събота, 2 септември 2017 г.

Корпус Херметикум / Пимандър

1.   Веднъж, когато размишлявах върху съществените неща и моята Душа се извиси нагоре, физическите ми сетива напълно заспаха, както при някой, който след обилно угощение или вследствие на голяма фзическа преумора е налегнат от дълбока дрямка.

2.   Привидя ми се едно огромно същество с неопределена форма, което ме повика и ми рече:

3.   "Какво искаш да чуеш или видиш и какво жадуваш да научиш и познаеш с цялата си душа?"

4.   Аз казах: "Кой си ти?"

5.   И получих като отговор: "Аз съм Пимандър, Духовната душа, пребъдващото от самосебе си същество. Аз зная какво желаеш силно и навсякъде съм с теб."

6.   Аз казах: "Жадувам да бъда поучен върху съществените неща, да разбера тяхната природа и да позная Бог. О, колко много копнея да разбера!"

7.   Той отговори: "Задръж добре в съзнанието си това, което искаш да узнаеш, и аз ще те науча."

8.   При тези думи неговият външен вид се промени и заедно с това в един миг всичко се разкри пред мен. Аз видях едно необикновено видение: всичко се превърна в една ведра и радваща сърцето светлина и аз се наслаждавах безгранично на тази гледка."

9.   Малко след това в една част от светлината се появи ужасяващ и непрогледен мрак, който, както ми се стори, се движеше и въртеше като змия надолу във виещи се спирали. После мракът се превърна във влажна и неизразимо хаотична природа, от която се издигаше дим като от огън, докато тя издаваше звук, наподобяващ неописуемо стенание.

10.   Тогава от влажната природа се издигна нагоре един вик, един безсловесен зов, който аз сравних с гласа на огъня, като в същото време върху нея разстла от светлината едно свещено Слово и от влажната природа се разгоря и извиси нагоре един чист огън, светъл, ослепителен и мощен.

11.   Въздухът последва в своята ефирна лекота огненото дихание: от земята и от водата той се издигаше към огъня така, сякаш беше закачен към него.

12.   Земята и водата останаха там, където си бяха, много силно смесени една с друга, така че земя и вода не можеха да бъдат възприемани поотделно; и те бяха довеждани непрестанно в движение, чрез диханието на Словото, което се носеше над тях.

13.   Тогава Пимандър каза: "Разбра ли какво означава това видение?"

14.   Аз отвърнах: "Сега ще разбера."

15.   Тогава той каза: "Светлината съм аз, Духовната душа, твоят Бог, който беше преди влажната природа да се появи от тъмнината. Сияещото Слово, което произлиза от Духовната душа е Божият Син."

16.   "Какво означава това?", попитах аз.

17.   "Разбирай това така: Онова, което в теб вижда и чува, е Словото на Бог, и твоята Духовна душа е Бог, Отец. Те не са разделени един от друг, защото тяхното единство е животът."

18.   "Благодаря ти." – казах аз.

19.   "Сега насочи сърцето си към светлината и я познай!"

20.   При тези думи той ме загледа известно време толкова проникновено в лицето, че аз потреперих от неговия поглед.

21.   След като той вдигна главата си отново нагоре, аз видях в моята Душа как светлината, която се състоеше от неизброими сили, се беше превърнала в един наистина безграничен свят, докато огънят беше заключен, укротен и така доведен до равновесие от една много могъща сила.

22.   Всичко това различих във видението чрез словото на Пимандър. И докато пребивавах изцяло извън себе си, той отново ми заговори:

23.   "Сега видя в Духовната душа чистия, първоначален човешки образ, архетипа, първият принцип на началото без край." Това ми каза Пимандър.

24.   "От къде са дошли елементите на природата?" – попитах аз.

25.   Той отговори: "От волята на Бог, който, след като прие Словото в себе си и съзря чистия праобраз на света, създаде природата по подобие на този модел като един подреден свят от елементите на собственото си същество и от родените от самия него души.

26.   Бог, Духът, който е мъж и жена в самия себе си и е изворът на живота и на светлината, сътвори чрез Словото едно второ духовно същество, Демиургът, който като Бог на огъня и на диханието създаде Седем Ректори (Управители), които обгръщат сетивният свят със своите кръгове и го управляват чрез това, което се нарича Съдба.

27.   Божието Слово веднага отлетя от елементите, които действаха долу, към чистата област на природата, която току що беше създадена, и се съедини с Демиурга, с когото То беше едно по своята същност.

28.   Така, намиращите се долу елементи на Природата бяха оставени на самите себе си, лишени от разум, чрез което те не бяха нищо повече от обикновена материя.

29.   Демиургът, обединен заедно със Словото, като обхвана кръговете и ги накара да се въртят много бързо, задвижи своите творения в един кръговрат от неопределено начало до безконечен край, защото краят съвпадаше с началото.

30.   Това въртене на кръговете породи по волята на Духа лишени от разум животни от потъналите долу елементи, тъй като те не притежаваха вътре в себе си Словото; въздухът породи крилатите, а водата – плуващите животни.

31. Земята и водата бяха разделени по волята на Духа и земята породи от своята утроба животните, които държеше затворени в себе си: четирикраките животни, пълзящите твари, дивите зверове и домашните животни.

32.   Духът, Бащата на всички същества, който е живот и светлина, създаде един Човек по свой образ и подобие и пламна в любов към него, към своето собствено дете. Защото Човекът като образ и подобие на своя Баща, беше много красив. Така Бог започна наистина да обича своя собствен образ и го дари с всичките си творчески сили.

33.   Но когато Човекът съзря творението, което Демиургът беше създал в огън, той пожела сам да твори нови форми и Отец му го позволи. И когато влезе в творческото поле на Демиурга, където щеше да има пълна свобода на действие, той изучаваше творенията на своя брат, а Ректорите се запалиха от любов към него и всеки един от тях му даде част от своята собствена същност според ранга си в йерархията на сферите.

34.   И след като беше изучил тяхната същност и притежаваше част от тяхното естество, Човекът пожела да проникне отвъд границите на кръговете и да познае моща на онзи, който властваше над огъня.

35.   Тогава Човекът, който притежаваше власт над света на смъртните същества и животните без разум, се наведе надолу през обвързващата го сила на сферите, чиято обвивка той беше разкъсал, и се показа на природата долу в красивия образ на Бог.

36.   Когато Природата го съзря, него, който притежаваше в себе си неизчерпаемата красота и всички енергии на Седемте Ректори, обединени в образа на Бог, тя се усмихна, изпълнена с любов, защото беше видяла чертите на тази чудно красива форма на Човека да се отразяват във водите й и беше забелязала неговата сянка върху земята.

37.   А що се отнасяше до самият него, когато в отражението във водите на природата забеляза тази форма, която толкова много му наподобяваше, той се влюби в нея и пожела да заживее там. Това което пожела, той осъществи на мига и така започна да обитава в лишената от разум форма. И когато Природата прие в себе си своя любим, тя го обгърна напълно и те се сляха в едно, защото пожарът на страстното им желание беше голям.

38.   Ето защо от всички съдания в природата само човекът е с двойнствена природа, а именно: смъртен според тялото и безсмъртен според истинския човек в него.

39.   Защото, въпреки че е безсмъртен и има власт над всички неща, той споделя участта на смъртните, понеже е подчинен на съдбата. По този начин, въпреки че родината му е над обвързващата сила на сферите, той се превърна, чрез тази сила в роб, и въпреки че е мъж и жена, защото произлезе от единия Отец, който самият е мъж-жена, и въпреки че е неподвластен на съня, защото произлезе от съществото, което също е неподвластно на съня, човекът бе победен от страстното желание на сетивата и от съня.

40.   На това аз отвърнах: О, Духовна душа в мене, аз също обичам Словото."

41.   Пимандър каза: "Това което ще ти кажа, е тайната, която е била скрита дълбоко до този ден. След като природата се сля с човека, тя роди едно удивително чудо. Човекът притежаваше в себе си естеството на всичките седем Ректори, които, както ти казах, бяха съставени от огън и дихание, и сега природата роди незабавно седем човека, в съответствие с естеството на седемте Ректори, едновременно мъж и жена, и с изправено тяло."

42.   Сега аз извиках: "О, Пимандър, сега в мен се появи едно особено желание и аз изгарям от жажда да зная. Моля те, продължавай!"

43.   Пимандър каза: "Успокой се, аз още не съм свършил моя първи разказ!"

44.   "Млъквам вече." – отговорих аз.

45.    "Добре. И така, създаването на първите седем човека, за който споменах, стана по следния начин: Земята беше матрицата; водата беше пробуждащия елемент; огънят доведе процеса на възникване до узряване; природата пое от етера диханието на живота и роди телата според формата на Човека.

46.   И Човекът от живот и светлина стана на душа и Духовна душа. Животът стана душа, а светлината – Духовна душа. Всички същества на сетивния свят останаха в това състояние до края на кръговрата и до началото на видовете.

47.   А сега обърни внимание на това, което толкова много желаеш да чуеш. Когато този кръговрат напълно завърши, връзката която свързваше всичко беше разкъсана по волята на Бог. Всички животни, които до този момент бяха едновремено мъжки и женски, както и самият човек, бяха разделени на тези два аспекта и така някои животни станаха мъжки, а други – женски. Тогава Бог изрече свещените слова: "Растете и нараствайте на брой, множете се, всички вие, които сте създадени. И оставете онези, които притежават Духовната душа, да се разпознаят като безсмъртни и да узнаят, че причината за смъртта е в любовта към тялото и към всичко земно."

48.   Когато Бог изрече това, провидението чрез съдбата и обвързващата сила на сферите даде тласък на съединяването на половете и размножаването започна; и всички същества се размножаваха споре своя вид; и който разпозна себе си като безсмъртно същество, беше избран от всички. Който обаче обича тялото, което бе произлязло от заблудата на желанието, трябва да се лута по-нататък в мрака и да изживява в страдание всеки път опитността от смъртта."

49.   "Кава ужасна грешка – извиках аз – са извършили онези, които тънат в неведение, че безсмъртието им е отнето!"

50.   "Аз смятам, че ти не си размислил върху това, което чу. Не те ли помолих преди всичко да внимаваш?"

51.   "Ще размисля – казах аз – сега си спомням и ти благодаря."

52.   "Когато размислиш, кажи ми защо онези, които са подвластни на смъртта, заслужават да умрат?"

53.   "Защото изворът, от който се породи тяхното тяло, е мракът, който пък създаде влажната природа; тя създаде в сетивния свят тялото, в което смъртта утолява своята жажда."

54.   "Това си разбрал добре. Но защо онзи, който е познал себе си, отива при Бог, както се казва в Божието Слово?"

55.   "Защото – отговорих аз – Бащата на всички неща, от когото е роден човекът, е Светлина и Живот."

56.   "Да, Светлината и Животът – това е Бог-Отец, от когото е роден човекът. И така, ако ти знаеш, че си произлязъл от Живота и Светлината и че си съставен от тези елементи, ще се върнеш обратно към живота."

57.   "Но кажи ми още, о, моя Духовна душа, как ще вляза в живота? – попитах аз. – Защото Бог е казал: "Оставете човека, който притежава Духовна душа, да опознае себе си." Не притежават ли всички хора Духовна душа?"

58.   "Обърни внимание на това което казваш! Защото аз, Пимандър, Духовната душа, идвам при онези, които са свети и добри, чисти и милостиви, при онези, които са богобоязливи; моето присъствие им е покрепа, така че те веднага добиват познания за всички неща; и чрез любовта си те изпълват своя Отец с наслада и радост и му благодарят с детска привързаност, с хвалебствия и химни, които му дължат. Преди да предадат тялото си на смъртта , на която то принадлежи, те презират сетивата си, защото много добре познават техните въздействия.

59.   Да, аз, Духовната душа, в никакъв случай няма да позволя въздействията, които нападат тялото, да окажат своето влияние върху тях, защото като пазач на вратите ще възпра достъпа на злите и срамни дела и ще предотвратя несвещените въжделения и помисли.

60.   Но аз стоя на страна от безразсъдните, от злите и порочните, от недоброжелателните и алчните, от убийците и безбожниците; аз ги предоставям на Демона на отмъщението, който наказва такива хора с бича на огъня, като дава сила на техните сетива и така още повече ги подтиква да вършат безбожни дела, за да може да се изсипе въху тях още потежко наказание. Страстите на тези хора непрекъснато търсят все по-голямо задоволяване и ги карат да вилнеят и беснеят в мрака, без да могат да се наситят. В това се състои тяхното мъчение и чрез него пламъкът, който ги изгаря, гори все по-високо."

61.   "Ти ми обясни, о, Духовна душа, всички тези неща точно така като желаех. Но разкажи ми сега какво представлява пътят нагоре?"

62.   На това Пимандър отговори: "Първо, в процеса на разлагането на материалното тяло, то се подлага на промяна и формата, която имаш става невидима. Ти предаваш обикновения си Аз, който от сега нататък е лишен от дейност, на Демона. Телесните сетива се връщат обратно към своя първоизтичник, от който те отново стават част, и наново се сливат в едно с неговите дейности, докато силите на инстинктите, влеченията и страстите се връщат в лишената от разум природа.

63.   Така човекът продъжава да се издига през обвързващите сили на сферите. На първата сфера той отдава силата на растежа и намаляването; на втората сфера – способността да причинява зло и обезсилената хитрост; на третата – станалата отсега нататък без власт заблуда на влечението и похотта; на четвъртата сфера той отдава суетата на властолюбието, която не може повече да бъде задоволявана; в петата сфера изчезват безбожната надменност и бруталната безразсъдност; в шестата остава, станалата чрез смъртта безсмислена, привързаност към богатствата; в седмата сфера остава енергията на постоянно поставящите клопки лъжи.

64.   И когато се освободи от всичко, което е произлязло от взаимодействащите сили на сферите, той влиза сега в притежание на своята собствена сила в осмата природа и пее заедно с всички, които пребивават там, химни във възхвала на Отец; и всички се радват на неговото присъствие.

65.   Когато е станал равен на тях той чува химни, славещи Бог, които се пеят от определени Сили, намиращи се над осмата природа. И тогава те всички се издигат в точно определен ред към Отец, отдават себе си на Силите, и станали самите те сили, пребивават в Бог. Това е добрият край за онези, които притежават Гносиса – единството с Бог.

66.   Но... защо се бавиш сега? Няма ли да отидеш сега, след като получи всичко от мене, при онези, които заслужават, за да им служиш като водач, за да може човешкият род, благодарение на твоето посредничество, да бъде спасен чрез Бог?"

67.   Като каза това, Пимандър се смеси пред очите ми със Силите. И аз, който сега бях облечен в сила и бях поучен относно природата на Вселената и най-възвишеното видение, благодарях и възхвалявах Бащата на всички неща. И започнах да възвестявам на хората красотата на насочения към Бог и Гносиса живот:

68.   "О, вий народи, вие хора, които сте родени от земята, които сте се отдали на пиянство, сън и невежество по отношение на Бог, изтрезнейте и престанете да се въргаляте в поквара, омагьосани, каквито сте, чрез един животински сън."

69.   Като чуха това, те всички до един дойдоха при мен. И аз продължих: "О, вие, родени от земята, защо се предадохте на смъртта, при все че имате власт да бъдете безсмъртни? Покайте се, вие, които бродите сред заблуди, които сте приели незнанието за ваш водач. Освободете се от тъмната светлина и вземете своя дял от безсмъртието, като се сбогувате завинаги с разложението на смъртта."

70.   Някои от тях ми се подиграха и продължиха нататък, защото вървяха по пътя на смъртта. Но други, които се хвърлиха на колене пред мене, ме умоляваха да ги поуча. Изправих ги и станах водач на човешкият род, като ги поучавах по какъв начин биха могли да бъдат спасени. Посях в тях словата на мъдростта и те бяха напоени с водата на безсмъртието.

71.   Когато настана вечер и светлината на слънцето беше почти изчезнала, ги призовах да благодарят на Бог. И след като казаха благодарствените си молитви, всички те се върнаха по родните си огнища.

72.   Аз обаче записах благодеянието на Пимандър в сърцето си. И така както бях изпълнен изцяло с него върху мене дойде най-висщата радост. Защото сънят на тялото се превърна в трезва будност на душата, затварянето на очите – в истинско прозрение, мълчанието ми – в бременност с доброто, а износването на Словото – в плодотворните дела на спасението. Всичко това дойде при мене, защото аз приех Словото на началото от Пимандър, от моята Духовна душа, която е бребъдващото от самото себе си същество. Така сега съм изпълнен с божественото дихание на истината. Затова сега посвещавам с цялата си душа и с всички мои сили този хвалебствен химн на Бог-отец:

73.   "Свещен е Бог, Бащата на всички неща.
Свещен е Бог, чиято воля се осъществява чрез Неговите собствени сили.
Свещен е Бог, който желае да бъде познат и бива познат от онези, които му принадлежат.
 
Свещен си Ти, който си извикал цялото Битие към живот, чрез Словото.
Свещен си Ти, по чийто образ е станала цялата Вселенска природа.
Свещен си Ти, Когото природата никога не е създала.
Свещен си Ти, Който си по-могъщ от всички власти.
Свещен си Ти, Който си по-превъзходен от всичко което е.
Свещен си Ти, възвисил се над всяко хвалебствие.
 
Приеми чистите жертви, които бяха подбудени чрез Словото в моята душа и в моето сърце, които са отправени към Теб, о, Непроизносими, о, Безименни, чието име е в състояние да промълви единствено тишината.
 
Чуй ме, аз Те моля за това, никога да не бъда разделен с Гносиса, с истинското познание, което е едно с ядрото на моето същество.
 
Бъди благосклонен към мене и ме изпълни с Твоята сила. С тази милост аз ще донеса светлината на всички онези от моята раса, които живеят в неведение, на моите братя, на Твоите синове. Да, аз вярвам и свидетелствам с моята кръв: Аз се устремявам към Живота и към Светлината.
 
Бъди благословен, Отче, Твоят Човек желае да свещенодейства заедно с Теб, за което Ти му беше дал цялата власт."

Няма коментари:

Публикуване на коментар