяра и особено ако Фортуна е повече подчертана, се разглежда като признак на свръх привързаност на душата към материята, времето и живота.
Ерос - Жребия на Ерос
Планета Венера
Добродетел Милост
Порок Похот
Думата „ерос“ означава „любов“ или „желание“.
Има две основни версии на Ерос, които са доста противоречиви, но парадоксално обединени в този херметичен жребий. Първата версия на Ерос е Бог, който се е родил от Хаоса, заедно с Гея и Танатос и е присъствал при създаването на света, според Мита за Сътворението на Хезиод.Според Аристофан пък, той се появява от яйце снесено от Нощта, заченала от тъмнината и поради това вероятно почитан в Елевзинските мистерии като Първородния. Тази версия на Ерос е могъща сила на сътворението, събрала в хармония противоречивите елементи на Хаоса.
Другата версия на Ерос, синът на Афродита и Арес, е Бог на чувствената любов и желание, който често причинява пакости с лъка и стрелата си. Тази версия на Ерос няма нищо общо с по-голямата универсална хармония и вместо това е изобразен със завързани очи и непостоянен. Но и милостиво отговорен към силата която притежава, като плод на съюза между Любовта и Войната.Именно Милостта е основанието стоящо зад отказа му да изпълни заповедите на Афродита, а и на други богове, да се намесва в съдбата.
Този жребий ни разкрива колко щастлив е човекът в любовта, колко е обичан, колко е способен да обича, колко е морален и в какво, по какъв начин той се ангажира с добри дела и духовни проблеми. Но в същността си той е нещо много повече и силно се ангажира с определянето на това което избираме доброволно, защото се чувстваме привлечени или иначе казано какво обичаме. Затова е и морално ценностен ориентир.Показател е и за основната архетипна роля на Ерос-съзиданието, и подобно на Дух, също може да е свързан с избора на кариера. Така ако вземем предвид по-широкото значение на Ерос като сила на творческо привличане, можем да разширим нашето разбиране отвъд сексуалното желание. Обикновено създаваме неща, които самите ние смятаме за приятни (Ерос), както и неща с цел и смисъл (Дух).
Тъй като това е жребий асоцииран с Духа, съответно Слънцето, или мъжкия принцип, ако тя е в аспект с него ще посочи качества и на ума и по скоро интелектуални стремежи в привличането и желанието, поради което някои наричат Ерос философски жребий. Когато е асоциирана с Луната, или с женски знаци, квадранти и прочее той посочва повече чувственост и съответно привличане и задоволяване на желанията на физическо и сексуално ниво.
Похотта като порок на Венера можем да различим най-вече когато точката се окаже в близък аспект с малефици или под тяхното управление, особено под влиянието на Марс.
Ананке - Жребия на Необходимостта
Планета Меркурий
Добродетел Мъдрост
Порок Завист
Павел Александрийски казва, че той означава ограничения , подчинения, битки , войни, вражда, омраза, осъждания и всички други ограничаващи обстоятелства. Много трудно за разбиране е какво общо има всичко това с Меркурий, след като прилича твърде много на Марс. Освен ако не се обърнем към най-дълбоко архетипните му принципи на разделяне и противоречие и не ги разгледаме в контекста на архаичното божество Ананке. Ананке е много повече от Необходимост, или по скоро една философска представа за Необходимостта, далеч надхвърляща описанието в тълковните речници. Можем да си я представим по скоро като неизбежност, доколкото неизбежността се вписва в понятийната система на съвременния човек.Неизбежността е нещо по отношение на което не можем да направим нищо. Мига в който осъзнаем това е и мига в който избираме как да подходим към ситуацията-с Мъдрост или със Завист.
Аннаке, древната богиня на Съдбата, присъства при създаването на Вселената като безплътна змия, която чупи Яйцето на Сътворението заедно със своя партньор Хронос (времето). Когато счупват това яйце те едновременно създават но и отделят едно от друго Небето, Земята и Морето, поставяйки ги във вечно противоречие. След това те обикалят космоса, за да задвижат времето напред.От това описание на Ананке можем да видим, че противоречието задействано от нея, е в основата на разделящото качество.
Обикновено когато става въпрос за разбиване и разрушаване ние сме свикнали да мислим за Марс, като напълно забравяме за Меркурий. Но Меркурий не просто строшава нещата по начина, по който го прави Марс. Меркурий ги разглобява, внимателно, парче по парче. Както при вършитба на зърно например, зърното често се свързва с Дева, идеята е да се отдели ядливата част чрез премахване на плявата. Ние обработваме зърното. Меркурий обработва. Ананке също не унищожава яйцето, а го обработва или поставя условията съдържанието му са се самообработи чрез изглаждане на противоречията.
Ананке също е известна като майка на Мойрите, изобразявана с вретено на което изплита нишките и предопределя Съдбата, която всеки следва по необходимост, но неотклонно.Тази необходимост именно, както и разделението създават условията на Завистта. Разделението на Меркурий, изтъканата му от противоречия същност, винаги поставя условия, да почувстваш себе си не като другите, да отхвърлиш собствената “необходимост” и да пожелаеш чуждата. Мъдростта е именно онова качество на ума което му позволява да се издигне над привидните противоречия и да разпознае в разделението обработващия принцип на Съдбата.
Разглеждайки Ананке като цяло, ние можем да видим отвъд простото разрушително качество, дадено от значенията на „ограничения, омраза, врагове и спорове“, за да видим нещо по-здраво и смислено.Движението също е принцип на Меркурий. Какво ли щяхме да правим ако я нямаше необходимостта която да ни движи напред, следвайки Ананке и Хронос?Тя изглежда описва естеството и обстоятелствата, които съпътстват конфликта и конкуренцията, така че когато Малефиците са свързани с нея, това ще доведе до неуспехи и атаки, докато когато се свързва с
Бенефиците, това предполага победа в конкуренцията преодоляване на изкушенията да си служим с конфликти, с порочни практики и да формираме вражди, за да се движим напред.
Принудата на необходимостта е онова което може да ни накара да лъжем, мамим и крадем, а и да завиждаме на онези на които, на които им е провървяло повече.Необходимостта не случайно се обвързва с Фортуна.
Ако умираш от глад ще откраднеш ли хляб?Подобно на планетата, свързана с него, Меркурий, Жребият на Необходимостта е морално двусмислен. Меркурий не се счита нито за благоприятен като Венера и Юпитер, нито за зловещ като Марс и Сатурн. Зависи от контекста и гледната точка.Меркурий раздели и обществото ни по повод военните конфликти.Ако попитате всяка от страните каква е причината за възникването им ще ви отговорят-по необходимост. Всички знаем че да убиваш е зло, но сме съгласни то да се върши по необходимост.
Жребия на Дързостта
Планета Марс
Добродетел Сила
Порок Гняв
Дързост е свързан с Марс, като по този начин описва суровата сила и смелостта, но и предателствата и всички зли дела. Добродетелта на Марс е Сила, Непоколебимост, Кураж, а порока Ярост. Тук няма много двусмисленост нито повод за дълги философски разяснения. Кръвожадната същност на Арес е ясна -той е Бог на Войната, а силата му е толкова сурова, че малцина са онези които могат да я опитомят и насочат в добродетелна изява. Далеч по-често виждаме неопитомената марсова природа под формата на ярост и гняв. За кръвожадността на образа на Арес в елинистичната култура си има и културологични причини, на които няма да се спираме сега. Само ще споменем че обикновено аресовите качества са присъщи на варварските племена и на по късните вражески настроени римляни. Спомнете си и Троянската война. Там Арес е на страната на Троя, докато гръцката представа за война е персонифицирана от Атина-богинята на Мъдростта и военната стратегия, която олицетворява по разумния подход във войната.
Смелостта и дързостта обикновено са противоположни на стратегията, което поставя Жребия на Смелостта точно във владението на Арес. Има риск, присъщ на този вид смелост или дързост, който го отделя от спокойната, хладна и обрана власт на Атина. Дори добродетелта на Арес често е със съмнителни последствия. Проявата на Дързост не винаги е стратегически обоснована. Безспорно смелостта и куража са необходими за да влезеш в конфликт и открито противопоставяне, но историята показва че бойното поле рядко се оказва място за изглаждане на противоречия. Единствено нощната природа на Арес, може да го постави в ролята на защитник, за когото силата и куража се превръщат в безспорна добродетел.
Нике-Жребия на Победата
Планета Юпитер
Добродетел Умереност
Порок Алчност
Жребия на Победата е свързан с Юпитер, като по този начин, обозначава добрата надежда, предприемчивостта и успеха, доброжелателите и вярата в успеха. Добродетелта на Юпитер е Умереност, а порока Алчност. Тези две качества са представени от самите божества персонифицирани в Жребия.
От една страна имаме Нике чието име носи този херметичен жребий. Нике е крилатата гръцка богиня на победата както във война, така и в мир.Поклонението на Нике до голяма степен се извършва като аспект на Атина, която пък представя дневните аспекти на Венера. По същество е сливане на двете. Признавам че първоначално се почувствах объркана от факта че жребия на Юпитер е представен от божество на Венера. Разбира се съвсем логично е Победата да бъде подкрепена от двата бенефика, но формулата все пак включва само Юпитер.
Именно добродетелтта и порокът описани в този жребий обаче разрешават мистерията.
Макар и възприемана като аспект на Атина, Нике е тясно свързана с Зевс.И най вече с неговата Победа. В Гигантомахията Нике е колесничарят на Зевс, буквално носеща го към Победата. И да, Нике, макар и версия на Атина не е оная Атина, която хладно развива стратегии за бойни действия, а тази която прави победната обиколка след постигането на най важната победа-тази на доброто и мира постигната с общи усилия. Затова и жребия на Нике се свързва със съюзници, приятелство и успех. Това е жребия който ще ни посочи къде Нике ще ни отведе към победа. Може би, подобно на Зевс няма да я спечелим сами, но все пак ще я спечелим. Може би, подобно на него ще трябва първо да разрешим дилемата между срама и съвестта, за да постигнем умереността - добродетелта осигурила му тази победа.
А ако не сме, ще ни свърже с тъмната страна на Зевс. Зевс който е ненаситно алчен за удоволствия и власт , заради които дори поглъща жената която най-много харесва.
Немезида-Жребия на Възмездието
Планета Сатурн
Добродетел Справедливост
Порок Леност
Жребия на Немезида е свързан със Сатурн и Павел го отнася към духовете на подземния свят и скритите неща, слабостта, тъгата и качеството на Смъртта. Добродетелта на Сатурн е Справедливост, а порока Мързел.
Справедливостта на Сатурн не е правосъдната справедливост на Темида.Тя е Справедливостта на Немезида.Можем да я окачествим като наказателна.И съм сигурна че всеки от нас познава чувствата на Немезида.Достатъчно е да изгледаме вечерната емисия да речем за да се захраним с онова чувство породено от деянията на всички, които извършват несправедливости безнаказано и в следствие на това се радват на щастие и привилегии. Немезида не се интересува от закони и правни обстоятелства за повдигане на обвинения. Ако сте безобразно богат, защото укривате данъци и експлоатирате работници, Немезида се самосезира въпреки че документите ви са изрядни и никой не е подал оплакване срещу вас. И това ще бъде действие провокирано не от завист и ревност към вашия успех, а от справедливост.
Ревността също е качество на Сатурн. Ако се чудите дали чувството ви е провокирано от неговата добродетел или от сянката му, достатъчно е да си зададете въпроса дали искате да сте на мястото на онзи който поражда възмущението ви. Искате ли да сте безмерно богат за сметка на безобразна експлоатация на хората?
Разбира се заети с отричането на успеха и материалните постижения бихте могли да заемете крайната позиция на нищотправенето, или иначе казано мързела.И отново да се подслоните под сянката на Сатурн, а тя неизбежно ще привлече и вниманието на Немезида към вас.
Работата е там че Немезида не е просто справедливост или възмездие за сторена несправедливост.Тя е ангажирана и с правилното разпределение на благата.А щом сте попаднали в капана на леността, вероятно стойността на произведените от вас блага клони към нула. Това че не искате да бъдете милиардер, експлоатиращ хората, не означава че не трябва да произвеждате блага и добавена стойност. Отричането на материалните аспекти на живота в една изцяло материална реалност каквато е нашата е чиста форма на невежество-също един от пороците на Сатурн.
И докато на Сатурн се приписват преди всичко малефични качества, то духът на неговия жребий е по уравновесен. Немезида не е нито добра нито лоша -на всекиму въздава според делата, но нищо сторено не остава неовъзмездено.
В заключение
Доктрината за обвързаността на седемте гряха, седемте добродетели и седемте планети от септенера не е нова. Има стотици публикации и изследвания на тази тема. Идеята на това резюме е да обвърже доктрината не със самите планети, а с техните жребии, които считам за по-персонифицирани и съответно информативни относно взаимодействието на душата с принципите на планетите. Считам че елинистичните автори са имали подобен подход. Съвсем не смятам за случайност, това че са счели за нужно, да присъдят дух или “деймон” на всеки жребий. Те влизат едновременно в ролята на обозначители посочващи склонността към добродетел или порок според мястото, управителя и и конфигурациите си. В същото време са и водачи при срещата със сянката и усвояването на добродетелта, посочват мястото където ще бъдем предизвикани да продължим усъвършенстването си, както и формата под която ще продължим да водим вътрешната битка между греха и добродетелта на арената на живота.
Няма коментари:
Публикуване на коментар