Докато Луната още спи, защото тя все още спи, въпреки всеобщата еуфория и големите обещания на новолунието, се разхождам по неясните очертания и мъгливите пътеки затрупани от първия сняг и сред тихия шепот на снежинките и бялата победа на чистотата преди началото, си мисля: Еуфория??? Ама защо и на какво отгоре? Та нали каквото горе това и долу, а долу чист бял празен лист без обещания за каквито и да било желания. Усещам как чистотата, студът, ограничените възможности за движение и внезапния застой, лишаващ те от каквито и да било възможности освен една-да се концентрираш тук и сега, някак си ме отдалечават от стрелешко-юпитеровото безгрижие и все по-натрапчиво ме насочват към Сатурн.
И не само те - Луната, която макар и да не виждам, усещам с тялото си, с всяка крачка, ден след ден, час след час, все по-навътре и по на-дълбоко в студената прегръдка на зимата, която ще се случи само след няколко часа-в студената прегръдка на Сатурн.
Казват, пък и за толкова години наблюдения и сама знам, че по време на новолуние организма и психиката се освобождават от товара на изтичащия месец. Пречистват се и се готвят за нов жизнен цикъл. Ето това вече е идеалната синхроничност - каквото горе, това и долу-белоснежна чистота, замръзнало в очакване дихание и тишина. Първична тишина в която дори шепота на снежинките звъни като камбанен звън помитащ всякакви предубеждения, а и съмнения.
И някак в белотата всичко се подрежда по местата. Рано е за посрещане. Време е за изпращане
Първо не е новолуние или по-точно е , ама не баш, и днес да, точно днес, започва оня тъмния, страшния ден, потънал в първичната бездна на гладната и освирепяла от липсата на възможност да се окъпе в лъчите на светлината Хеката. После се сещам и не само се сещам, направо усещам, че тия лъчи извират, буквално прозират през сърцето на Скорпиона. О дааа, точно така, как можах да пропусна. Точно там където Луната е тъй безпомощна и ранима- пред Антарес който ще пречисти Слънцето от фалшив блясък за да го направи истински цар. "Защото той ще командва земи и царства и ще управлява твърдо и мъдро и ще бъде велик и прославен своите действия". Отчитайки този факт, както и осезаемото дихание на Сатурн вече започвам да се успокоявам. Не, слава Богу, няма грешка! Каквото на небето това и на земята, това и в душата и вече нямам угризения, че не летя в еуфория понесена от очаквания за сбъднати мечти и никак не бързам да пристъпя в бъдещето.
Така, сред празният лист на белотата и пътеки, които сама си проправям летя напред и назад, в минало и бъдещe. В белотата губиш усещането за пространство и време, от къде идваш и на къде отиваш - всичко е едно - бяло. А хладния блясък на диаманта в жезъла на Сатурн, разчиства пътищата в съзнанието ми и намества фокуса в колелото на времето. И попада в средната точка. Средната точка между две затъмнения. Ахаа, ето къде бил ключът. Защото новолунието на 29 ноември е средната точка между слънчевото затъмнение на 1 септември тази година и следващото което ще бъде на 26 февруари, 2017. И още по важно, за мен специално, то е средна точка между лунното от 16 септември и следващото лунно на 11 февруари, 2017. Е, това вече съвсем не е причина за еуфория.
Да ви разкажа малко за средните точки. Всяка сизигия, т.е новолуние или пълнолуние, носят нови тенденции в развитието на важни житейски сюжети и обстоятелства. При всяка светът неизбежно се променя, в една или друга степен, раждат се нови мисли, идеи, планове, които в последствие ще търсят възможност за въплъщение в реалността. Те в една или друга степен засягат всеки конкретно, доколкото резонират с рождения хороскоп. Но винаги насочват към определена тема или задача съгласно мястото където попадат. Не винаги обаче те се проявяват като нещо ново. Понякога акцентират върху вече съществуващи условия, сюжети и състояния, като добавят декорация, така да се каже, предоставяща ни шансове да преразгледаме и променим подходите си в акцентираните теми и житейски сфери. Изключителна рядкост е всички родени в новолунието идеи и концепции да се разгърнат в рамките на месец. По правило те се развиват в течение на множество лунни цикли, в продължение на месеци, години, че и десетилетия. Но така или иначе, преминават през етап на максимално разкриване по време на пълнолунията. И понеже затъмненията са по същество новолуния и пълнолуния, но с по-съдбовен и мащабен акцент, цикличното им разгръщане и проява, което се случва в средните точки между тях има фундаментално значение за цялостния процес, генериран чрез тях.
Осъзнавайки този факт вече гледам с други очи през белотата към ограничените възможности на престоя в зимната приказка. Защото в средната точка, шансът да държиш под контрол хода на събитията и да проектираш желаната реалност е минимален. И ако си имаш торба с мечти и не си извадил нещо от нея по време на затъмненията, ще трябва да почакаш...минимум до следващото, по- ненатоварено с инерцията на вече възникнали и неподдаващи се на контрол сюжети новолуние. Защото средните точки са нещо като връх на сладоледа и най-важната им характеристика е непредсказуемост и невъзможност за контрол на процесите и явленията.
Полекичка започвам да добивам самоувереност и спокойствие. Сладоледи съм яла, знам че няма как да предвидя кога върха ще се разтопи, ще се разтече до лактите ми, или просто ще залепне безславно на асфалта. А и с очите си виждам как лек полъх на вятъра, нежен прелет на птичка пренася една пряспа от едни клон на друг, заплитайки нова, по-сложна дантела. Защото събитията тук притежават динамиката на внезапния удар, произтичаща от факта че средната точка е върха на тау-квадрата, в основата на който стоят двете затъмнения.
Е, сега вече всичко си идва на мястото, стане ли дума за тау квадрати и най-вече за "ръбчетата" им, нямам съмнения, но имам умения и рязко изтрезнявам от всички илюзии за сбъднати мечти. Защото тауквадратурата е една от най-твърдите и ограничаващи конфигурации и не, не че не сбъдва мечти напротив, сбъдва ги, но по особен начин. По същия начин както ги сбъдват и фазите на затъмненията. Средните точки обаче, подобно на тауквадратурите със сигурност описват ситуации, които изискват труден избор, ситуации които дават максимална свобода, но излизат извън контрол именно защото не всеки е в състояние да се разпореди грамотно с нея. В следствие на което, инициативите добиват съвсем неочаквана реализация, или като минимум протичат не така, както са планирани. Резултатите и последствията от тези инициативи могат да се окажат в пълна противоположност на първоначалния замисъл. Тук вече виждам как онези с рождени тауквадратури разбиращо кимат и свиват рамене, безсилни пред порстичката истина, че обстоятелствата друг ги създава. От вас се изисква реакция и в това сте много добри.
Почти в съгласие със себе си, докато си проправям нова пътека, защото пътеки няма и имам максимална свобода да вървя накъдето си поискам, разбирам, защо притихнала и предпазлива не бързам да празнувам големите надежди. В такива дни, а и в такива месеци, непредсказуемите ситуации са правило и те по правило рязко променят хода на събитията. Това е време на хаос и безпорядък, време за игри без правила, в които най важния играч е "слепият случай", при това без да знаеш до последният миг за чий отбор играе той. От тук произтича и най-важната препоръка - не започвай нищо важно, не взимай съдбовни решения, не създавай обстоятелства и реагирай само при нужда. Най-добрата тактика - покой и наблюдение, усвоена до съвършенство от най-добрите играчи и най-важен урок за тези с рожденни тауквадратури, които от рано усвояват (или поне следва да се стремят към това) умението навреме и адекватно да реагират на възникващите в пространството около тях позиви и да се въздържат от това сами да ги създават.
Тишина, белота, замръзнала в очакване реалност. Покой. Каквото горе, това и долу. Няма пътеки, дори пътни знаци няма. Но аз вече имам няколко - средна точка, тау квадрат...горе и долу. Обесения, от горе-на долу, като отогвор на въпроса "какъв е твоя мироглед?", в една таро игра, в която наужким е наистина.
Бдителността е качество и върховно постижение на тауквадратурите. Бдителността е състояние на максимална готовност за действие на фона на вътрешно спокойствие. Да бъдеш бдителен означава да бъдеш готов за всякакъв обрат в събитията, при това без да се безпокоиш и без да се ангажираш с оценки, преди да е настъпил решителния момент. Бдителността пести силите си, защото знае, че няма контрол над събитията, но има контрол над действията си спрямо тях. Бдителния не зацикля над грешките, а ги изучава и не губи време за ненужни преживявания. Обесения, Бдителния и тауквадратурите се самозареждат и при необходимост са способни да проявят свръх човешки качества и реакции без да се уморят. Затова пък през останалото време основното им занимание би следвало да бъде мускулна релаксация и пълна концентрация върху това което наблюдават, с което са заети.
И ето го Стрелеца! Най-после! Ако поставиш Обесения хоризонтално се превръща в лък и
стрела! А средната точка и тауквадратурата се фокусирт в цел. Изображението на Стрелеца е стрела, готова за полет. Това е мига в който се избира цел, преценява се усилието с което стрелата трябва да бъде изстреляна, движението се синхронизира с дишането, а тялото е едновременно отпуснато и концентрирано в движението. Неслучайно стрелбата с лък е изкуство, усвояването на което изисква развиване на специални умения. Ето и сега се налага и ще ни бъде полезно да бъдем изключително внимателни и прецизни, особено в етапа на настройката, насочването и мускулната релаксация. Енергията на Бдителния ни е необходима за да забележим главното и да се съсредоточим в него, за да се прицелим в новите идеи и решения. Да се прицелим, да проследим целта, да изучим поведението и реакциите и, както и условията на заобикалящата среда, които биха могли да повлияят на полета на стрелата и да я отклонят от целта. Да разработим стратегия, да обмислим тактика, да изберем правилният момент, но не и да стреляме. Защото акцентите през този месец ще ни покажат границите, които не бива да пристъпваме за да избегнем неприятности, както и посоките, в които следва да поемем в търсене на щастието и големите мечти.
Спокойна съм и ми е бяло.
Изумително! Благодаря! Невероятно описание! В този ред на мисли, ако е удобно да попитам: редно ли е да избягваме хора, които активират върха на наталната тауквадратура? Прави ми впечатление, че все с такива се забърквам, но не съм убедена, че усвоявам правилно уроците от срещите си с тях.
ОтговорИзтриванеБлагодаря за тази публикация! За мен беше изключително полезна!
Бъдете здрава!
Ами дали е редно-не мисля. По принцип не мисля че е редно да избягваш каквото и да е което натрапчиво ти се изпречва на пътя. Ако пък активират върха, дори да се опиташ ще ти е трудно. От друга страна чрез тях работиш по конфигурацията доста по бързо и динамично макар и невинаги качествено. Колкото до уроците и неправилно да ги усвояваш пак е добре, най важното е да не бягаш от тях. Тази конфигурация изисква работа, не може да ти е спокойно и комфортно, а уроците непрестанно се повтарят за да се затвърдят така или иначе. Доби да ги усвоиш правилно пак ще ги повториш просто на друго ниво.
ОтговорИзтриване