Израстване чрез 18-те „ити”-та

Свами Ниранджананда Сарасвати
Сатсанг в Британи, Франция, юли 2006

Има два вида йога. Единият е класическият вид йога, при който практикуваме и напредваме в асана, пранаяма, яма, нияма, пратяхара, дхарана и т.н. Другият вид йога е йогата на Свама Шивананда, това е йога на изразяването и основната й тема е служенето. Докато следваме целите на класическия вид, йога ще представлява процес на самоусъвършестване. Но ако последваме йога на Свами Шивананда, тя ще се превърне в начин на живот. Когато животът ни започне да изразява принципите на йога, йога вече не е едночасова практика, която правим веднъж дневно, а се превръща в начин на поведение и осъзнаване, с които живеем по 24 часа на ден. На това ниво йога ни дава възможност да изразим по-голяма креативност и да участваме активно в света около нас.

Крайната цел на йога не е да се изолираме от света, а да се свържем по-дълбоко с нещата от света, като знаем къде е мястото ни в него, какви са задълженията ни и как можем да направим промяна и в живота на другите. Това Свами Шивананда нарича „божествен живот”. Когато следваме йога на Свами Шивананда, грубата ни същност се трансформира. Когато ставаме по-сатвични и мъдри, и когато развиваме по-голямо разбиране, се осъществява по-дълбока идентификация със средата ни и със света. Трябва да разберете добре, че йога не е път на изолация. Не може да избягаме в планината, за да преживеем по-висше съзнание; трябва да избягаме вътре в света, за да достигнем до по-висше съзнание. И това е въпрос на само-трениране.

Само-трениране означава да владеем отговорите, реакциите, поведението, убежденията, креативността и действията си. Трансформацията от зависими от условията личности, да се превърнем в творчески и красиви личности е „божественият живот”, описан от Свами Шивананда.

Свами Шивананда казва също, че може да продължим с йога практиките на асана, пранаяма и мантра, но трябва да сме способни да изразяваме йога също и в нашата ежедневна, естествена среда през времето, в което не правим практики. За да се случи това трябва да интегрираме принципите на йога в живота си. Нека отбележим, че един компютър функционира според начина, по който е програмиран, и според софтуера си. По същия начин ние трябва да заменим вътрешния си софтуер и да ъпгрейднем програмата в ума си. Откъде обаче да намерим такъв софтуер? Къде да открием програма, която да ни позволи да променим работата на нашия компютър? Такава възможност дават 18-те „ити”-та (на английски названията на качествата завършват на „-ity”, оттук „ити”-та – бел.прев.) на Свами Шивананда. Нека видим кои са те.



1.Serenity (лъчезарност, ведрина, спокойствие)

Първото „ити” е спокойствие и това е първата промяна в софтуера. Ведрината и лъчезарността се появяват, когато се освободим от умствените и емоционалните си реакции. Нека погледнем обаче на качеството и от различна перспектива. Когато сме ведри и с ясно съзнание, сме в хармония със себе си. Така че, въпросът, който възниква, е защо се случва да загубим това усещане? Защо не можем да останем спокойни и ведри през цялото време?

Някои могат да кажат - асоциирането със сетивата и привличането ни към сетивни обекти е причината спокойствието ни да се наруши, според други причината е в желанията ни. Всички те имат основателни причини за твърденията си. Ведростта е като тялото. Някои може да каже, че тялото е съставено от ръце, друг, че тялото има крака и т.н. Но се засягат само части от тялото. Цялото тяло е съставено от всички тези части взети заедно. По същия начин ведростта е преживяване, което може да изпита една цялостна личност. По-голямата част от нас не сме цялостни личности и затова не сме ведри, с ясно съзнание и лъчезарност.

Ние се идентифицираме с лъжлива представа за себе си. Все едно да посочите към отражението си в огледало и да кажете „Това съм аз”. Как може това отражение да сте вие? Ние не казваме „Това е моето отражение”, а се идентифицираме с него. Ние не виждаме себе си, не виждаме истинското си аз. Мислим си, че отразеният образ е истински. Разкрасяваме отражението и когато то изглежда добре, и ние се чувстваме добре. Никога не сме работили с истинския си аз, винаги сме се занимавали само с илюзорния аз.

Има два вида опитности. Едната е външността, изгледа, другата е реалността. Ние винаги се идентифицираме и се интересуваме от това, което се появява, а не от реалността. Когато сме обсебени от външния вид, или нарцисизъм, губим състоянието на ведрост. Обсебването може да бъде под формата на желание, очакване, сила или слабост в зависимост от реакциите ни към ситуациите.

Изгледа и проявяването както и реалността са сатя (истина). Но има една разлика. Едната сатя е реална, а другата е привидно реална. За съжаление никога не сме способни да се свържем с реалната сатя. В Йога сутрите се казва, че удоволствието ни привлича, защото ни носи щастие, а болката я отхвърляме, защото предизвиква страдание. Привличането е свързване, отхвърлянето е отделяне. На санскрит те са познати като рага и двеша. Докато има рага и двеша, привличане и отблъскване, ние ще сме пленници на привидната реалност. В момента, в който сме способни да се откъснем от тях, ще открием истинската реалност. Ведростта означава да открием истинската реалност, да не сме хванати в капана на привидната реалност и нейните взаимодействия. Следователно за да живеем в състояние на ведрина и яснота, трябва да сме свободни от умствените и емоционалните реакции.

Преди Свами Сатянанда да бъде посветен в саняса, той попитал Свами Шивананда дали неговите задължения и ангажименти ще се променят след приемането на саняса. Свами Шивананда му отговорил, че ще продължи да прави съвсем същото, което е правил досега, единствената промяна ще бъде в отношението му към това, което прави.

Когато работим за себе си, има очакване, желание, нужда. Зависими сме от успех или провал. Когато посветим всичките си действия на гуру или на по-висша кауза, успехът и провалът не ни засягат повече. Безспокойството, което ни съпътства, когато работим за себе си, изчезва. Свободни сме от резулататите на действията си. Когато това се случи, ставаме независими от емоционални или умствени реакции, свързани с егоистично поведение. Това е серенити - ведрина, яснота и лъчезарност.

Колкото повече се отделяме от резулата и очакванията си, толкова повече се идентифицираме с нашата творческа същност, с хармонията вътре в нас и постигаме ведрост. Осъзнаваме реалността и повече не сме хванати в мрежата на проявленията.

2. Regularity (редовност)

Редовността е второто „ити”, важен момент за всеки духовен последовател. В Йога сутрите се казва, че само чрез редовна и постоянна практика и само вярвайки в практиката си, можем да поставим стабилни основи за израстване.

Редовността свидетелства за позитивен и стабилен ум. Когато умът не е стабилен, ние сме нередовни. Когато умът е оставен на произвола и се държи като маймунка, настъпва нередовността. Когато умът е мотивиран да бъде стабилен и постоянен, се появява редовността.

3. Absence of vanity (липса на суета)

Ние винаги се опитваме да създадем впечатление. Никога не сме истинското си естествено аз. Изразяваме суета по най-простия и по най-сложния начин.

Име една история за суфиста светец Мула Насрадин. Веднъж той участвал в състезание по стрелба с лък. Дали му три стрели и мишена. Мула взел първата стрела, поиграл си с нея, изправил се и самоуверено я изтрелял. Стрелата отишла далече зад целта. Мула взел втората стрела. Този път стрелял изключително внимателно. Но стрелата паднала по средата на пътя си към целта. Мула взел третата стрела, не погледнал нито в ляво, нито в дясно, не се интересувал от позицията на тялото си, а просто стрелял. Стрелата полетяла направо и попаднала право в целта. Докато Мула си тръгвал с наградата от състезанието, един от учениците му го попитал за причината за странните му действия. Мула отговорил: „Когато изтрелвах първата стрела, бях самоуверен и невнимателен. Когато човек е прекалено самоуверен, лесно може да се заблуди.” Ученикът попитал: „А когато стреляхте за втори път?”. Мула отвърнал: „Това беше неувереният човек. Когато се провалите, губите вяра в себе си и оставяте място за страха. При тези условия не може да дадете всичко от себе си. Не може да имате това, за което се надявате или за което се трудите, защото се спирате.” „А третия път?” – попитал отново ученикът. Мула отговорил: „Това бях истинският аз”.

Можете ли да бъдете истинското си аз? Ако можете да бъдете себе си, значи сте преодолели суетата си. В момента в който се опитате да представите себе си като уверена или неуверена личност, подлагате себе си на суета. Противоотровата за суетата е смирението. Ако станете смирени във всяка ситуация, значи сте преодолели суетата.

4. Sincerity (искреност)

Искреност е друга важна садхана и начин на поведение, които трябва да бъдат култивирани. Задайте си въпроса: „Искрен ли съм със себе си?” Това не е повърхностен въпрос. Искреността е чистота и невинност на сърцето. Когато сърцето е чисто и сте невинни, искреността се проявява спонтанно, защото тя е израз на безусловно състояние на съществуване.

5. Simplicity (простота)

Простота е да се освободим от ненужните и сложни преструвки в живота и да се научим да бъдем непринудени.

6. Veracity (правдивост)

Правдивост е придържане към истината. Какво е истина всеки човек трябва да открие за себе си. Аз вярвам, че в ежедневието истината е дипломация. Но не изопачената или политическата дипломация, а дипломацията, която проявяваме, когато сме осъзнати за това как думите ни могат на повлияят на ума на човека срещу нас.

Имало едно време един крал, който попитал един астролог какво бъдеще му е отредено. Астрологът погледнал рожденната карта на краля и казал: „Семейството ти, кланът ти и царството ти ще бъдат разрушени. Ще умрете като самотен човек”. Кралят се ядосал и хвърлил астролога в затвора. Повикал друг астролог, той на свой ред погледнал картата и казал: „Кралю, ще имате дълъг живот. Ще надживеете приятелите си, семейството си и синовете си. Ще надживеете и царството си”. Кралят го отрупал с дарове.

Двамата казали едно и също нещо. Единият го казал направо, другият – дипломатично. На санскрит има една поговорка – Satyam bruyat priyam bruyat, казвай приятната истина, никога не изричай неприятната истина, защото въпреки че това е истината, тя е неприятна и ще предизвика химса, агресия, насилие и шок в ума на другия човек. Следователно правдивостта е дипломатичен начин на общуване.

7. Equanimity (уравновесеност)

Уравновесеност е да оставаме със спокоен нрав дори при екстремни ситуации. Да не губим баланс при жега и студ, в щастие и нещастие. Онзи, който върви по пътя си с ясен ум, онзи, който не се влияе от крайностите и остава невъзмутим във всички ситуации, е уравновесен човек.

8. Fixity (устойчивост)

Устойчивост е да бъдем стабилни, постоянни и съсредоточени. Съсредоточената същност е проява на ума. Тя е отношение на пълна идентификация и сливане с обекта на съзерцание.

В Махабхарата има една история за урок по стрелба с лък на принцовете Каурава и Пандава. За да провери какво са научили техния гуру Дроначаря им поставил задача. Закрепил една глинена фигурка на птичка на върха на едно дърво и казал на учениците си: „Задачата ви е да уцелите окото на тази птичка”. След това викал учениците си един по един и ги карал да се прицелят и опишат това, което виждат. Всеки казвал: „Виждам дървото, виждам листата, виждам птичката, виждам облаците...” На всеки от тях Дроначаря казвал: „Остави долу лъка и стрелата”. След това извикал Арджуна. Когато го накарал да опише какво вижда, Арджуна отговорил: „Виждам окото на птичката”. Ето това е устойчивост, съсредоточеност. Учителят ви е поставил цел, задача, вие трябва да се идентифицирате с тази цел.

Йога ви дава цел и вие трябва да се идентифицирате с нея. Ако вместо това виждате всичко около целта, осъзнаването ви лесно може да се отклони и изгуби. Но когато виждате единствено окото, целта, и се фокусирате върху това, светът изчезва и оставате само вие и целта.

Това също е идеята на медитацията. В началото в медитацията участват три неща. Едното сте вие, практикуващият, другото е процесът на медитация, а третото е преживяването или целта на медитацията. Трите се движат заедно в синхроничност. Когато се фокусирате върху всичките три, процесът се нарича пратяхара (отдръпване на сетивата). След това едното от тях отпада. Ставате толкова погълнати от практиката, че губите осъзнаване за физическото тяло. Практиката се превръща в средството, което ви води към целта, вие сте осъзнати за практиката и за целта. Това е дхарана (концентрация). Когато стигнете целта и напълно се идентифицирате с нея, това е дхяна, медитация. Устойчивост тук означава концентрирано състояние на ума.

9. Non-irritability (нераздразнителност)

Нераздразнителност означава да не се безпокоим или дразним, а да развиваме в себе си търпение и толерантност – не само към другите, но и към себе си.

10. Adaptability (приспособимост)

Ако седите в лодка, люшкани от големи вълни, трябва да движите тялото си в синхрон с движенията на лодката. Ако седите неподвижно, може да паднете. Ето по този начин приспособимостта, нагаждането трябва да участват във всяка ситуация. И трябва да има съвършен баланс в този процес.

11. Humility (смиреност)

Ключът към смирението е деликатността или да взимаме под внимание нещата, да сме загрижени и да обмисляме. Когато сме способни да развием това умение, в нас се поражда естествено отношение на уважение, а то ще ни отведе до смиреността.

12. Tenacity (упоритост)

Упоритост е да се придържаме твърдо към убежденията си, а това означава да имаме ясен ум. Обикновено, ние не се придържаме към нашите вярвания, а сме вкопчени в нашите обуславяния. Обуславянето може да бъде убеждение, вярване, но въпреки това то си е обуславяне. Това е, което трябва да се промени така, че посредством състояние на разширено осъзнаване, да сме в състояние да разграничим подходящото от неподходящото, и да запазим подходящото убеждение.

13. Integrity (цялостност)

Цялостност е старанието да съберем в едно разединената си личност.

14. Nobility (благородство)

Благородството представлява един възвишен, добър и фин характер.

15. Magnanimity (великодушие)

Великодушие са щедростта и умението да прощаваме.

16.Charity (милосърдие)

Милосърдие е да помагаме на другите да се справят с нуждите си.

17. Generosity (щедрост)

Щедрост е да споделяме с другите и да ги правим щастливи.

18. Purity (чистота)

Чистотата е израз на истинската ни същност, която се изразява чрез подходящите мисъл, действие и поведение.
Това са 18-те „ити”-та на Свами Шивананда, които представят ново програмиране за умствения ни софтуер. Така че заедно с асаната и пранаямата, „ити”-тата също е добре да бъдат развивани и култивирани.

Работете с едно „ити” в продължение на месец. Направете го своя санкалпа, взето решение. Всяка сутрин си казвайте: „Този месец аз работя върху моето серенити”, и помнете идеята на качеството серенити по време на деня. В края на деня в духовния си дневник отбелязвайте: „Колко време днес успях да бъда ведър и спокоен?” и „Кога изгубих състоянието си на ведрина?” Не се тревожете за усъвършенстването на „ити”-то. Ако успеете да направите дори една стъпка през първия месец, това е чудесно. След 18 месеца може да повторите това „ити” отново. Това не е практика, която изпълнявате само веднъж и след това я оставяте настрани. Редувайте я постоянно и по време на всеки нов цикъл, ще откривате по нещо ново, ново разбиране и осъзнаване за вашата истинска същност и за начина, по който може да се справяте със себе си.

„Ити”-тата са опит да запълним живота си с положителни и красиви качества. Работата с „ити”-тата включва развиване на положителни навици. Не се обсебвайте от идеята как да промените лош навик, просто направете усилие да развиете добър навик. Когато развиете положителната част на вашата същност, ще станете чисти отвътре, а това ще ви даде възможност да навлезете в трансцеденталното преживяване на живота, в божествения живот.