Шест стъпки в прехода от здраве към болест

Според древната лечебна система на Ведите-Аюрведа съществуват шест степени в прехода здраве-болест.
Те могат да бъдат наречени психофизиологическа, енергоинформационна, невро-ендокринна, ендотоксична, симптоматична, терминална. Първите три са лесно излечими, четвътата –излечима, петата – трудно излечима, а шестата-неизлечима. Всеки следващ стадий запазва характеристиките на предходния като добавя и нови, така че при лечението трябва да работим с всички съществуващи елементи, според стадия на развитие на болеста.

Нека ги разгледаме в детайли

Първият стадий е свързан с появата на отрицателни стереотипи, под формата на твърде изявени емоционални състояния. Гордост, раздразнителност, егоцентризъм, завист, алчност, гняв, ревност, страх, импулсивност, умствано безпокойство, нетърпимост към нещо или някого, властолюбие склонност към насилие, привързаност. Като цяло всички те са са характерни за пъстрата палитра от човешки чувства и емоции и не всички са обичайно възприемани като негативни. Аюрведа обаче ги възприема и третира като корен на всички болести. Защо става така че нормалните човешки чувства причиняват човешките болести? Защото когато едно качество или една емоция доминират над всички останали, за продължителен период от време или постоянно, това обиктновенно е за сметка на друго, което поражда дисбаланс. Ако сме ядосани, но след няколко часа яда отшуми, това не е проблем. Но ако ден и нощ мисли само за това и гнева обсебва съзнанието ни, това вече става психосоматика. Постоянният страх, омраза, безпокойството на ума са вече болестни състояния. Пороците на ума и егото постепенно разрушават нашето тяло. Да се справим с отрицателните мисли и психологически стереотипи като ги подтискаме е невъзможно. Освен това възпитането и обществените стереотипи подпомагат този процес- ако някой е твърде властолюбив или гневлив, ние се съобразяваме с това, свиваме рамене и казваме - „Ааа той си е такъв”. И „той” започва да възприема властолюбието/гневливостта си както нормално състояное, както и ние. Властолюбието обаче, обикновенно е първата стъпка към развиването на хипертония, артеросклероза и невроза.
Необходимо е да анализираме постоянните си емоционални състояния и най-вече постоянните си желания и ако е възможно да ги овладеем. Съвременното общество, особено западната цивилизация, разбира се има друга концепция относно желанията - те са едновременно импулс за разтеж и средство за манипулация.Според древната наука на Ведите обаче, както и сперод моножество други холистични теории едно постоянно желание което не може да бъде реализирано, често става причина за последавщо разочарование генериращо гняв или обида.

По време на вторият, енергоинформационният стадий, натъпват промени по енергийните канали и центрове на човешкото тяло, отговоарящи и свързани със съответните емоционални нагласи. Човек все още е здрав и няма никакви физически оплаквания, но съществуват психически симптоми. Все още могат да осъществят съответните корекции и да се преодолее състоянието. На този етап всъщност е необходимо да прозрем и овладеем същността на чувствата си. Окъде произхождат? Да разберем защо някой предизвиква нашият гняв или защо непрекъснато искаме да заповядваме на други хора.Ако промяната не бъде осъществена се преминава към следващият стадий, при който вече се наблюдават физиологични промени.

Третият стадий определяме като невро-ендокринен. Негативните психологически стереотипи и отрицателни емоции предизвикват блокажи и разбалансиране на центровете на главния и гръбначния мозъки нарушават хормоналното равновесие във физическото тяло. На този етап все още сме привидно здрави-това е моментът при който показателите при изследвания се движат около горната или доланата граница. Тялото започва да задържа токсини и не може да ги преработи. Човешкият организъм е така устроен и организиран, че да може да отговаря адекватно на всяка атака и ако реакцията е неадекватна това води до отклонение във функционирането на органите и системите. Дисбалансът в ендокринните хормонални показатели и функциите на вегетативните центрове показва първите симптоми, но общото състояние е добро.Организмът обаче вече не е пригоден към натоварване.

Съвременната медицина може да регистрира тези отклонения с помоща на биохимични и инструментални изследвания. Пулсовата диагностика съвсем точно определя невроендокринните нарушения характерни за този стадий. За жалост хората не са достатъчно чувствители, не обръщат внимание на състоянието си и рядко търсят помощ и лечение на този етап. Затова болестта преминава към четвъртият стадий.

На Ендотоксичния етап от развитието на болеста се няблюдава натрупване на токсините които постепенно интоксикират целият организъм-организма започва да се самонаранява. Тук се проявават пъвите нарушения в основни физиологични процеси – сън, апетит, работоспособност, полов живот. Болният започва да чувства дискомфорт, обаща слабост, по-голяма умора, раздразнителност, нарушение на паметта, появяват се налепи по езика. На този етап Аюрведа прилага методи за прочистване на стомашно–чревният тракт, кръвта, бъбреците, дихателната система и кожата. Това е и последният стадий при който със средствата на различни техники за балансиране, йога, бахова терапия, двигателна активност, психологически, медитативни и релаксиращи практики, могат да се нанесат корекции на физическо, психическо и емоционално ниво, да се овладее болестта и да се работи за цялостно оздравяване. Съзнателните промени в начина на живот и най-вече в начина на мислене и реаакцията към обкръжаващата среда, промяната във психо-емоционалният модел все още могат да повлияят върху развитието на болеста. Ако това не бъде сторено настъпва петият стадий от нейното развитие. Тук тябва да се има предвид обаче че резките промени, например прекъсването на нездравословни навици или освобождаването от нездравословна ситуация, създават стрес в организма, който и без това се намира на границите на издържливостта си. Промяната трябва да бъде последователна и плавна, от повърхността към дълбочината. Именно затова Баховата терапия е изключително подходящо средство на този етап, тъй като влияе по мек, щадящ и неагресивен начин.

На Симптоматичния етап, към влошаването на общото състояние се добавя и болката в съответните органи и части на тялото, наблюдават се определени нарушения в системите и функционални изменения в органите. До този момент органите успяват да компенсират напрежението, сега вече те следва да бъдат подпомагнати и подкрепени чрез външни стимулатори. Лечението обикновенно е медикаментозно-независимо дали става въпрос за фармацефтични или билкови продукти. Искам да обърна специално внимание на онези които след като са изпробвали алопатичните средства, решават да се възползват и от възможностите на билките и други традиционни терапии. Тук правилото за прехода е също толкова актуално-отказът от лекарствена терапия следва да се направи постепенно, чрез намаляване на дозите до пълното им спиране и постепенно увеличаване на приема препоръчан от съответната алтернативна терапия. Изключение от това правило прави Хомеопатията – вашият хомеопатичан специалист ще ви даде препоръки как да осъществите прехода.

Всяко заболяване има свой индивидуален ритъм, проявяващи се с периоди на обостряне и ремисия. Ако не може да бъде излекувана болеста на този стадий, тя преминава в терминален стадий.

В последният етап имаме тежко заболяване изискващо в болшинството от случаите сериозна намеса отвън, тъй като организма не може да се справи сам- органите и системите отказват да работят, а тъканите търпят необратими промени. Енергийните резерви на организма са изчерпани и той не може да отговори адекватно на стреса. Постепенно се разрушава и загива атакувания орган или система. Тук вече се немасват хирурзите-терапевтичните методи позволяват само намаляване на страданието и забавят финала.Често това никак не е без значение.

Обикновенно съвременната медицина започва да работи на пети и шести стадий, като въздействието и е насочено преди всичко върху симптоматиката. От една страна това е свързано с медицинската неграмотност на по-голамата част от населението и личната безотговорност по отношение на психическото и физическото здраве, а от друга с непознаването на методите на диагностика и причинно-следствените връзки. С напредването на медицината и овладяването на новите технологии се появи и съответната апаратура, която потвърждава значимостта на традиционните диагностични методи и едновременно с това позволява тяхното прилагане , но тя в много случаи е все още твърде скъпа и недостъпна за по-голямата част от населението.

И все пак, това тъжно състояние на нещата не е необходимо да бъде и да продължава. Ние всички сме господари на собствената ни съдба. Следователно трябва да бъдем господари на личната ни сила и да поемем пълна отговорност за обстоятелствата и условията, които материализираме в живота си, включително и състоянието на нашето здраве: физическо, емоционално и умствено.Общите признаци за добро здравословно състояние са съвсем простички: Човек трябва да живее с лекота и да се чувства щастлив.