Хасекията

Легендата

Когато султан Мурад (турски султан от 1359 година, който слага началото на османското завладяване на Балканския полуостров) превземал странджанските крепости, обсадил селището-крепост Урдовиза (дн. Китен). Там живеела болярска дъщеря на име Стана Урдовиза или Мария в друг вариант. Тя била толкова красива, че султанът, запленен от нейната хубост, й предложил да се омъжи за него. Девойката поставила условие да й бъде изпълнено следното желание: колкото земя в родния й край можел да обиколи ездач на кон от изгрев до залез слънце, тази земя да бъде освободена от всички султански данъци. На владетеля на огромни територии в Европа и Азия, това желание не представлявало трудност и той веднага се съгласил да го изпълни.В ранна утрин Стана Уродовиза поела с “хвърковат” кон на югозапад и през целия ден прехвърляла гористи странджански баири и долове. Жребецът се обливал в бяла пяна, ала Стана бързала...Към привечер била заобиколила селата Урдовиза, Ургари (дн. Българи), Мързево (дн. Кондолово), Граматиково, Заберново, Стоилово, Бяля вода и още няколко други в югозападна посока – общо 17 села. Препуснала с последни сили по гористото странджанско било към черноморския бряг. Когато стигнали до залива, конят и красивата урдовизка болярка от преумора намерили смъртта си.

Оттогава заливът носи името Атлиман (Конски залив), а областта, която Стана успяла до обиколи, нарекли Хасекия – привилегирована земя, освободена от данъци.Така възникнала и местността Ковач- най отдалеченото място до което успяла да стигне смелата девойка,очертало границата на Хасекията . Било забранено турчин да преминава през вътрешността й, яздейки подкован кон, за да не смущава конският тропот спокойствието на местните хора. Налагало се тези, които навлизали в границата на Хасекията, за разковават конете си, а онези, които излизали, да ги поставят отново. Точно на тази гранична зона, вместоГКПП, в ония смутни времена изникнала ковачница, за да се изпълнява стриктно султанският ферман.

Султанският ферман, даващ привилегии на населението в Хасекията, бива унищожен през 1845 година при убийството на последния му пазител хаджи Стоян от село Звездец.
Тази легенда, изчистена от романтичните подробности, отговаря напълно на историческата действителност от края на ХIV и началото на ХV в.

Историята

Драматичната съдба на Кера Тамара, дъщерята на цар Иван Александър, е родила образа на "хубавата бяла Стана/ Мара" в едни от най-затрогващите песни в народното творчество. Омъжена за султан Мурад през 70-те години на XIV век, в съзнанието на своя народ тя остава едновременно и жертва, и героиня.

Един от малкото портрети на Кера Тамара е запазен в Лондонското четвероевангелие от 1355-1356 г. Там дъщерята на цар Иван Александър от брака му с влахинята Тедора е представена в целия си блясък заедно със съпруга си деспот Константин. Родена през 40-те години на XIV век, тя се отличавала от останалите царски дъщери с красотата си, за която свидетелстват всички хронисти от епохата. Външността й била образец на средновековните канони за красота: бледо лице, изписани вежди , фини черти. Името на Константин не се споменава в други източници, но благодарение на брака си с Кера Тамара той получил деспотска титла - втора по значение в държавата след тази на монарха. Архивите не споменават никъде за продължителността на този брак, но има запазени свидетелства, че през 1371 г. хубавицата била вече вдовица.Годината остава в историята и с две други, далеч по-печални събития: смъртта на цар Иван Александър и разгрома на християнските войски при Черномен на 26 септември. Настъплението на османците вече навлизало в друга фаза.Смъртта на царя дала повод на султан Мурад да обяви старите договори за невалидни. Новият български цар Иван Шишман започнал преговори с надеждата да закрепи положението. По същото време Иван Срацимир, владетел на Видинското царство, бил подложен на двоен натиск - унгарски от северозапад и османски от югоизток. Като следствие от това бил принуден да стане васал на султана, което малко по-късно направил и цар Иван Шишман. В замяна на това той възстановил властта си над Софийско и Струмишко. Но му било поставено необичайно условие: да даде природената си сестр Кера Тамара а за съпруга на султана. По този начин Мурад Повелителя гарантирал позицията си спрямо евентуални неприятни изненади.

Желанието му имало потресаващ ефект. Повечето българи приели предложението като унижение. С него се погазвали етичните норми на епохата и най-вече задължението християнските владетели да не се омъжват за мюсюлмани. Личната човешка драма на Кера Тамара обаче била не по-малко вълнуваща. Вероятно тя се е почувствала и дълбоко наранена, и поласкана от неочакваното предложение. От една страна, политическата интрига я поставяла в позицията на изкупителна жертва. От друга обаче, макар и на възраст, в която жените минавали вече за "повехнали", тя успяла да привлече вниманието на владетел, известен със слабостта си към нежния пол. Византийските архиви сочат, че не само политическата изгода е подтикнала султан Мурад към неговото предложение. Той бил покорен от нейната грация и чар.Цар Иван Шишман първоначално се обявил против женитбата. Повечето боляри обаче настоявали Кера Тамара да приеме брака в името на отечеството, а църквата начело с търновския патриарх Йоаникий II тихомълком се съгласила с предложението. Завладяването на българските земи на юг от Балкана разколебали първоначалната твърда позиция на цар Иван Шишман и той поискал лична среща със султана в Одрин. Там се уверил, че "Мурад е мъж напълно изряден" и се съгласил да даде сестра си за негова жена.

Датата на сватбата не е известна - някои историци приемат за вярна 1375 г., други - 1377 г. Раздялата със старопрестолния град обаче останала в легендите - дълга и мъчителна. За всички било ясно, че Кера Тамара приема кръста си "като обрученица", както се споменава в Синодика на Борил. Мястото на прощаването носи и до днес името Марно поле.

За брака, продължил десетина години, хрониките сочат, че бил спокоен - положението на Кера Тамара било стабилно, а жертвата й не се оказала напразна. Вероятно в резултат на нейното застъпничество султан Мурад върнал на цар Иван Шишман територии на юг от Стара планина, завладени през 1371 г. Османският натиск отслабнал за известно време и се възобновил едва след смъртта й в началото на 80-те години. За фаворизацията й в султанския харем говорят и други сведения. След завладяването на Странджа през втората половина на века черноморската крепост Ахтопол заедно със 17 други селища, била поставена под специален статут и освободена от данъци. Т. нар. област Хасекия се запазила до Освобождението. Името й може да се свърже с "хасеки" - "любимата жена на султана"Местното население определено свързвало Хасекията с Кера Тамара и възможността тя да е измолила известни привилегии за българите. Съдбата й послужила като първооснова за цикъла от народни песни за "Мара бяла българка и султан Мурад".

Гробът й в Бурса е запазен и до днес. Там почиват и тленните останки на султана, убит с кинжал в Косово през 1389 г. От останалите български принцеси, омъжили се по чужди земи, историците разграничават Кера Тамара най-вече по едно: фактът, че тя запазила вярата си в мюсюлманска среда. И че успяла да извоюва повече добрини за народа си от цялата войска, барабар с предводителите й.

Любовна лековита вода от Побитите камъни

ФАКТИТЕ

От векове Природата извайва каменните структури на "Побитите камъни" за да ги превърне във впечатляващи скулптури - хора, животни, чудовища, митични същества … "Каменните стражи", "Камилата", "Трона", "Каменната гора" са имената само на част от тези природни пластики.

Каменната гора е уникален природен феномен по-известен като "Побитите камъни", име напълно отговарящо на действителността." Това е завладяващ ансамбъл от каменни колони високи до 10 m, кухи или плътни цилиндри, пресечени конуси, различни по форма и големина скални блокове и множество каменни късове разпилени по целия комплекс. Побити камъни” е първата Природна забележителност в България, обявена през 1937 г, а в момента се лобира пред ЮНЕСКО, за да бъдат включени в световната листа на геоложките феномени. Образуванията,възникнали преди повече от 50 милиона години, вълнуват поколения учени със своя произход. Тяхното мнение е че те са дело на морето и вятъра. Още през миоцена морските води нахлуват по тия места и с течение на хилядолетия морската стихия ги е оформяла."

Най-популярната и приета теория е на Петър Гочев и Стефан Бончев, според която преди 50 милиона години югоизточна Европа е била дъно на Лютеско море.

Побитите камъни" са били известни като сакрално място от дълбока древност, но за първи път са документирани през 1829 г. и от тогава са предмет на непрекъснато внимание, изследване и дискусия.

"Каменните постройки на "Побитите камъни" са с пръстеновиден строеж и се състоят от карбонатно циментирани пясъчници с долно еоценска възраст, като са вместени в същите седименти от които са изградени. Освен формите изложени на земната повърхност те са развити в още две до три погребани нива с обща мощност до 30 т. (всичките четири нива могат да се наблюдават едновременно в разкритията "Кариерата" и "Канарата"). Повечето от колоните на всяко ниво растат върху варовиков слой или отделни лещи и завършват под следващите такива. "

Източник: http://www.varna-bg.com/museums/pobitikamani/st_f_bg.htm

ЛЕГЕНДАТА

Преди много време, когато морето е стигало до тези земи, то се охранявало от титани, подчинени на бога на морето. Недалеч от мястото имало малко селце, в което живеел млад мъж. Когато Бог му разкрил своето име, той го обрекъл завинаги да пази тази велика тайна. Затова той бил безсмъртен. Бог обаче го предупредил, че ако се изкуши и разкрие името му, той отново ще стане простосмъртен.Една ранна сутрин човекът се разхождал по морския бряг и съзрял невероятно красива местна девойка. Когато двамата се видели, се влюбили от пръв поглед. Но когато човекът се върнал в селото и разпитал местните първенци за нея, те му казали, че тази девойка била отредена да стане жена на предводителя на морските титани. Любовта обаче накарала човека да се престраши и да отиде при титаните. Той им обещал, че ако му преотстъпят момичето, е готов да изпълни едно тяхно желание. След кратък размисъл те се обърнали към него и му заявили, че девойката ще бъде негова съпруга, само ако се съгласи да им разкрие името на Бога. Той поискал един ден за размисъл и се уговорил с пазителите на морето да се срещнат на другия ден преди слънцето да е изгряло.На следващата сутрин, преди изгрева, те се срещнали на морския бряг. Младият мъж бил решен да жертва безсмъртието си в името на любовта. Той им заявил, че е готов да им разкрие името на бога. Тогава, мъжът започнал да подрежда титаните по морския бряг. Когато титаните били подредени той им казал: "Аз току що изписах името на Бога с вашите тела".В този момент Бог от високо наблюдавал всичко и останал поразен от тази невероятна постъпка в името на любовта. Тогава той решил да накаже титаните, затова, че посегнали на най-скъпото на младия човек - неговото безсмъртие.Когато първите слънчеви лъчи озарили морския бряг морските пазители мигом се превърнали в каменни колони, застанали по начина, по който човекът ги бил подредил. Скоро след това мъжът тръгнал по брега да намери отново своята любима.Легендата разказва, че когато се срещнали и се прегърнали, мигом из под краката им бликнал извор с чудодейна лековита вода.

В какво се превръщат мечтите?

Живеем в материален свят, - потопени в илюзията на ежедневието и оковани в неумолимото темпо на отлитащи мигове.

И само кадри като този ни връщат към онзи топъл спомен за времето, когато всичко предстоеше да се случи и беше възможно, напълно вероятно и съвсем достижимо.И заспивахме със спокойна увереност, че светът е едно приказно място - сцена, на която като някой вълшебник ще редим декор след декор, кой от кой по-подходящи за сътворяването на нашите вълшебства.

А после...

После мечтите и вълшебствата се превръщат в цели, в амбициозни проекти и стратегии за нашето осъществяване. И се втурваме с упортост и хъс към тяхното постигане. Ако може по-бързо. Ако може по-лесно. Държим на фокус целта и не пропускаме и най-малката възможност да се доближим с още една крачка до нея. Каквото и да ни струва. Ако може да съкратим пътя, без да съзнаваме че именно краткия път е това което превръща мечтите в ежедневна борба и серия от делнични постижения.Краткия път е онзи който ни кара да правим компромиси със себе си, съвеста си, със самите желания, в стремежа си да пригодим действителността към тях , а не обратното. Да се срамуваме тайничко вечер в тъмното от постъпките си, да заспиваме не умиротворени, а уморени. И да се вкопчваме в постигнатото защото бързо стигнахме, но с какво платихме?

И някък неусетно издигаме стени и попадаме в една затворена рамка, в която мечтите са утопия, а целите се свеждат не към постижения дори, а към борба да задържим това което и без това не ни удоволетворява, но сме постигнали с цената на такива компромиси, че се превръща в ценност, в смисъла на нашето съществуване.

Момиченцето на снимката* е моята племенница Зара. Много живо и усмихнато дете, безгранична фантазьорка с неизчерпаем запас от енергия. Казват, че прилича на мен. А всъщност...така ми се иска да приличам на нея.!!!

*Автор на фотографията :Димитрина Василева, модел:Зара Василева