Помръкна младото Слънце, приседна край потока и му разказа своята тегоба. Потокът, който току що се беше събудил от лъчите на Слънцето бааавно се протегна и заслуша. И колкото повече слушаше, толкова по-буйни ставаха водите му. Защото в тях живееха духовете на чувствата. Заиграха се, завъртяха се и се втурнаха в стремителен бяг. Изчистиха пътя пред Слънцето и напоиха земята със себе си. И тъй като то беше седнало край потока, лъчите му огряваха всичко наоколо, а там откъдето бяха минали чувствата заблестяха съкровища. Където земята оставаше суха обаче, лъчите само се плъзгаха без да има в какво да отразят блясъка си.
-Ето виждаш ли?- каза потокът на Слънцето- какъв смисъл имат твоите важни цели? Те не могат да заблестят, ако не са напоени от чувство. За да извършиш своите геройства се нуждаеш от подкрепата на Луната-твоето най-близко същество.Тя подхранва твоите цели с чувство. Когато нощем изгубиш блясъка си тя озарява пътя ти. Когато постигнеш успех, тя споделя радостта ти. Когато се обезсърчиш тя те подкрепя да продължиш и дори е готова вместо теб да свети. А знаеш ли че, когато се заблудиш точно тя ще повдигне за теб булото на заблудите? Когато се провалиш тя ще те утеши и ще те захрани с ново чувство, за да превърнеш провала в успех. Никой дори ти, не може да разчита само на себе си и да стане герой, без подкрепата на близко същество. Ти мислиш, че постигането на твоите героични цели ще осмисли живота ти, ще го изпълни със светлина и това действително е така. Но ако те не извират от дълбините на душата ти, ако не обслужват най-съкровените ти нужди и желания, твоите постижения ще бъдат просто фалшиви трофеи, лишени от смисъл дори за самия теб. А дълбините на душата се осветяват от Луната.
Докато си говореха Слънцето и Извора дойде нощта. Беше тъмна нощта, защото Луната все още отказваше да се покаже докато Слънцето не признае, че без нейните чувства и подкрепа целите му са безсмислени, а геройствата-неосъществими. Слънцето все още стоеше край потока и тъй като беше нощ, никой на разбра че то е помръкнало. Но всички почувстваха. Най- силно почувстваха онези, които бяха постигнали големи победи в живота си, но ги празнуваха сами защото нямаха с кого да ги споделят. Те бяха опустошени. Почувстваха и онези, които нищо не бяха постигнали, защото нямаха близки, които да ги подкрепят, напътстват и утешават. Те бяха обезверени. Развълнуваха се и тези, които макар и благословени с дом и близки, не оценяваха какво съкровище имат и бяха увлечени в нескончаемо търсене на други по-големи съкровища, с други, не толкова близки хора.Техните търсения бяха обезсмислени. А онези, които бяха заглушили гласът на чувствата и потребностите в сърцето си, за да могат да осъществят важни дела, изведнъж загубиха своята цел, защото нямаше какво да осветява пътя им в нощта.
И всички те се почувстваха като дърво без корен.
Но всички те, заедно със Слънцето най-после чувстваха. И в тишината на тъмната нощ изгряха безброй звезди и затрептяха с тихо изречени желания. " Да се освободя от честолюбиви и користни цели и да следвам гласът на сърцето си", " Да не пренебрегвам своите близки и своите чувства, заради постигането на цели и намерения" , " Да укрепя връзката си със своето семейство, с близките и роднините си за да имам високи постижения", "Ще търся и ще предлагам съкровена близост, която е източник на моята сила", "От тук насетне, моите геройства ще обслужват емоционалните ми нужди и постигането на стабилност и безопасност за мен и моите близки", " От тук насетне моята цел е да поставя чувствата си в основата на устойчиви връзки с близки същества" , "Ще използвам своите постижения за укрепване на дома, семейството и рода"
А Слънцето размишляваше върху своите важни цели, за това какво трябва да направи за да ги постигне, постави си срокове и дори си представи резултатите, които щяха да потвърдят че целите се изпълняват. Почувства, че вече не е така щедро на обещания, нито пък толкова възторжено в очакванията си. Даваше си ясно сметка какво е най-ценно и най-важно за него. Беше му трудно да се освободи от детинската наивност, но и това успя да стори. Възползва се от светлината която носи в себе си и освети всичко-откри истината, прие фактите и тайничко си призна, че може би именно нежеланието да приеме реалността и да се съобрази поне временно с нея е причина за неуспехите му. И отново си обеща повече да не пренебрегва Луната която свети там, където неговите лъчи не достигат и винаги поема товарът когато силите го напуснат.
И тъкмо когато плановете му станаха съвсем оформени, до него изгря Звезда. Слънцето трепна и се зарадва, че най-после може би намери приятел, който да стопли обезсърченото му от самотата сърце. И да, може би някой който ще замени Луната.
-Здравей, аз съм Слънцето, нека да бъдем приятели- каза Слънцето и лъчите му трепнаха суетно, а Зората пропука небето. Макар и зарадвано от неочакваната компания в тъмната нощ, то тайничко се беше притеснило, че някой го е видял в състояние, по нищо не наподобяващо обичайния му шармантен блясък.
- Здравей- отвърна Звездата - аз съм Вега и също като теб съм Слънце, но не мога да ти бъда приятел защото аз съм Жреца на Небето. Жреците нямат приятели, защото те служат на всички и не могат да се ангажират с никого лично, а приятелството без личен ангажимент бързо се разпада. Аз само давам отговори, съвети и напътствия, а и ти си имаш вече приятел отреден от небето-Луната.
-Но нея я няма, а върху мен е надвиснала сянка.
-Няма я, защото заслепен от своята гордост и увлечен от своите честолюбиви цели, забрави че никой, дори ти не можеш да разчиташ само на себе си и се нуждаеш близък който да споделя товарите и радостите ти. - Повтори и Жреца думите на Извора. - Ние знаем това и затова сме ти дали Луната да свети когато ти не можеш, а когато приключи дългия ви път да се събирате и да си почивате заедно. Но тя свети с твоята отразена светлина и когато ти отвърнеш лицето си от нея тя помръква, а с нея помръкват и чувствата, които са основата на живота в света който вие осветявате. Всичко на Земята е породено от чувство, затова тя е толкова красива и на нея живеят любимите чеда на Бог. Дошла съм тук за да ти дам напътствия!
И Жреца рече:
През тази година ти предстои тежка и сериозна работа за да покажеш, че си достоен за мястото, което претендираш да заемеш. Ще трябва да покажеш че си готов да поемеш отговорност за своите избори, че си достоен да носиш короната която сам си си сложил, че разполагаш с всички необходими качества за да заемеш желаното от теб място. Целите ти трябва да бъдат съобразени с вече постигнатото и с вече придобитите възможности. Онези които ги надхвърлят, няма да срещнат подкрепа. За да можеш да ги реализираш ще трябва да придобиеш съответните им способности. Преглътни гордостта си и не очаквай някой да повярва, че можеш да топлиш и светиш само защото си Слънце. Но ако можеш да докажеш че топлиш и светиш тогава всички ще признаят че си Слънце и ще се утвърдиш като такова. Няма да можеш да се справиш сам, без Луната. Никой не може да достигне висините без здравата и надеждна опора на любящо същество до себе си, или силно чувство, което да следва. Погрижи се за основата, укрепи дома си, създай здрава емоционална връзка с любимия човек, децата и родителите си и не ги пренебрегвай за нищо на света, защото както сам виждаш светът губи блясъка си без тях, но и в най-тъмната нощ Луната поддържа твоята светлина. Позволи и да разкрие пред теб съкровените ти желания, да откриеш с нейна помощ онова, без което не можеш и него превърни в цел.
И Жрецът разкри на Слънцето магия, свещен ритуал с който да подкрепи своята сила.
Приседна до него и го заслуша докато нареждаше своите желания и обещания край потока, за да ги отнесе на небето, където в света на звездите да се подготвят за своя предстоящ живот на Земята.
Тъй тиха и съкровена бе изповедта на Слънцето, така дълбоко от сърцето му извираха думите, че потокът за миг спря, за да не изтърве някоя дума в шума на водите, а после рукна и хукна пречистен към своето осъществяване. А Слънцето най-сетне изгря светло и чисто и за да е сигурно че намеренията му няма да останат незабелязани и неосъществени, както го посъветва Жреца, събра всички момчета и мъже и ги увлече в буйно хоро в потока, където позамръзналите чувства ги дариха със здраве и сила. И от своята мъжка сила те оставиха на потока за да оформя и насочва чувствата в цели, а своите героични цели насочиха с чувство.
Разчувства се нежната Луна пред този израз на почит пред нейната сила. Потънала в нежната прегръдка на нощта, тя позволи на тъмнината да разтвори и отнесе тежестта на миналото, а на заранта поведе момите и жените на хоро в същия поток и прие Слънцето да опложда нейните чувства. А те придадоха форма и смисъл на целите му. На свечеряване, след два дни мъжки и женски хора, Луната най-сетне озари с тънък сърп небето, за да приютява светлината на Слънцето нощем, та да не губи то своята цел.
Така водата сля в свещен брак мъжката и женската сила. Пречистени Слънцето и Луната се сляха силни в Новата година. Да е честита и благословена!
р.р Изображението към текста е дело на Кларк Литъл -фотограф и сърфист
Няма коментари:
Публикуване на коментар